ЖИТИЕ И СТРАДАНИЕ НА СВЕТИ СЛАВЕН И ДОБРОПОБЕДЕН
ВЕЛИКОМЪЧЕНИК НИКОЛАЙ СОФИЙСКИ
Написано от дякон Матей Граматик, „лампадарий на светата Божия Сардикийска църква„ (както сам се нарича в увода към житието) и очевидец на страданията на Христовия новомъченик св. Николай Софийски.

К ато хубав леторасъл го произведе град Янина в Тесалия, който е по-красив от много градове по цяла Македония. Роди се от богосъчетаните съпрузи Мартин и Евфросиния, на които Бог подари този блажен син като благословен плод на молитвените им прошения, понеже бяха боголюбиви, раздаваха щедро милостиня и правеха приношения в Божиите храмове. Като го просветиха с банята на кръщението, именуваха го Николай поради любовта си към Мирликийския светител, чудотвореца Николай. И момчето преуспяваше в разум и мъдрост, покоряваше се на родителите си както подобава и им подражаваше във всяко добро дело. Сияеше с целомъдрения си ум, с голямо внимание пазеше себе си още от детинство и се грижеше да върши угодни на Бога дела. Стремеше се всякога да слуша и четенето на Божествените слова, с които утвърждаваше своя ум. От детинство беше свикнал да посещава Божиите храмове и когато се четяха свещените слова, цял биваше в тях, без да го овладее леност или дрямка и без да му избегне нещо от прочетеното. По този начин сам себе си съзиждаше за достоен дом на своя Господ. Така, като го възпитаха в страх Божий и чистота, най-вече в любов Божия, подир някое време родителите му платиха последния си дълг на живота, като оставиха Николай за приемник на своите молитви и наследство. А той прилежаваше в апостолския занаят, обущарството, което отлично беше усвоил и оттам изобилно получаваше за своите нужди потребното и протягаше по-силно ръка на търсещите неговата помощ. Но разсъждавайки с добра съвест върху думите на Евангелието, че никой пророк не е уважаван в родното си място, пожела да странствува заради Христа. Затова разумно се разпореди за наследството си, напусна родното си място и наставен от Светия Дух, подир някое време стигна в град Средец (София), който отдавна искаше да види и в който щеше да се увенчае с мъченически венец, понеже Божият промисъл така бе благоволил за него.

Когато пристигна в този бележит град, блаженият Николай, който не след дълго щеше да се пресели в горния Йерусалим, внимателно оглеждаше всичко, усърдствуваше в Божиите църкви и душата му се радваше, като гледаше църковния народ да изобилствува с добродетели. А когато се извършваха всенощни бдения, неподвижно стоеше цялата нощ, внимаваше в Бога и се показваше немилостив враг на своето тяло, стремейки се по-лошото да покори на по-доброто – плътта да пороби на духа. И така постоянно пребъдваше в страх Божий. А поради голямото си смиреномъдрие не искаше никому да бъде известен, но тайно отправяше очите на сърцето си към единия Бог и с това любомъдрие се стараеше да сломява въздигането на гордостта. Беше прилежен в своя занаят, от който изкарваше потребното за себе си и за нуждаещите се, а към милостинята прибавяше своите непрестанни молитви и честите въздишки из глъбината на сърцето си, лежане на голата земя и коленопреклонения. Той имаше от Бога и дара да плаче, като с горещия поток на сълзите умиваше честното си лице при мисълта за смъртта.

Но не можа безкрайно да скрива от другите добродетелното си житие. Защото жителите на този град покрай другите си добродетели бяха прилежни и в гостоприемството. И понеже бяха много изкусни, забелязаха малко по малко добронравието на блажения и благолепието на неговото благоговейно лице: светлостта на лика му свидетелствуваше за неговото душевно незлобие, а мълчанието му издаваше кротостта на сърцето му. Затова се свързаха с него чрез съюза на духовната любов, като се надпреварваха един друг в любовта към него и отправяха благодарност към Бога, Който им бе дарувал такъв съгражданин. След като божественият Николай доста време им съжителствуваше и преуспяваше в добри дела, благодарните и бележити мъже на града заедно решиха да го направят докрай свой съжител според Божиите заповеди и апостолските предания. Затова скоро го посъветваха да сключи честен брак, който Христовата Църква безспорно съвмещава с другите добродетели. Но той като чу това, отвърна с тих глас и благоговейно лице, както беше обичаят на неговата природа: „Защо виждам толкова грижа на вашите души за мене, скъпи братя? Защо си правите труд за мене, недостойния? Ако в друго отношение съм готов и душата си да положа за вас и да изпълня вашите заповеди, в това отношение сега не знам, да не би, като не послушам вашите думи, да стана виновен в греха на непослушанието? Моля да ме простите за смелостта на моите думи, но аз, смиреният, затова оставих бащиния си град и реших да бъда странник заради Христа, за да не обвързвам себе си с веригите на този живот, та ако вашето благочестие възнегодува против съжителството с мене, грешния, по-леко да мога да замина в други страни, където бъде угодно на Господа Бога.“

Като чуха това ония христолюбци, много се удивиха на разумния му отговор. Но понеже добре познаваха неговото примерно послушание, в пространна беседа му приведоха примери за много свети мъже в Божествените писания на Стария и Новия Завет, които са се приобщили към честния брак и така са угодили на Бога. Припомниха му и забраната да се гнуси човек от брака 51 ап. правило; 1, 9 и 10 правила на Гангърския събор. , рекоха му и това, за колко много злини бива причина непослушанието. Така те успяха да го склонят. И подчинявайки се на тяхното решение, незлобивият Николай се свърза със законен брак и по-нататък живееше със съпругата си в своя дом, като водеше препрост живот, беше още по-прилежен в молитвата и приемаше храна умерено поради въздържание. Но и в милостинята не беше оскъден и винаги радостни излизаха бедните от неговата къща; посещаваше и тъмниците, като даваше на страдащите там милостиня от своите праведни трудове и облекчаваше страданията им със своите сладки боговдъхновени думи. И болните посещаваше, като прохлаждаше пламъка на техните страдания с медоточните струи на своите думи. Имаше грижа и за намиращите се в различни беди, особено за вдовици и сираци, и наистина беше по думите на Иов око за слепите и нога за хромите (срв. Иов 29:15), защото се стремеше добре да изпълни заповяданото от Христа в Евангелието (Мат. 25:34-40).

Доста години прекара в дома си заедно със съпругата си, като оказваше равна любов и почит към всички, поради което всички го обичаха и беше дивен в очите на всички. Но това не му беше по волята, защото бягаше от човешката слава. Една нощ, като стана рано сутринта, скрито от всички, даже от самата си съпруга, тръгна на път, премина средецките предели, стигна реката Дунав и като влезе в един кораб, намери се на другата страна и се посели в Угровлахия. И пребъдваше в чуждата земя, като работеше своя занаят и непрестанно принасяше на Бога своите обети, сияеше от чистота и целомъдрие с весела и радостна душа, задето избегна световната скръб, човешката прослава и привързаността към житейските работи. А вкъщи съпругата и роднините му бяха обладани от голяма скръб по него, като се питаха коя е причината за разлъката с любимия. И бяха в голямо недоумение, толкова повече че не можеха нищо да узнаят за него, нито пък можеха да търпят лишението от добрия съжител и само на единия Бог възлагаха своята печал.

Но и в чужбина не можа да се скрие добродетелният Николай, защото невъзможно е да се укрие някъде труженикът на добродетелта. Понеже в Угровлахия нямаше изкусен обущарски занаят, а някак си грубо и неудобно, неприлягащо на хората се правеха обущата поради липса на майстори, то божественият Николай всички надмина. Слухът за него стигна навсякъде, всички му станаха клиенти, та дори и от палата на владеещия в оная земя, които скоро го направиха известен и на своя господар, по име Мирчо. Мирчо Чобан – влашки воевода, управлявал от 1546 г. до 1559 г. с прекъсване. Той го повика при себе си и като го видя, много се удиви на добрия му ум и на прекрасния му вид и му рече: „Узнах за твоя ум, а най-вече за твоя изкусен занаят, какъвто няма в нашата страна. Затова ние благоволяваме да бъдеш в нашия дворец и заедно с другите в палата да се храниш, та да не се излага царството ни поради липса на мъдри мъже!“ Николай се наскърби и се смяташе недостоен и невежа за царска служба. Обаче наложи се властелинът, а блаженият се покори неволно и беше вписан във военната гвардия. И така живееше в тази среда и прилежаваше в царските работи, без да забравя милостинята и молитвата и постоянно със страх Божи си мислеше, че му предстои да застане пред Небесния Цар. А на гордостта се противеше, като си казваше в ума: „Уви, бедни Николай! Това ли ти донесоха безсмислените нрави? Заради това ли остави отечеството си, като мислеше, че следваш по стъпките на Господа? Затова ли остави жена и деца и любезните си съжители и тайно побягна от човешката прослава? Но, Господи, Господи, Който не искаш смъртта на грешника, спаси ме от тази печал и буря!“

Така продължи времето на неговия живот в Угровлахия три години. Съпругата и роднините му се бяха съвсем отчаяли за него. Но по Божие усмотрение случи се по някаква необходимост някои средецки жители да отидат в Угровлахия. И като прекараха там доста дни, познаха го и с радост го поздравиха и му разказаха за домашните му. Той им отговори със своя тих глас и рече: „Поисках да избягам от моите грехове, но как е възможно човек да се избави от врага, когато е грехолюбив? Затова моля ви, благочестиви братя, като се завърнете у дома си, поздравете моите братя в Христа и ги помолете да молят Бога за моето невежество! Но и самият аз скоро ще се постарая да се завърна при вас с Божията воля!“ А те, като се върнаха, разказаха на всички за достохвалния Николай и всички направиха безпечални за него.

Откакто пребиваваше блаженият Николай в царските палати, постоянно скърбеше душата му, защото всеки ден гледаше метежите и неправедните заколения, които вършеше неговият господар. Като не изтърпя блаженият да бъде свидетел на това, намери удобен час и пак се завърна у дома си. Подир някое време по Божие допущение двамата му сина ги грабна смъртта. Благочестивият мъж увеща съпругата си да не скърби и произнесе думите на блажения Иов: Господ даде, Господ и взе! Да бъде благословено името Господне отсега и во веки! (Иов 1:21). Сетне прилежаваше в своя занаят с молитва, като имаше винаги пред очи мисълта за смъртта, обливаше се със сълзи и постоянно пребиваваше в умиление.

Но агаряните много завиждаха на Николай заради прекрасната му душа и заради майсторството в занаята, поради което доста усърдствуваха да откъснат блажения от Христа и да го приведат в своята заблуда. Един ден те го измамиха да приеме да участвува в едно тяхно пиршество. Блаженият повярва на техните благи думи и ги последва като Христово агне подир вълци. Блаженият Николай с незлобивото си сърце и от невнимание забрави своята немощ, а те силно го напоиха с гроздова мъст до такава степен, че той забрави границите на своето естество. Тогава лукавите агаряни намериха благоприятния момент и изляха над него своята горчива злоба, която от дълго време набираха против светия мъж – разголиха го и го обрязаха, та поне чрез обрязване против волята му да го откъснат от Христа и да го привлекат към себе си.

Като се събуди от своето опиянение и дойде на себе си, блаженият Николай по своя обичай се огради с кръстното знамение. Обаче беше в недоумение, като се виждаше наранен и дрехите си опръскани с кръв. Като съзна своята немощ, той не изтърпя демоничното поругание и като въздъхна тежко от глъбините на сърцето си, рече на себе си: Господ ми е помощник, няма да се уплаша! Какво ще ми стори човек? Господ ми е помощник и аз ще гледам срещу моите врагове! (Пс. 117:6-7). Това като си рече със сърдечно съкрушение, той се обливаше с топли сълзи. След като доста се помоли на Бога божественият Николай и в притеснението на сърцето си, като направи известна само на Бога своята печал, завърна се у дома си унил и посрамен. Съпругата му, като усети, че се е завърнал и разбра за станалото, падна на земята и горчиво плачеше. И не само съпругата му ридаеше, но и всички православни в този град. А благонравният Николай като набра смелост и понеже беше изкусен, тъй говореше на съпругата си и на братята си с богословски думи и подир малко ги утеши: „Дерзайте, приятели! С помощта на Господа дано бъда пак издигнат в първото си достойнство, защото се надявам на следните Господни нелъжовни думи: Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние (Мат. 9:13).“ И молеше всички да извършват за него приношения в светите църкви. А самият той пребъдваше в подвиг с непрестанни сълзи.

След като мина така една година, блаженият през това време следваше тайно устава на духовния път, принасяше на Господа ежедневно своите обети с пост, сълзи, превъзходно покаяние и чиста вяра, и всичката му грижа беше как да се примири с Бога подир своето грехопадение. И кой би могъл по достойнство да разкаже онова, което сам той претърпя през тази година: оскърбления, печал и разни обиди, които му поднасяха роднините и всички други? Но той кротко приемаше всичко с благодарност и съзнаваше себе си виновен за такова осъждане. Като съедини ума си с Бога и с добрата съвест, той си избра истинския път и със съкрушено сърце се готвеше според думите на апостола мъжествено да устои в него дори до кръв (срв. Евр. 12:4).

Дойде Христовата Пасха, а подир нея и празникът Възнесение. И според обичая отвсякъде се стичаха благочестивите християни на всенощни бдения в Божиите църкви. Като гледаше божественият Николай множествата православни, които единодушно отправят молитви към Христа Бога, непрестанни стенания го изпълваха от притеснението на сърцето му и той се обливаше с топли сълзи, като при това правеше достояние своята мисъл само на Бога. Като утеши жена си с изкусни думи, изпрати я в църква и чрез нея направи приношение от своите праведни трудове. А сам в дома си се хвърли пред Бога, обливаше се с топли сълзи, биеше се в гърдите, и наведен към земята, издигаше преподобни ръце нагоре, защото не смееше да вдигне очите си към небето. Тайно носеше в пазвата си скъпия образ на Господа Иисуса Христа, който вадеше и целуваше, като му се покланяше със страх и благоговение.

На другия ден подир празника, в петък, дойде при светеца един турчин, словесен и остроумен. Светецът го прие внимателно според обичая си и като застана с уважение, запита го за причината на неговото посещение. А варваринът рече: „Съжалих те, загдето, откакто се сподоби да бъдеш причислен към нашата мохамеданска община, никой от нашите никога не те поучи на нашия закон и не знаем какво правило си спазвал през изтеклата година. През всичкото това време трябваше поне съпругата си да откъснеш от Христа или окончателно да я прогониш от себе си като неверница, за да могат от това всички да узнаят твоята всесърдечна към нас любов и че ревностно спазваш нашите предания“. Беззаконникът искаше още по-пространно да злослови православната вяра, но блаженият Христов ученик много се възмути от реченото, отвърна лицето си от него и като му махна с ръка да млъкне, рече му така: „В кое боговдъхновено писание се намира реченото от тебе, о беззаконнико? Не е ли написано в Господния закон за честния брак: което Бог е съчетал, човек да не разлъчва (Мат. 19:6, Марк 10:9)? А моят Христос в светото Си Евангелие е заповядал да не напуска човек жена си, освен поради прелюбодеяние (срв. Мат. 5:32, 19:9). Същото говорят и великият апостол Павел, и всички свети апостоли и отци, и установените предания, които и до днес Христовата Църква православно спазва. А ти как дръзваш толкова безочливо да ме поучаваш да се противя на истината и да следвам лъжата? Да не бъде!“ Като чу това оня лукав човек, изпълни се с голям срам и като поразен от гръм доста време остана в мълчание. По едно време дойде на себе си като от сън или пиянство и отговори на светеца: „Всичко това е задължително само за християните, мой мили, а откакто ти премина към нас, длъжен си да следваш нашите предания, защото вече не си християнин!“ Но светецът отговори: „Кой и как може да ме разлъчи от моя Бог Христос (срв. Рим. 8:35)? Аз съм си християнин, син на православни родители и по благодатта Христова Николай съм именуван в св. Кръщение. А ти подобен на себе си ли си ме помислил, та си дошъл да ме поучаваш на пагубната ваша заблуда? Да не бъде това – аз да се отрека от моя Бог Христос во веки!“ И още докато това богословие беше в устата му, внезапно се стекоха един по един турците от богомерзкото им сборище, понеже се случи оня час, когато техните капища се изпразват подир богоненавистната им молитва. Като вълци те обкръжиха Христовото агне и някои от тях го молеха да престане да благовести божествените истини. Но светецът, разпален от още по-голяма любов към Христа, отричаше се пред всички окончателно от тяхната богохулна ерес, проклинаше я, изобличаваше я, а себе си пред всички изповядваше християнин. И в същия час, изпълнен от Дух Свети, пъхна ръка в пазвата си, извади оттам честната икона на Господа Иисуса Христа, огради се с кръстното знамение, целуна с вяра пречистия образ Господен, въздъхна из глъбината на сърцето си и рече: „Който не вярва в Господа, Бога и Спасителя наш Иисуса Христа и в Неговата пречиста Майка и не се покланя на техните образи, да бъде анатема!“

Това като чуха зверовидните богоборци, нахвърлиха се върху мъченика и какво ли не му причиниха? Един през друг, уж ревнувайки за своята вяра, надпреварваха се всякаква пакост да му сторят: едни го влачеха, други го биеха, други го дърпаха за косите и ушите, други го удряха с всичка сила по лицето с юмрук, други му раздираха дрехите и така принудително го заведоха в съдилището. А той благодареше на Бога и непрестанно се молеше в себе си.

Беззаконниците го представиха на своето съдилище, клеветяха го като ругател на техния закон и свидетелстваха, че похулил техния лъжепророк Мохамед. Когато седна беззаконният съдия на съдийското място, веднага заповяда множеството народ да млъкне и да доведат светеца. Мъченикът застана със светло лице и спокойна душа. Съдията му рече: „Трябваше ли, човече, да възбудиш днес толкова народ и да обидиш величието на нашата вяра?“ Светецът отговори: „Не аз го възбуждам, но сам той, подтикван от демона, се е раздвижил. А ти, ако искаш просто да ме осъдиш с такива думи, без да съм извършил някакво зло, тогава мъчи ме по-скоро с каквото щеш мъчение! Ако ли пък си ме представил пред себе си, за да ме разпитваш и да изслушаш моето слово, тогава замени своята ярост с кротост, изслушай ме с дълготърпение и внимавай в правосъдието!“ Като чу това, старецът започна ласкаво да говори на светеца: „Чух, мой мили, че ти си бил по-преди християнин, но сякаш събуден от някакъв лъжовен сън, ти си се отрекъл от вашата древна служба на Христа и доброволно си преминал към нашите по-нови и по-хубави предания, както и трябваше. Сега по-скоро дай отговор пред нас за това, защо си пожелал пак по християнски да мислиш?!“ Светецът отговори: „Правилно си чул, че аз съм си християнин, и не само по-преди, но дори и до днес. А как изпаднах в съня на заблудата и на горчивата смърт, подир малко ще узнаеш. Но с посещението и промисъла на Всевишния аз се събудих от оня смъртен сън и изповядвам Христа за истински Бог, а не както ти казваш, че съм се отрекъл от Христа Бога. Да не бъде! Но в Христа се кръстих и в Христа се облякох, според Христа мисля и в Христа живея, Христов съм по благодат и Христов се наричам! А вашите предания отхвърлям от себе си като някоя неполезна вещ.“ Съдията остана в недоумение, затова пожела да узнае кой е и откъде е, и как се нарича. Тогава светецът с висок глас изповяда пред всички: „Аз съм син на християнски родители и прародители. Бях роден и възпитан в град Янина в Тесалия. Наречен съм Николай в светото Кръщение и вярвам в Христа Бога. След като изпратих при Бога своите родители, самия себе си предадох на милостта на великия Бог и Спасител Иисус Христос и с Негова помощ дойдох в този славен град като пришълец. С майсторството на моя занаят си изкарвам нужното и Бог ме храни. Не знам как дяволът ми завидя заради моите грехове, та се повлякох подир някои от вашата вяра и се заблудих да повярвам, че ще бъда гощаван от тях. И когато изпаднах в това неразумие, с душевредно питие бях въведен в греха на пиянството, а те, беззаконниците, обрязали моята окаяна плът, без аз нищо да съзнавам. Като дойдох на себе си, веднага станах и се прекръстих със знамението на честния кръст, ограждайки себе си с неговата сила и освобождавайки се от всичката демонска злоба. И сега държа православната християнска вяра както преди, като считам обрязването си за нищо. Аз съм християнин и съм готов да умра заради Христа, за да придобия Христа!“

Светецът рече на всички слушащи: „Заслужава ли да се изпълняват от вас написаните от вашия пророк правила, или не?“ Съдията и неговите съзаседатели отвърнаха: „Разбира се!“ Като ги видя толкова единомислени, божественият Николай им рече: „Е, в коя глава на закона си вашият пророк е обозначил християните насила да бъдат откъсвани от Христа и да бъдат привличани към него?“ Понеже светецът беше много изкусен да изобличава и добре знаеше техните закони, всички се удивиха на казаното. Съдията отговори: „Никъде не е казано такова нещо, а доброволно идещите при нас трябва да бъдат приемани при достоверни свидетели пред нашето съдилище със законен акт и новодошлият да се подпише в съдилищната кондика. И които престъпват това правило, подлежат на голямо наказание и съд!“ Тогава мъченикът, изпълнен с дръзновение, рече на съдията: „Затова внимавай в туй, що аз днес ти казвам, съди справедливо и не се страхувай от лицето на силните: над мене направиха именно такова престъпление според вашия закон. Аз цяла една година вече ходя натъжен, понеже се боях от вас, но откакто Бог благоволи да се обяви истината, то и аз не я скривам, а проповядвам благодатта. Ако ли не вярваш на това, тогава нека те уверят самите дела в Христа моя Бог, заради Когото сега стоя пред тебе!“ Това като рече, пъхна ръка в пазвата си и извади оттам оная пречестна икона на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос, прекръсти се със знамението на кръста и я целуна с вяра, като пееше: „На Твоя пречист образ се покланям, Благий, като прося прощение на моите прегрешения, Христе Боже!“ По тропара на Неделя Православна.

Много удивен от дръзновения отговор на страдалеца, съдията погледна към народа и рече: „Намират ли се сред вас достоверни свидетели, които ще се съгласят да се запише в съдилищните кондики, че този доброволно е пристъпил към нашата вяра, както казвате?“ Тогава всички рекоха: „Нека дойдат, които са го обрязали и да дадат отговор!“ Стана разследване и голям шум, обаче извършителите на онова беззаконие бърже се измъкнаха тайно, бягайки от заслужения съд и наказание. И съвсем не бе възможно да се намерят лъжливи свидетели. Тогава беше заповядано да се направи справка в съдилищната кондика и много се потрудиха, но нищо не можаха да намерят. Затова съдията заповяда да го пазят строго в тъмница, докато намисли какво да прави с него.

Когато поведоха мъченика към тъмницата, кой може да опише онова, което тогава претърпя многострадалният? Всичките му дрехи бяха раздрани от бесния бой, лицето му бе окървавено от удари с юмруци, плещите му и коленете му трошеха с тояги. Така стигнаха до тъмничното преддверие и едва жив го хвърлиха във вътрешността на мрачната, воняща и подобна на ада тъмница. Николай с високия си дух, щом влезе вътре, разпали се сърцето му и предсказа кончината на своите дни. Прочее, затворен в тъмница и окован с тежки железни вериги, обливаше се с топли сълзи цяла нощ и отправяше хвалебни моления към Бога, като казваше: „Спасителю на скръбните и надеждо на безнадеждните, чуй молитвата на Твоя недостоен раб и ме избави от коварството на противника! И ми дай, Владико, да запазя неповредено до край Твоето изповедание! Покажи силата Си и прослави светото Си име върху мене, непотребния!“

Щом настъпи новият ден, събра се множество най-люти по злобата си агаряни, повече от вчера, на същото съдилищно място. Съдията зае председателското място и заповяда да доведат светеца от тъмницата. Воден, блаженият възлагаше на Бога всичката си надежда и се молеше в себе си така: „Удостой, Господи, мене недостойния, да понеса изпитания и мъки заради Твоето свято име, за да не се укрепи врагът ми против мене!“ Съдията му рече: „Не те ли накара тъмничната теснота да се разкаеш?“ А светецът рече: „Та за толкова слаб ли ме счетохте, че да предам вярата си и да се отрека от благочестието си заради такова едно малко угнетение?“ Като чу това, съдията изпадна в недоумение, и за да му внуши страх, изгледа го яростно и рече: „Не многословствувай и не бъди толкова дързък! Ти трябва да се отнесеш с внимание към моите съвети и да се покориш, защото аз те съветвам за добро. И ако те видим покорен към нас, ще те сподобим с много милости. Ако ли ни окажеш съпротива, ще бъдеш подложен на много наказания и люти мъки.“ На тия думи светецът му рече: „Да не бъде никога това, аз да се покоря на твоите съвети! Аз ще държа само заповедта на моя Христос! Дори и наказания да ми наложиш, които ще ми изходатайствуват небесните сладости, пак не ще можеш да ме убедиш. Аз си оставам раб на Христа и се стремя да умра за Него, както и Той умря за мене, та в Неговото Царство да участвувам в Неговата слава. А от всичко ваше се гнуся и го отричам окончателно, като неполезно за мене!“ Тъй като съдията чу неочаквани укори от страна на народа и виждаше буйната разпра за мъченика, рече: „Николай, разсъди добре и избери едно от двете: или се откажи от тази вероизповед и премини към нашето разбиране, като получиш много повече от нас, или приеми смърт.“ На това светецът отговори: „Христос ме е научил да не се боя от убийците на тялото, но от убиващите душата. А да претърпя смърт от вас заради Него, това означава да ми изходатайствувате венци в Небесното царство!“ Съдията беше в голямо недоумение: да го мъчи несправедливо се срамуваше, но пък като гледаше народа да свирепее, боеше се от бунт. Затова благоразсъди да подложи мъченика на едно малко наказание, за да направи угода на убийците, а се и надяваше с това изпитание да го подчини на своята воля, но това беше все едно да улови вятър с мрежа и да хване орел, който лети в облаците. В оня час блаженият Николай се изпълни с Дух Свети и започна богословски да изяснява истината за Света Троица.

И докато още богословието се лееше от устата му, един от присъствуващите убийци така го удари в лицето с голяма тояга, че от силния удар строши челюстите му и едното око на страдалеца изскочи от мястото си. После захвърли тоягата, възложи ръце върху му, събори го на земята, тъпчеше го немилостиво, биеше го с юмрук по главата и устата, риташе го с крак по гърба и корема, така че за малко не се изля утробата на светеца. Обхванат от крайно беснуване, турчинът с една ръка здраво хвана страдалеца за гърлото, а с другата извлече голям нож и щеше пред всички да го заколи, ако присъствуващите не му попречиха и не изтръгнаха светеца от неговите убийствени ръце.

Така сурово дробен на рани дълго време, божественият Николай понасяше нетърпимите болки като безтелесен. И бидейки в такава беда, не прекрати молитвата си и псалмопението си. Богоборното сборище му говореше много хулни и досадни думи, но смелият мъченик се радваше духом, имайки на себе си раните Христови, и вече нищо не отговаряше. Затова пламнаха от още по-голям гняв и настояваха съдията да им го предаде, за да го убият, като всички се приготовляваха за убийството на мъченика. Като видя всичко това, съдията се уплаши, да не би да бъде убит праведникът без съд, затова заповяда вързан да го отведат пак в тъмницата, докато дойде новият съдия от Скопие. Присъствуващите там слуги грубо грабнаха светеца и го повлякоха към тъмницата. Но внезапно се вдигна вик и бунт сред убийствения народ. Грабнаха насила светеца от ръцете на слугите и го повлякоха по пътя. Ритаха го с нозе, хвърляха върху му камъни, биеха го с дървета и ръфаха тялото му със зъби, понеже дрехите му бяха вече съвсем раздрани, и той остана гол сред тях. Но внезапно пристигнаха слугите на съдията с тояги в ръце и по негова заповед попречиха на убийците да убият мъченика. Хиляден народ се върна в съдилището, където съдията със силни думи ги изобличаваше, но те нито искаха да го чуят, а държаха светеца в своите ръце и яростта им се разпалваше с още по-голям пламък. Виждайки това, съдията повече се уплаши и едва успя да измоли от народното множество мъченикът да остане в тъмницата още два-три дни.

Многострадалният Николай, като намери малко отдих от ония кръвопийни зверове, отправяше благодарност към Господа и казваше: „Благодаря Ти, Владико, че си сподобил Твоя непотребен раб с изповедничеството на Твоите светци, за придобиването на чиито добродетели никога не поревнувах аз, окаяният, но в зло прекарах всичките дни на живота си!“ Градският управител заповяда да стегнат нозете му в клада, да го оковат с тежки железа, да го изтезават с глад и жажда до уречения ден и да го окачват всяка нощ на веригите, които бяха на шията му. Така нощем обесен с ръцете назад светецът тежко страдаше доста време.

Една нощ, като се подвизаваше в молитва до 12 часа, го обхвана духовен възторг. Някакво божествено сияние го просвети и му се яви ангел, който да го укрепява и наставлява. И оттогава беше изпълнен с неизречена радост. Заедно с това и тялото му, покрито с рани, веднага оздравя и разбитите му зъби се стегнаха, окото му, изскочило от удара, се върна на своето място, с една дума – целият като че възкръсна от мъртвите по повелението на Всевишния.

След като минаха доста дни, понесе се мълва из града, че пристига съдията. С голямо усърдие излязоха агаряните да го посрещнат няколко километра вън от града. На другия ден съдилището беше приготвено и безчислено множество убийствен народ се събра, за да приветствуват новия съдия, дошъл да властвува над тях и най-вече да разгледа спора за мъченика – така бяха надумани от своите началници. Съдията отправи голяма реч към тях, с която ги поучаваше на своето зловерие. След като с такива думи вразумяваше техния неразумен разум, всички завикаха към него: „Достоен си, господарю, твоят разум добре да поддържа нашето невежество. Но молим твоята власт да ни освобождава от всички врагове, понеже си самовластен и запълваш мястото на нашия пророк!“ Той пък като изслуша това от тях, изпълни се с голяма надутост и весело им отговори: „И каква грижа имаме ние за подобни неща? Скиптърът на нашето царство добре процъфтява, тоягата на султана далеч прогони враговете и сега се намираме в дълбок мир. Защо сърцата ви са изпълнени с малодушие?“ Тогава един от тях взе думата и рече: „Добре каза, о премъдри, че никъде не се познават вече следите на нашите врагове и че живеем във всички свободи и блага на този сладък свят. Но присъствуващият народ те моли, с дълготърпение да изслушаш това, което ще ти кажа! Има сега, господарю, в този град един човек, който със своето неразумие е намислил да враждува против нас, като хули преданията на нашия пророк и открито се обявява за християнин. Него именно като противник на нашата вяра хванахме и строго го пазим доста време в очакване на твоето пристигане. И ако сега твое сиятелство заповяда, нека бъде доведен тук и сам да отговаря за себе си пред тебе!“ Като чу това, съдията заповяда веднага да бъде така. Като плътоядни орли грабнаха светеца насила от тъмницата и тозчас, обложен с тежки железа, го поставиха пред лицето на съдията. Съдията заповяда да го развържат, като каза, че не подобава човек вързан да отговаря пред съда и рече на светеца: „Заповядва ти се, човече, сега сам да говориш за себе си! Виж колко народ се е вдигнал против тебе! Лоши ти са сметките, ако всичко е така, както тези свидетелствуват. Трябва да престанеш и за дързостта си да искаш прошка. Ако ли не е така, тогава скоро да кажеш думата си, та и аз, като разбера добре твоята работа, да отсъдя между вас справедливо!“

Светецът взе думата и отговори на това: „В тоя смирен вид, в който ни намираш, о съдия, не можем да си позволим такива неща, каквито ти се е сторило. Но и ако дръзнем, то не просто и безчинно, ами само с ревността на Светия Дух за истина и правда. Понеже добре е всеки човек с разум и преценка да открива лъжата и от нея да се гнуси, а на истината да се покори. А истината на християните без никакво съмнение е Христос!“ Съдията видя, че светецът не каза нищо лъжливо. И било че нямаше какво да възрази против истината, било че му беше жалко да мъчи светеца без правда, той попита множеството богоборци: „Е, какво ще кажете на това, приятели? Нищо достойно за смърт не намирам в него!“ Но те силно настояваха и казваха: „Той се отклони от християните и беше причислен към нас, а сега бяга внезапно от нас и всичко наше потъпка. Ние още не сме ти обяснили добре работата, заради това си дал думата на този престъпник и решаваш той да избегне смъртта!“ Съдията заповяда да затворят страдалеца в тъмницата, обаче цялата нощ прекара без сън, понеже имаше голяма буря в душата си за неправедното убийство на праведника.

Като се съмна, пак се събра многолюдно сборище, по-голямо от вчерашното. В осем или девет часа седна съдията и доведоха светеца обложен с железни вериги. Съдията му рече: „Кажи, Николай, на кого си се надявал, за да дръзнеш толкова да престъпиш нашата религия и да минеш към християните? Не знаеш ли какво зло си навличат дръзналите такова нещо? И ти сега, ако не ни се покориш, ще бъдеш предаден на люти наказания и с горчива смърт ще се лишиш от живота си!“ Светецът рече: „Аз съм християнин още от прародители. Измамен от лукави човеци, бях откъснат от моя Бог Христос. Но понеже е благ и е дошъл на земята заради човешкото спасение, всещедрият Бог като добър пастир не остави и мене да блуждая, но ме обърна към Своето познание. Затова нека всеки от вас разбере силата Христова в мене, че аз заради Неговото свято име стоя днес пред вас и заради Него навлязох в мъченическото поприще и се радвам, че съм удостоен с такива блага!“ Съдията, понеже се боеше от народа, рече му: „Недей много да говориш в своето безумие, а ми се покори, защото те съветвам за добро! Виждаш колко много те щадя от началото и до днес!“ Светецът отговори на това: „Аз стоя пред вас заради Христа – казах и пак казвам и не ще престана да казвам дори до последното си издихание. За мене животът с вас, нечестивите, е смърт, а смъртта за Христа е наистина живот. Друго нищо няма да чуеш от мене!“

Тогава съдията заповяда множеството народ да отстъпи и да чака вън от съдилището, а сам взе светеца насаме, влезе вътре в своя двор и там дълго разговаря с него. Някои от близкостоящите там казваха, че съдията с клетва рекъл на мъченика така: „Моля ти се, Николай, да не ме въведеш в грях и да не ме направиш виновен за твоята кръв! Лицемерно ни се покори само пред съда, за да взема малък повод от това и да те освободя от убийците. А след това иди където щеш и пак си пази вярата!“ Но светецът му отговорил: „Не знаеш какво говориш, съдия! В тъмницата аз съм като в рай. А вашето общество, помрачено от неверие, пребивава в тъмнина по-лоша от тъмницата. Прочее, и ти самият познай истината и пристъпи към Христа, истинската светлина, за да бъдеш наследник на Небесното царство! А мене или ме пусни да си отида в къщи, или ме изпрати при Христа!“ Съдията похвалил доблестната ревност на мъченика за вярата му и го изпратил чрез слугите си в тъмницата през вътрешни врати, защото разбрал, че в оня час искат да го разкъсат.

И като излезе сам при народа, както Пилат при страданията на Спасителя, рече им: „Никаква вина за смърт не намерих в този човек. За това аз не смея да го осъдя!“ Тогава един от тях, най-свирепата и най-лютата змия, старейшина на онова сборище, който пръв започваше всичките зли козни и който пръв настрои всички за убийството на мъченика, той именно скочи посред тях и с висок глас рече: „Дерзайте и нито един от вас да не унива! Аз се предлагам за гарант на неговата кръв!“ Гледайки народния смут, съдията изпадна в недоумение. Помоли ги да излязат от съдилището и да почакат до утре, а самият той стана и си влезе навътре.

На разсъмване в петък съдилището беше приготвено според обикновения ред, а множеството надхвърли вчерашното. Съдията стана, огледа голямото множество и ги попита – дано от това да се сплашат: „Един по един да пристъпят гарантите на мъченическата кръв!“ Тогава споменатият кръвопиец пръв положи подписа си в кондиката на съдилището според тяхното беззаконно предание; също така и вторият, и третият, и петият – най-злите предводители на тълпата. Това като наблюдаваше, съдията беше много смутен и печален. Потвърди подписите с достоверни свидетели и се върна у дома си.

Тогава богопротивното безчислено множество, заедно с градския управител, бързо обкръжи преддверието на тъмницата. Един от тях влезе при светеца преди всички, започна с ласки да пристъпва към него и да плаши смелия със смъртната кончина. А светецът, стоейки неуклонно на молитва, по едно време кротко му отговори: „Защо си правиш труд, всестрастни човече? Защо ме заплашваш със смърт, която ще ми издействува вечен живот? Но и огън ми предлагаш ти, който сам ще гориш във вечния огън? Ако сте се загрижили за дървата, аз сам искам да ги заплатя. Това кажи на ония, които са те изпратили: От вашата вяра окончателно се отрекох, обърнах към моя Бог Христос, на Него възлагам надеждата си за спасение и заради Неговото свято име съм готов да умра!“ Тогава убийците един по един започнаха да нахълтват в тъмницата.

Достохвалният Николай като предузна своето заминаване при Бога, много се зарадва духом, обля се с топли сълзи, преклони колене, вдигна към небето ръце и за последен път се помоли. А безбожната агарянска сбирщина като диви лъвове викаше на стражите: „Дайте ни този непокорник!“ Вече готов за смъртта, Николай се сбогува със своите съзатворници, изпроси техните молитви, излезе вън и както Христос към евреите рече: „Ето оня, когото търсите!“ А те веднага възложиха ръце на него, вързаха здраво ръцете му назад с въже и го изведоха. Блаженият излезе, като сияеше със светлото си лице както някога боговидецът Мойсей, пеейки псаломските песни: „Благодаря Ти, Христе Боже, че изведе душата ми из тъмницата, за да се изповяда на Твоето свято име!“ (срв. Пс. 141:8)

Поведоха го, стигнаха до Медното тържище и той с поклон отдаде почит на храма „Св. Спас“, който се намира там, и с радост продължи устремен напред, защото с очите на мисълта виждаше Царя на царете, Христа Бога. Събраха се хиляди убийци, пред които яздеше управителят на града със своите първенци, но доблестният Николай нито даже чуваше техния устрем, цял вглъбен в молитвата си към Бога. И ето, когато мъченикът излизаше от града, но още не беше стигнал на мястото, някой си от богопротивните взе голям камък и жестоко го рани по главата и рамената му се обагриха с кръв като с червен орар. След малко светецът стигна до мъченическото си поприще – мястото, наричано „Три кладенци“ (Юч бунар), което се намира на запад от град Средец. Привързаха го към една върба при тамошния поток. Многострадалният Николай вдигна очи към небето и навярно видя нещо божествено, защото лицето му се просвети като огън и той се молеше на Бога и казваше: В Твоите ръце предавам духа си (Лука 23:46, срв. Пс. 30:6; ). И още докато молитвата беше в устата му, започнаха да го убиват с камъни, както първомъченик Стефан. И когато той благодарно преклони колене пред Светата Троица, един от убийците изтръгна голям камък от потока, удари го с все сила по темето и така уби мъченика.

От силния удар с острия камък далеч отскочи от главата на блажения покривалото от червен плат, което светецът обичаше да носи, с част от мозъка му, със задтилните кости и свещени коси. Един брат, който се сподоби да види мъченическия му подвиг, имаше голяма грижа за това, как да вземе някаква част от мъченическите мощи. Хранейки такава надежда, внезапно видя отдалеч едно момче на близки братя, на което с пръст показа да вземе оная светиня, като му обеща, че ще получи от Бога голяма награда за това свято дело. Докато варварите се занимаваха с убийството на светеца, чудното онова момче намери удобен момент да грабне оная част от мощите, скочи бързо и побягна.

Убийственият народ продължаваше да беснее и над мъртвото тяло – не преставаха да го обикалят като глутница кучета и да го дробят с камъни. И още преизпълнени с ярост, повлякоха светото тяло и го захвърлиха в близките там християнски гробища. Тогава, о възлюбени, можеше да се видят всичките членове на блажения, разкъсани от ударите с камъните, цялата глава сдробена, ръцете и нозете разчупени, пръстите изтръгнати заедно с ноктите и с една дума – цялото тяло слято в един струпей.

Дяволът вложи в ума на един от агаряните с огън да изгорят остатъка от мъченическото тяло, за да бъдат лишени християните от тяхното желание. Той запали голям огън и си намери за помощник един друг подобен на себе си, забиха здраво в земята два кола, разпънаха тялото на светеца, привързаха ръцете и нозете му на коловете и го изложиха на огнената сила. Така светецът беше принесен на Бога като благовонно кадило и жертва всесъжение. Малко по малко светите мощи се стопяваха, вложиха и остатъка посред огъня и всичко до край изгоря така, че дори самите кости се превърнаха в прах. А останалата пепел разхвърлиха по въздуха и във водата на близотечащия поток.

Гледайки отдалеч това, християните бяха обхванати от голяма скръб, но само на Бога възлагаха своята печал. Обаче и това чудо, което стана тогава, е достойно за удивление: димният облак от изгаряните свети мощи се разпростря по земята и най-напред осени християнския народ, който гледаше отдалеч, а оттам се вдигна право нагоре, като устремен към небето стълб. Така завърши своя мъченически подвиг за Христа многострадалният Николай на около 45-та си година, на 17 май 1555 г., в един часа след пладне в петък, при царуването на турския султан Сюлейман, син Селимов.

Прочее, нека запишем казаното върху скрижалите на сърцата си; нека и ние следваме по доблестните стъпки на блажения, та с него и по неговите молитви да се насладим на вечните блага в Царството на Христа Бога, Комуто подобава всяка слава, чест и власт с безначалния Му Отец и животворящия Му Дух, сега и всякога и във вечни векове! Амин!

По: Левкийски епископ Партений. Жития на българските светии. Т. І. С., 1974, с. 93-124 (със съкращения).