Възгледите на руските новомъченици и изповедници за Църквата
Съдържание на беседата:
Какво означава мълчание в мислите и как да го имаме? (въпрос от чата на живо)
Трезвението и вниманието
Възгледите на руските новомъченици и изповедници за Църквата. Откъси от писма и документи
Единственият възможен изход при гоненията – изповедничеството
Легализирането на Църковното управление. Какво значение има за Църквата външната организация?
Духовните последствия за отстъпилите от вярата
Съхраняването на вътрешната духовна свобода на Църквата като жизненоважно за нейното оцеляване
Къде е силата на Църквата?
Подбрани откъси: Борбата с помислите
Когато ние влизаме в диалог с помислите и се опитваме да им противоречим, тогава излагаме аргументи. Обаче всъщност вървим в желаната от врага посока, ако това са помисли, внушени от демоните. Ние просто общуваме с помислите, като имаме илюзията, че водим борба с тях и им противоречим. Да се борят и да победят помисъла по този начин, могат само твърде напредналите в духовния живот подвижници.
еп. Виктор Никополски
Какъв е правилният, нашият начин за борба с помислите? Ние просто да призовем на помощ Бога да прогони от нас врага и да прогони от нас помисъла – това е най-простото, най-ефикасно и най-безопасно средство за всички нас. Защото, ако се опитваме да правим другото, т.е. да му противоречим, и излагаме някакъв довод срещу мисълта, която ни идва, то ние все едно спорим с демона, който я внушава. И тогава срещу нашия довод той може да изложи десет довода – той има вековен опит в изкушаването на хората и като е начинаещ този, който му противоречи, няма как да излезе без вреда от един такъв спор.
еп. Виктор Никополски
Подбрани откъси: Възгледите на руските новомъченици и изповедници за Църквата
Светата Църква, която Христос Си придоби от този свят със Своята кръв и която е Неговото тяло, е за всички нас дом за вечното благодатно спасение от този живот гибел. Сега тази Божия Христова Църква се приспособява да служи на интереси, които не само че са чужди за нея, но са даже напълно несъвместими с нейната Божественост и духовна свобода. [...] И какво обединение би могло да има на Божията Църква с гражданската власт, каквато и да би била тя, след като целите на дейността на всяка гражданска власт са от изключително материално, икономическо естество и макар и да могат да бъдат външно морални, те са чужди на вярата в Бога или са даже враждебни понякога на Бога? А в същото време целите на Църквата са изключително духовно-нравствени и чрез вярата в Бога извеждат човека отвъд пределите на земния живот за постигането на вечните Небесни блага с помощта на Божията благодат.
Свещеноизповедник Виктор (Островидов)
Този, който е отсякъл главата, не може да се оправдае с това, че не е повредил косата на главата. [...] А те [отстъпниците] все твърдят: „При нас всичко е по старому“. Вярно, външността им си остана православна и това смущава мнозина; но при тях го няма Духа на живота, Божията благодат, а следователно и вечното спасение на човека. Ето защо тази лъжа е по-горчива от първите.
Свещеноизповедник Виктор (Островидов)
Със своите деяния митр. Сергий изкриви учението за спасението в Църквата, намирайки спасението само във видимата ѝ организация, като по този начин отхвърли вътрешната сила на Божията благодат, при която Църквата може да съществува и в пустинята.
Свещеноизповедник Серафим (Самойлович)
Ние вярваме с детска простота, че силата на Църквата не е в организацията, а в Божията благодат, която не може да бъде там, където са нечестието, предателството, отричането от Православната Църква, макар и зад маската на постигане на външно благо за Църквата.
Свещеноизповедник Виктор (Островидов)
Нима е могло да съществува Царството Божие легално в Римската империя в доникейската епоха? Нима е можело да се мечтае за легално съществуване на православието в периода на арианските и други Църковни смутове, когато императорът и целият държавен апарат са били всецяло на страната на еретиците? А на кого би му дошло наум да се опитва да устройва живота на Православната Църква на легални начала, когато императорите иконоборци решително са изтребвали иконопочитанието във Византия? Да се обърнем към нашето време. Правителството на СССР официално се обяви за безбожно и нетърпимо спрямо всяка религия [...]. [...] И така, легализацията на Божието Царство в царството на диктатурата на пролетариата, строящо новата социалистическа безбожна държава, си е чист абсурд.
Свещеномъченик Павел (Кратеров)
Ние винаги сме били, сме и ще бъдем лоялни и послушни на гражданската власт. Винаги сме били, сме и ще бъдем истински и добросъвестни граждани на нашата родна страна. Но смятаме, че това няма нищо общо с натрапваните от Вас [т.е. митр. Сергий] политиканство и заиграване и не обвързва чедата на Църквата с доброволен отказ от техните права на свободно устройване на вътрешния религиозен живот на Църковното общество.
Из Ярославското възвание
Силата на Църквата и нейното постоянно обновяване идват не отвън, а са вътре в самата нея. Така че предначертаният за нея път е този, който външно понякога се изразява в значителни жертви от нейна страна. Най-вече чрез тези жертви се проявява силата на духа на Църквата, степента на горенето в нея на Христовата благодат. Само слабодушните не разбират този път и се боят от него.