-
Църквата може и е длъжна да посочи, че всички мероприятия на съветската власт, насочени привидно към благото на народа, но построени на основата на пълното изкореняване от душата на народа на нравствените принципи, са постройка върху пясък. Защото единственото градивно начало в живота е всеобхватната любов и ни най-малко това не могат да бъдат насилието, злобата и ненавистта, водещи народа към подивяване и разложение. Идеята за устройването на земен рай без Бог в небето и без съвест в душата прилича повече на гримаса на сатаната. Църквата смята за свой неотделим дълг да не се отказва от опитите да върне извратеното течение на живота към нормалното му русло.
Свещеномъченик Дамаскин (Цедрик)
-
Дали ще се спасят пребиваващите в сергианството вярващи, ние не можем да знаем, защото делото на вечното спасение е дело на Божията милост и благодат. Но за виждащите и чувстващите неправдата на сергианството, каквито са Вашите въпроси, би било непростимо лукавство да си затварят очите за тази неправда и да търсят там удовлетворяване на своите духовни потребности със съвест, съмняваща се във възможността за такова удовлетворяване. Всичко, което няма за основа вярата, е грях.
Свещеномъченик Кирил (Смирнов)
-
Ето защо св. Максим Изповедник, когото с уговаряне и със страшни мъчения заставяли да встъпи в молитвено общение с неправомъдърстващия патриарх, възкликнал: Дори ако цялата вселена започне да се причастява с патриарха, аз няма да се причастя с него! Защо е постъпил така? Защото той се страхувал да не погуби душата си чрез общение с увлечения в нечестие патриарх, който по това време не е бил осъден от събор, а напротив, бил защитаван от множество епископи. Църковната административна власт, дори и в лицето на съборите и по-рано, невинаги е защитавала истината, за което ясно свидетелства историята на светителите Атанасий Велики, Йоан Златоуст, Василий Велики, Теодор Студит и др. Как и аз бих могъл занапред да оставам неразумно безразличен? Това не може да бъде.
Свещеноизповедник Виктор (Островидов)
-
Наказанията от лукавстващите са само плод на тяхната злоба, безсилие и неправота и не могат да имат значение за изповедниците на истината. Помислете сами: какво значение могат да имат за православния свещеник например запрещенията на католици, протестанти, живоцърковници, обновленци и пр., ако те биха решили да ги приложат към нас? Никакво. Съвсем същото е и в този случай. Разликата е само в това, че католиците, протестантите и пр. са отпаднали по-рано от Божията Църква, а отстъпниците антицърковници сега, в наше време, са прелъстени от дявола, който ги е живи уловил, за да изпълняват волята му (2 Тим. 2: 26). Заплахата пък с техните канонически наказания е само капан за несведущите и малодушните. Божиите канони не са дадени от светите отци, за да бъдат карани посредством тях като с бич към гибел тези, които заявяват, че от страх Божий не могат да вървят след уловените от дявола.
Свещеноизповедник Виктор (Островидов)
-
И както е известно на всички, той [митр. Сергий] въведе в църковнобогослужебната практика на православната Църква осанна за хулещите Бога – Промислителя и Вседържителя на вселената. Разсъди сам как да наречем такива църковни водачи, които от името на Православната Църква поучават, че в християнския храм, или молитвен дом, всички трябва да пеят Осанна не само на Божия Син, но и на синовете на беззаконието, хулещи кръстната Божия сила; тези, които си поставят като първа задача не само унищожаването на християнската религия, но и унищожаването в човешката психика на инстинкта, на усета за Бога.
Свещеномъченик Павел (Кратеров)
-
Заветът на нашия Господ – Бъдете кротки като гълъби и мъдри като змии – трябва да бъде приет като ръководство в нашето настоящо положение. С кротост и търпение да приемаме скърбите и изпитанията на нашите дни, но мъдро да пазим главата си – т.е. това, което е същността на Христовата Църква, основата на нашето спасение. Към това трябва да пристъпим своевременно с ясното съзнание за неизбежното и яростно нападение на врага именно по посока на вътрешната организация на светата Църква.
Свещеномъченик Дамаскин (Цедрик)
-
Как можем да проявим мъдростта на змии при запазването на главата си? За нас, вярващите, е важно преди всичко да съхраним напълно неприкосновена и чиста вярата в Иисус Христос, Божия Син, нашия Спасител, Изкупителя на света. След това трябва да съхраним светата съборна и апостолска Църква, която образуваме самите ние при единството ни в нашата вяра, дух и тайнства. Към тази именно вътрешна същност на Христовата Църква ние трябва сега да обърнем вниманието си, ясно да я осъзнаем, да я почувстваме. Църквата не са храмовете, а ние, хората, духовно споени помежду си от любовта в Христа, от единството на вярата в Него, от единството на изповядването на Неговото свято име.
Свещеномъченик Дамаскин (Цедрик)
-
Било е време, когато християните изобщо не са имали храмове: разпознавали са се един друг само по условни знаци; събирали са се за извършването на най-святото тайнство по домовете, в подземни гробища, катакомби, в пустинни места. Било е време, когато християните с хиляди са отивали на най-жестоки мъки и смърт за изповядването на Христовото име. Но именно тогава вярващите са образували тази Църква, която не само не е отстъпила пред надигналото се срещу нея езичество, не само не се е смалила по своето достойнство и численост, а обратно – укрепила се е в изповядването на своята вяра, потопила е в кръвта на своите мъченици цялата прелест на езичеството, осияла е с благодатните лъчи на Евангелската светлина целия свят. Съдейки по всичко, което преживяваме, ние се приближаваме към подобни времена. В нашето положение трябва старателно да избягваме голямата грешка – възникването на раздори сред вярващите вследствие на отнемането на храмовете от тях. Напротив, вярващите трябва да се приближават все по-близо един към друг, трябва да се свързват в най-тесен съюз на основата на единната вяра, общата молитва, взаимната подкрепа в постигналите ни скърби.
-
Нека гражданският строй да върви по какъвто и да било свой път. Нека да провъзгласява каквито и да било жизнени принципи. Нека в своята безумна гордост да обявява война на Твореца на вселената. Ние ще вървим по нашия път с Христос и към Христос. Ще се ползваме от външните само от това малкото, което е необходимо за скромен живот и не е противно на нашата християнска съвест и дух. Ще бъдем братски търпеливи към погиващите. Ще се подчиняваме на техните граждански закони, които не са противни на Христовия дух. Но няма да се откажем пред външните и пред тяхната човешка власт от нито един от църковните закони, нито на йота от догматите на християнското вероучение.
Свещеномъченик Дамаскин (Цедрик)
-
Ще се стараем с чистотата и светостта на нашия живот да се приближаваме към живота на първите християни дотолкова, че и Христовите врагове да видят нашето превъзходство над техния мрачен живот; да видят и те осъществяването на Евангелската любов в нашия живот; да загубят увереност в правилността на техните грубо животински жизнени принципи и да обърнат своите сърца към Христа Бога. Време е, възлюбени. Настана време за нас, вярващите, ясно да определим своя по-нататъшен път. Време е да предприемем мерки за ограждането на самите себе си и повереното ни свето наследие от враговете, надигнали се срещу Христос и Неговата Църква. Времето дойде. Може би съдът е близо, при вратата. Не бой се, малко стадо, понеже вашият Отец благоволи да ви даде Царството.
Свещеномъченик Дамаскин (Цедрик)
-
Вие, лишените от неотдавнашните радости на молитвата в Божиите храмове, помнете: вие не сте освободени от задължението да устройвате вашия молитвен живот и не сте лишени от възможността за това, дори и без възможността да имате около себе си постоянни Христови служители и да се ползвате от тяхната духовна подкрепа и обгрижване. Вие трябва и без тях да живеете така, сякаш сте сами за себе си свещеници, принасяйки своя живот в жертва на Господа посредством търпението на всички скърби и лишения и с непрестанна молитва на душата към него; с помнене за Него с любов и благодарност за всички Негови милости, скърби и радости, и да жадувате за Неговото спасение, когато Той ще изпрати Своите ангели да вземат вашите души от земните горести и опасности и да ви възнесат на крилете си при Него, където няма да има нито болести, нито печал, нито въздишки. [...] Не отслабвайте, не падайте духом и Божията благодат да бъде с всички вас. Амин!
Свещеномъченик Йосиф (Петрових)