O сновен исторически извор за живота на св. княз Йоан-Владимир е Дуклянската летопис – исторически паметник от ХII в., в която авторът подробно разказва за светеца въз основа на по-ранно, ала вече загубено негово житие. Сведения за княза намираме и в „Исторически обзор” на Йоан Скилица (ХI в.), а също и във „Венецианска история” на Йоан Дякон. Светият княз Йоан-Владимир живял в края на Х и началото на ХI век. Той бил син на Петрислав (Петрослав) и управлявал княжество Дукля, което почти се припокрива с територията на съвременна Черна гора. По негово време Дукля заемала областта около р. Зета, Шкодренското езеро и брега на Которския залив, а като зестра цар Самуил му дал и част от сегашна югозападна Сърбия. От дете бил милостив, миролюбив и усърден в добродетелите. Така го описва Йоан Скилица в своята летопис – Georgius Cedrenus Ioannis Scylitzae ope, t. 2, Bonnae, 1839, p. 463. Управлявал мъдро и с любов и поданиците му го обичали.

При военния поход на цар Самуил по адриатическото крайбрежие през 998 г. Павлов, Пламен. Неизвестна българска реликва от времето на цар Самуил и неговите наследници. Според други автори – през 1009-1010 г. – Živković, Tibor. Поход бугарског цара Самуила на Далмацију. – Istorijski časopis. Belgrad, 2002. Йоан-Владимир се оттеглил заедно с хората си на планината Облик (Тарабош). Тарабош всъщност е рид на планината Румия. Дюклянският презвитер разказва, че една от трудностите, пред която се изправили, били многото отровни змии на това място, от чиято силна отрова загивали и хора, и животни. Светецът горещо се помолил на Господа да спаси хората му от такава смърт и оттогава никой повече не пострадал от тях. Цар Самуил изпратил да накарат Йоан-Владимир да слезе от планината заедно с хората си и да се предадат, но той не се съгласил. По-късно решил сам да се предаде, вместо да пострада някой от войниците му. Той се обърнал към своите съратници със следните думи: „Скъпи братя, изглежда над мен трябва да се изпълнят евангелските думи Добрият пастир полага душата си за овцете си (Йоан 10:11). Затова по-добре аз да отдам живота си за всички вас и доброволно да предам тялото си да го бодат и секат, отколкото вие да страдате от глад и от меч“. Св. княз Йоан-Владимир бил окован и хвърлен в тъмница в царския дворец в Преспа. Там той прекарвал времето си в молитви към Бога. Веднъж във видение му се явил ангел Господен, който го ободрявал и известявал, че Бог ще го освободи от тази тъмница и той като мъченик ще влезе в царството Небесно и ще получи неувяхващ венец и наградата на вечния живот.

Една от дъщерите на Самуил – Теодора-Косара, притежавала изключителна християнска добродетелност. Веднъж тя взела разрешение от баща си да слезе със слугините си в тъмницата, за да умие главите и нозете на затворниците. Когато влязла при Йоан-Владимир, докато разговаряла с него, тя забелязала, че е красив, смирен, скромен и изпълнен със знания и Божия мъдрост. Теодора-Косара искала да го освободи от плен както заради неговата младост и добродетелност, така и заради царския му произход. Тя отишла при баща си и му казала, че ще се омъжи само за Йоан-Владимир и за никой друг. Самуил много обичал дъщеря си и склонил да изпълни волята ѝ. Князът бил изведен от тъмницата. След брака той бил върнат във владенията си, които управлявал вече в качеството на български васал, като му била поверена и част от драчката област.

Княз Йоан-Владимир бил приет с радост от своите поданици. Той живеел със съпругата си в пълна святост и чистота, като служел на Бога ден и нощ, и управлявал връчения му народ справедливо и със страх Божий.

На 6 октомври 1014 г., два дни след като получил удар при вида на своите ослепени войници, цар Самуил починал. На прес- тола се възкачил него- вият син Гавриил-Радомир. Обаче през лятото на 1015 г. братовчед му Иван-Владислав, Когато цар Самуил избива рода на своя брат Арон, именно Гавриил-Радомир се застъпва за братовчед си Иван-Владислав и му спасява живота, като така последният остава единственият оцелял от семейството. подстрекаван от византийския двор, го убил и заел мястото му.

Иван-Владислав решил да се освободи и от Йоан-Владимир, понеже се страхувал, че и той може да претендира за царския престол. Затова го поканил при себе си. Неговата съпруга Теодора-Косара се усъмнила в намеренията на братовчед си и казала на княза: „Господарю мой, недей отива, да не би, недай Боже, да се случи и с теб това, което сполетя моя брат; но пусни мене да отида, да видя и чуя какви са намеренията на царя. Ако поиска да ме погуби, нека мене погуби! Само ти да не загинеш.” И тъй, тя отпътувала при своя братовчед в Преспа и била приета от него с почести, но лукаво. Иван-Владислав я задържал при себе си и изпратил отново пратеници при Йоан-Владимир, този път със златен кръст и писмо с думите: „Защо се бавиш да дойдеш при мене? Ето, твоята съпруга е при мен и никакво зло не ѝ се е случило, а аз и моите хора се държим подобаващо с нея. Приеми моята клетва чрез тоя кръст и ела да те видя! А после ще се върнеш с почести и дарове заедно със съпругата си.”

Блаженият княз му изпратил такъв отговор:

„Знаем, че нашият Господ Иисус Христос, Който пострада за нас, не беше разпънат на златен или сребърен кръст, а на дървен. Така че ако твоята клетва е искрена и думите ти са истински, изпрати ми дървен кръст по духовници и тогава аз с вярата и силата на нашия Господ Иисус Христос ще дойда при тебе, като възложа надеждата си на Животворящия Кръст и на Драгоценното Дърво.” Тогава Иван-Владислав повикал при себе си двама епископи, единият от които бил Охридският архиепископ Давид, За това свидетелства Йоан Скилица, преразказан от Георги Кедрин: „И следъ като Гавриилъ билъ убитъ отъ Ивана [Владислава], той [Иванъ Владимиръ], като се доверилъ на клетвите на Ивана [Владислава], дадени чрезъ архиепископа на България Давида, му се прдалъ и следъ малко билъ убитъ” – Migne, t. 122, col. 196. – Цит. по: Снегаров, И. История на Охридската архиепископия. София, 1995. Т. 1. С. 29-32. а заедно с тях и още един монах пустинник и пред тях се заклел с лъжлива клетва, връчил им дървен кръст и ги изпратил при св. княз. Последният като го получил направил земен поклон пред кръста, целунал го, взел го на гърдите си и тръгнал на път заедно с няколко свои хора.

Междувременно Иван-Владислав заповядал да поставят засади по пътя, за да убият светия княз. Ала Бог изпратил Свои ангели, за да пазят Неговия угодник. И когато минавал покрай засадата, убийците го видели обкръжен сякаш от крилати войници, които носели в ръцете си знамена. Те разбрали, че това са ангели Господни, уплашили се и избягали.

Когато пристигнал в Преспа, според обичая си св. Йоан-Владимир влязъл в един храм заедно със спътниците си, за да се помоли. Щом Иван-Владислав разбрал, че е жив, изпаднал в неописуем гняв и изпратил палачите си, за да му отсекат главата. Когато св. Йоан-Владимир видял, че е обграден, повикал двамата епископи и монаха, които били там, и им казал: „Какво означава това, господари мои? Какво направихте вие? Защо ме заблудихте така? Защо умирам невинен, като повярвах на вашите думи и уверения?” Те от срам не смеели да го погледнат в очите. Той довършил молитвата си, изповядал се и се причастил с Тялото и Кръвта Господни. После взел в ръцете си кръста, който получил от царя, и казал: „Молете се за мене, господари мои, и нека този драгоценен кръст да бъде свидетел заедно с вас в деня Господен, че умирам без вина.” След това целунал кръста, простил се с духовниците и излязъл навън, докато всички присъстващи плачели. Войниците се нахвърлили върху него и му отсекли главата.

Това се случило на 22 май 1016 г. Той бил погребан в същата църква, като мнозина болни получавали изцеление, когато се молели на неговия гроб. А нощем там се виждала Божествена светлина. Съпругата на блажения Владимир много плакала, а после измолила от царя да вземе тялото му. Теодора-Косара го отнесла в Краина, в църквата на Пресвета Богородица, а самата тя станала монахиня и живяла при храма до смъртта си.

Нетленните и благоуханни мощи на св. княз останали в тази църква до 1215 г., когато епирският деспот Михаил Ангел Комнин ги пренесъл в Драч (дн. Дуръс, Албания). През 1381 г., по волята на албанския владетел Карло Топия, те са отнесени в манастира „Св. Йоан” край Елбасан. Според черногорския историк Б. Шекуларац дуклянският княз е носел само името „Владимир”, а „Йоан” му е „приписано” след ХIV в. поради пребиването на мощите в манастира при Елбасан, посветен на св. Йоан Кръстител. Светите мощи на св. Йоан-Владимир се пазели в манастира край Елбасан до най-ново време, Според други сведения – до 1967 г., когато са пренесени в църквата „Св. Мария” в Елбасан – Митрополит Црногорско-приморски Амфилохjе. Предговор към електронното издание на „Čitanka o Svetome kralju Jovanu Vladimiru, sastavio Episkop Nikolaj (Velimirović)”. но през 1995 г. те са пренесени в архиепископската катедрала на Албанската православна църква в Тирана. Павлов, Пламен. Неизвестна българска реликва от времето на цар Самуил и неговите наследници. Anamali, Sk¸nder, Historia e popullit shqiptar n¸ kat¸r v¸llime, I, Tirane, Botimet Toena, 2002, p. 294. Част от черепа му се пази в Зографския манастир на Света гора. Протоjереj Jован Пламенац. Свети Jован Владимир међу нама у свом земаљском и небеском животу. Светият княз се прославил с чудотворство и помага на всички, които с вяра прибягват към неговото застъпничество.

След смъртта му, Иван-Владислав обсадил Драч. Веднъж, докато вечерял сам в шатрата си, му се явил войник в образа на Йоан-Владимир. Царят направо обезумял от страх, започнал да бяга и да крещи: „Войници мои, защитете ме, защото Владимир иска да ме убие!” След това паднал мъртъв. През същата 1018 г. всички български земи паднали под византийско владичество.

Гръцкото житие, Отпечатано като синаксар в службата на светеца през 1690 г. във Венеция, преиздадена през 1858 г. – Ακολουθία του αγίου ενδόξου βασιλέως, και μεγαλομάρτυρος Ιωάννου του Βλαδιμήρου και θαυματουργού, Βενετία, 1858. През 1802 г. те са публикувани в редактиран вид на църковнославянски език във Венеция. съставено през XVII в. от Китийския митрополит Козма въз основа на устни предания, разказва по друг начин живота на св. Йоан-Владимир, като някои от сведенията съществено се различават и не намират потвърждение в изворите. Смятаме обаче за необходимо да приведем следните случаи, описани в него, тъй като те са залегнали в службата и в някои иконописни изображения на светеца.

Чудеса

Веднъж, когато Йоан-Владимир се разхождал из гората заедно с трима свои боляри, видял над главата си в небето подобно на орел слънцеобразен блестящ кръст. Кръстът продължил да се движи към долината и после спрял. Св. Йоан-Владимир заедно със свитата си велможи веднага се поклонил на кръста и заповядал на това място да бъде издигната църква, в която поставил кръст. В тази църква той се молел коленопреклонно седем пъти на ден, а нощем безстрашно минавал през гората, влизал в храма и дълго прекарвал там в молитва.

Според гръцкото житите лично Иван-Владислав го посякъл, докато яздели заедно. Той първо опитал да го убие с меча си, но когато по Божия воля Йоан-Владимир останал невредим, отсякъл главата му с неговия собствен меч. Тогава станало чудо: както яздел, светецът грабнал главата си и, препускайки след войниците, стигнал до църквата с кръста. Там слязъл от коня, влязъл в храма и, носейки главата си, паднал на колене и я положил там с думите: „В Твоите ръце, Господи, предавам духа си!”

През 1925 г. св. Николай Сръбски публикува „Сборник за светия крал Йоан-Владимир”, Čitanka o Svetome kralju Jovanu Vladimiru, sastavio Episkop Nikolaj (Velimirović). Državna štamparija Kraljevine Srba, Hrvata i Slovenaca, Beograd, 1925. който влючва и патерик на манастира, посветен на светеца, недалеч от Елбасан. По-долу привеждаме част от преданията и чудесата, споменати там, някои от които са изобразени на ковчега с мощите на светеца и на негови икони с житийни сцени. Например иконата от манастира „Рождество Богородично” в Арденица, Албания.

Преданието за явяването на кръста тук е разказано по различен начин – кръстът му се явил върху главата на един орел, поради което и така се изобразява на някои икони.

Когато князът бил посечен, той скочил, взел главата в ръцете си, седнал на коня, който го понесъл към Елбасан. Народът заедно с митрополита и свещенството излезли да го посрещнат до мястото, където сега е манастирът на светеца, а конят спрял, коленичил пред митрополита, та тялото на княза леко да се спусне на земята. На това място и бил погребан.

Разказва се, че веднъж франки искали да откраднат мощите на св. княз Йоан-Владимир. Те успели да вземат ковчега от църквата и тръгнали по хълма надолу към р. Кушя. Но изведнъж ковчегът станал толкова тежък, че се наложило да го оставят на земята. Колкото и да се опитвали след това да го вдигнат, той ни най-малко не помръдвал и не можел да се отдели от земята. Крадците решили да разбият ключалките на ковчега, за да вземат само мощите, но и това не успели. Тогава избягали, а на сутринта мощите били намерени и върнати в манастира.

На някои икони на светеца е нарисувано следното чудо: един ден десетина крадци хванали в полето манастирските коне и ги повели към своите къщи. Това било през лятото в сушаво време. Ала когато конекрадците стигнали до река Кушя, тя им се видяла страшно придошла. Те се зачудили, но не посмели да преминат реката и се върнали назад. Когато се отдалечили от реката, тя отново им се видяла малка, каквато била. Отново тръгнали към реката, но когато дошли, тя пак им се видяла огромна и непроходима. Така много пъти отивали към реката и се връщали обратно и се повтаряло все същото. Най-накрая те разбрали, че това е чудо на светеца, ужасили се, пуснали конете и побягнали, без да се оглеждат.

Филип Вукчевич от Шкодра страдал от епилепсия. Веднъж той дошъл в манастира да се моли на светеца да го спаси от тази страшна болест и наистина се излекувал. Според дадения от него обет, той всяка година идвал на празника в манастира. Така обикнал светеца, че започнал да му се моли да умре в манастира. И наистина, една година, когато бил дошъл за празника, той починал и бил погребан в манастира.

Незнайно как един турчин успял да открадне главата на св. княз и я скрил в къщата си. Ала оттогава започнали да му се раждат все слепи деца. И той, и жена му, били в голяма скръб. Веднъж св. Йоан-Владимир му се явил насън и му казал, че това нещастие го е постигнало, задето е откраднал главата му и затова ако иска децата му да прогледнат, нека се покае, да открие греха си и да върне главата в манастира. Когато извършил всичко това, децата му наистина прозрели.

В началото на ХХ в. Евтим Вуда от Елбасан работел в манастира. Веднъж през нощта той спял на поляната пред него и насън му се явил св. княз, като му сочел с ръка към манастира и му казвал веднага да става и да събуди всички там, защото е избухнал пожар. Евтим се събудил и наистина видял пламъци. Той изтичал вътре и започнал да бие клепалото. Така всички хора се спасили от пожара и започнали да спасяват и сградите.

През 1910 г. в манастира довели някаква девойка мюсюлманка от едно планинско село на Краб по пътя към Тирана и помолили да остане известно време в манастира и да ѝ се четата молитви пред ковчега с мощите на св. княз, понеже била няма. Тогавашният манастирски епитроп Димитрие Носис разказвал на св. Николай Сръбски: „Не знаехме каква работа да ѝ дадем. Понеже в манастира имаше много вълна, дадохме ѝ да я чепка и преде.” След няколко седмици тя започнала да говори и след това всяка година със семейството си идвала за празника в манастира.

Едно бездетно турско семейство от с. Сулово край Берат посетило манастира на св. Йоан-Владимир през 1909 г., за да се помоли на светеца да им даде чедо. Същите мъж и жена дошли в манастира през 1923 г. с едно дете. То носело на раменете си агне. Когато разпитали родителите, разбрали, че навремето Бог им е дарувал това дете след като са се помолили на св. княз.

Почитанието на св. Йоан-Владимир е било широко разпространено в българските земи. Още в Средновековието той бил приеман и за български светец. В Бориловия Синодик (1211 г.), един от най-важните паметници на българската Търновска патриаршия, той бил записан между Гаврил-Радомир и Иван-Владислав, като един от „древните български царе”. Неговият образ влиза трайно в българската църковна живопис през Възраждането, като най-често е наричан „Св. Йоан Владимир, цар български”. Протојереј Јован Пламенац. Свети Јован Владимир међу нама у свом земаљском и небеском животу.

Дано Господ по молитвите на светия княз и чудотворец св. Йоан-Владимир да ни помогне да подражаваме на неговото благочестие и кротост!

Използвана литература

1. 1. LJETOPIS SVEŠTENIKA DUKLJANSKOG http://www.montenegrina.net/pages/pages1/istorija/duklja/ljetopis_pop_dukljanina_latinicna_redakcija.htm.
2. 2. ЛЕТОПИСЬ ПОПА ДУКЛЯНИНА http://www.vostlit.info/Texts/rus6/Dukljanin/frametext.htm
3. 3. Georgius Cedrenus Ioannis Scylitzae ope, t. 2, Bonnae, 1839.
4. 4. Migne, PG, t. 122, col. 196.
5. 5. „ΣΥΝΟΨΙΣ ΙΣΤΟΡΙΩΝ ΑΡΧΟΜΕΝΗ ΑΠΟ ΤΗΣ ΑΝΑΙΡΕΣΕΩΣ ΝΙΚΗΦΟΡΟΥ ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΤΟΥ ΑΠΟ ΓΕΝΙΚΩΝ ΚΑΙ ΜΕΧΡΙ ΤΗΣ ΒΑΣΙΛΕΙΑΣ ΙΣΑΑΚΙΟΥ ΤΟΥ ΚΟΜΝΗΝΟΥ ΣΥΓΓΡΑΦΕΙΣΑ ΠΑΡΑ ΙΩΑΝΝΟΥ ΚΟΥΡΟΠΑΛΑΤΟΥ ΚΑΙ ΓΕΓΟΝΟΤΟΣ ΜΕΓΑΛΟΥ ΔΡΟΥΓΓΑΡΙΟΥ ΤΗΣ ΒΙΓΛΑΣ ΤΟΥ ΣΚΥΛΙΤΖΗ http://users.uoa.gr/~nektar/history/tributes/byzantine_historians/joannes_scylitzes_ synopsis_historiarum.htm.
6. 6. Ακολουθία του αγίου ενδόξου βασιλέως, και μεγαλομάρτυρος Ιωάννου του Βλαδιμήρου και θαυματουργού, Βενετία, 1858.
7. 7. Служба на св. Йоан-Владимир в: СРБЉАК. Издање: СВЕТИ АРХИЈЕРЕЈСКИ СИНОД СРПСКЕ ПРАВОСЛАВНЕ ЦРКВЕ, Београд, 1986 г. - http://www.novisrbljak.narod.ru/Srbljak_scan/Srbljak_small_35. pdf.; https://www.scribd.com/document/293542375/srbljak.
8. 8. Όσιος Νικόδημος ο Αγιορεί- της. Συναξαριστής των δώδεκα μηνών του ενιαυτού. Τόμος Γ´. Βενετία, 1819.
9. 9. Čitanka o Svetome kralju Jovanu Vladimiru, sastavio Episkop Nikolaj (Velimirović). Državna štamparija Kraljevine Srba, Hrvata i Slovenaca, Beograd, 1925 - http:// www.rastko.rs/istorija/sv_jovan_ vladimir.html
10. 10. Јован Владимир – http://www.istorijskabiblioteka.com/art:jovan-vladimir.
11. 11. Снегаров, И. История на Охридската архиепископия. София, 1995. Т. 1.
12. 12. Обнова манастира Пречиста Краjнска – http://www.manastirkom.org/obnova%20Preciste%20Krajnske.htm .
13. 13. Протојереј Јован Пламенац. Свети Јован Владимир међу нама у свом земаљском и небеском животу. – http://www.mitropolija.com/protojerej- jovan-plamenac-sveti-jovan-vladimir-medju-nama-u- svom-zemaljskom-i-nebeskom-zivotu.
14. 14. Павлов, Пламен. Неизвестна българска реликва от времето на цар Самуил и неговите наследници – http://fakel.bg/index.php?t=2495.
15. 15. Павлов, Пламен. Св. княз Иван Владимир. – В: Павлов, Пламен, Хр. Темелски. Българи светци. С., 2010.