Кратко житие на светител и изповедник Гликерий Румънски 1 Публикувано в „Православно слово”, бр. 3-4 от 1999 г., с. 50-53.
Светител Гликерий, изповедник Румънски († 1985)
Б ъдещият светител Гликерий се родил на 9 февруари 1891 г. в Буковина, недалеч от старинния замък Сучава, в с. Миховене в бедното семейство на Николае и Рахила Танасе. В св. Кръщение той бил наречен Георги. Баща му починал, когато Георги бил още младенец, а майка му – когато станал на 7 години. За него се грижел чичо му, железопътен работник в Яш, благочестив и усърден християнин. Всеки неделен и празничен ден той отивал на църква в с. Комещи, на 11 км от дома си, като вземал със себе си своя племенник.
Момчето расло набожно и тихо по нрав. На 19 години Георги започнал работа, а на 25 години постъпил като послушник в манастира Четацуя около Яш. Новият послушник бил усърден във всичко – обичал молитвата, бил кротък, послушен на игумена и братята и всички единодушно решили, че той е достоен да остане в манастира. Осем месеца след постъпването си, в навечерието на празника Рождество Христово, брат Георги бил постриган в монашество с името Гликерий, което на гръцки означава „сладък”. Името отговаряло на неговите добри качества – той бил доброжелателен и приветлив към всички, а думите му били изпълнени с благодатна сладост.
Брат Георги постъпил в манастира по време на Първата световна война, когато бил постриган в монашество, австро-унгарските войски окупирали Южна Румъния и Букурещ. Много жители на Влахия и Добруджа трябвало да се преселят в Молдавия. Местното население живеело в лишения, труден бил животът и на братята в манастира. О. Гликерий се трудел в манастирската кухня. Всяка сутрин той ставал рано, готвел, палел огъня или отивал в града за продукти. При това винаги се стараел да не пропуска утринните акатисти и другите служби през деня. През 1917 г. войната преминала и в Молдавия, носейки със себе си скърби и болести – тиф, от който умирали мнозина. Почти всички братя в манастира се разболели, но о. Гликерий, който се грижел за болните, останал здрав. През 1918 г. той бил ръкоположен за йеродякон, а две години по-късно – и за йеромонах.
С благословението на духовния старец на манастира о. Гликерий бил преместен във Великата лавра в Нямец. През октомври 1923 г. го назначили за игумен на Покровския скит към лаврата. Негов помощник станал йеромонах Давид (Бидашку) от Нямец – усърден, искрен и самоотвержен инок. Двамата отци се подвизавали като истински духовни братя, заедно се молели и работели, заедно се радвали и страдали и никога на се разделяли един от друг. Тяхната благословена дружба в Христа преминала през много изпитания и бури: те мъжествено се трудели на Христовата нива с пълна вяра в Божия промисъл. Когато дошли в Покровския скит, там имало само трима стари монаси и един послушник. Сградите в скита били овехтели, а манастирският ред бил нарушен. Братята обновили килиите, издигнали нови стени, възстановили общежителния църковен живот. Уставът на св. Сава започнал да се прилага наново и монашеският живот в скита получил нов тласък.
През 1924 г. започнали трудностите и изпитанията за о. Гликерий и о. Давид. В тази година Румънската Църква въвела григорианския календар, вече употребяван от светската власт, като по стария стил било запазено само празнуването на Пасхата. Когато нареждането за приемане на новия календар дошло в Покровския скит, там вече се подвизавали 12 монаси. Всички те единодушно заявили, че реформата може би е добра за астрономите, но съвсем не за Православната Църква. Братята продължили да служат по църковния календар. Същевременно било решено един от тях да се заеме с проучване на въпроса, като се посъветва и със специалисти по църковно право. Така те живели до края на 1925 г. По това време отците от скита получили писмо от светогорския йеромонах Арсений (Котеа), в което всички благочестиво вярващи румънци се призовавали да спазват преданията на Източно-Православната Църква и да не приемат новия календар. Скоро след това самият о. Арсений дошъл в Румъния и посетил Покровския скит. По-късно той издал книга, в която осъждал приемането на новия стил, а след това още две книги за календарната реформа.
През 1926 г., когато Св. Синод наредил да се промени и празнуването на Пасхата, отците Гликерий и Давид решили да напуснат скита – да се отделят от всякакво църковно общение с онези, които биха се съгласили да празнуват Христовото възкресение по григорианския календар. Преди това те били повикани в Нямецкия манастир. Там игуменът владика Никодим (Мунтяну), бивш Кишиневски архиепископ, ги посъветвал да приемат реформата, като в замяна обещал да постави о. Гликерий за игумен на близкия до Лаврата скит „Въведение Богородично” (Покровският бил твърде далече от нея). Но отците отхвърлили съблазънта на земната слава и високия сан. Тъй като мнозина други се поддали на изкушението и приели промяната на календара, двамата братя в Христа напуснали скита и се отдалечили в планините. На 18.11.1925 г. (ст. ст.) те пристигнали в местността Корой Равин близо до скита Сихла. С много труд си построили килия, в която прекарали зимата. През лятото на 1926 г. успели да изградят нова, по-голяма килия с три помещения, едното от които било предназначено за параклис. Скоро към тях се присъединили още трима монаси от скита Сихастрия – йеромонах Памво и монасите Вениамин и Галактион. Така възникнала новата обител.
Отците живели в Корой Равин почти две години. Тогава, след като се посъветвали, те решили за душевна полза да посетят Св. Гора Атон и да се поклонят на нейните светини. Тъй като нямали пари за път, продали част от дрехите си и цяло лято работели на полето на скита Сихла. На Атон двамата обиколили всички манастири и посетили много отшелнически килии. Прекарали там цяла година в дълбоко мълчание, в непрестанна молитва за прошка на греховете си и за спасение на душите си. Тук братята се чувствали защитени от изкушенията на живота и се предали напълно на Господа. Цяла година те се назидавали от чудния монашески живот на Атон, съединяващ труда и духовната молитва. В румънския скит „Св. Йоан Предтеча” о. Гликерий и о. Давид били постригани във велика схима. На 14 септември 1928 г. (ст. ст.) те напуснали Атон и се завърнали в Румъния. По обратния път в Черно море свирепа буря застигнала кораба, с който пътували. Било истинско чудо и велика Божия милост, че стигнали до румънското пристанище Констанца живи и здрави.
Същата година през есента планинските килии на отците били забелязани от местни овчари, братята Йоан и Михаил Урзица от с. Вънатори. Скоро монасите и овчарите се сдружили. На 6.01.1929 г. отците слезли в селото да отслужат молебен. Местният новостилен свещеник узнал за това и съобщил на полицията. Двамата подвижници били арестувани и изпратени на съд в град Пятра Нямц. По време на разпита те смело заявили, че са се отдалечили в планините поради несъгласие с календарната реформа и особено с противоканоничната промяна на празнуването на Пасхата. В края на краищата те били освободени. Това първо изпитание отбелязало началото на гоненията срещу тях.
На следващата година, по време на Великия пост о. Гликерий осветил в дома на Йоан Урзица параклис. В него започнали да се събират много вярващи – монаси и миряни. Когато местният свещеник видял, че паството му е оредяло и доходите намаляват, той отново съобщил на полицията, като обявил монасите за врагове на правителството. О. Гликерий бил отново арестуван, параклисът разорен, богослужебните книги и църковните съсъди – иззети. Заедно с братята Урзица о. Гликерий бил изпратен в гр. Пятра Нямц. Три месеца той прекарал в ареста, в очакване на процеса по обвинение на новостилните свещеници от Вънатори, че о. Гликерий е свещеник самозванец, ръкоположен неканонично. Няколко монаси от Нямецкия манастир опровергали лъжесвидетелството и о. Гликерий бил освободен. По време на тримесечния си арест той много пострадал от полицията: пияни полицаи го биели, докато изнемогвали от умора и неведнъж стените на затворническата килия се оросявали от неговата кръв.
През 1929 г. григорианската Пасха се паднала на Втората неделя на Великия пост. Няколко видни румънски писатели и богослови публично обявили Св. Синод за изпаднал в разкол. Тогава, поради силната съпротива от страна на населението, властите разрешили да се празнува Пасхата и по стария, и по новия стил.
През есента на 1930 г. о. Гликерий заминал за Йерусалим, където останал 6 месеца – до Великден. Той посетил св. места като посрещнал празника Рождество Христово във Витлеем. Всяка събота вечер той служел по отеческия календар с руски и гръцки духовници, а на Пасха съслужил с последния руски архиерей на Кишиневската епархия владика Анастасий (Грибановски), бъдещия първойерарх на Руската Православна Задгранична Църква. На връщане от св. места о. Гликерий посетил Константинопол.
През 1931 г. в Радашени бил положен основният камък на първия храм на неприелите календарната реформа румънски православни християни, който бил осветен на следващата година. По това време били построени още 6 църкви в областите Сучава, Нямц и Яш. Строежът на новите църкви и богослуженията в тях предизвикали силна неприязън у новостилните духовници. Почти винаги те насъсквали тълпи разярени селяни и призовавали полицията срещу своите православни събратя. Нерядко стълкновенията завършвали трагично. Така на празника на св. апостоли през 1933 г. когато о. Гликерий служел в Радашени, той бил хванат от полицията и жестоко бит. Впоследствие през целия си живот той страдал от раните, нанесени му при побоя. В Бесарабия в село Топоращи при стълкновение с полицията били убити четирима вярващи. Въпреки всичко това обаче отците ревнители на отеческото предание продължавали да вършат своето богоугодно дело. През 1933 г. бил издаден Псалтир, църковен календар и друга духовна литература. Повявили се нови енории. Към отците Гликерий и Давид се присъединили дошлите от Атон йеромонаси Зосима и Варух.
През 1935 г. румънските подвижници узнали, че в Гърция православните християни, неприели противоканоничното въвеждане на новия календар, съставят организирано многобройно паство, начело с трима архиереи. По това време о. Гликерий също се занимавал с организирането на църковния живот: всички свещеници били разпределени по енориите, така че нито една да не остане без свещеник.
През есента на 1935 г. йеромонах Гликерий заедно с о. Гимназий от Св. Гора посетил за втори път Атон. Междувременно двамата се отбили в Атина и Белград. Целта на пътуването им била да склонят някой ревностен православен епископ да дойде в Румъния, за да ръкоположи свещеници. Отците се надявали, че гръцките истински православни християни ще ръкоположат за епископ някой от познатите им светогорски монаси, пребиваващи в Румъния. Но Флоринският архиепископ Хризостом, изповедник на вярата и основател на Истинно-Православната Църква на отеческия календар в Гърция, се намирал по това време в Йерусалим, а епископ Серафим (Ляде) от Руската Задгранична Църква, към който ги насочил архиепископ Анастасий, бил във Виена. Отците се завърнали в Румъния без да постигнат целта си.
В Румъния продължавали да се откриват нови храмове. Отец Гликерий често пътувал, за да ги освещава. По същото време в страната силно вълнение породило известието, че римският папа е дал два милиона леи, за да се проведе промяната на календара. Силно сблъскване станало в Пятра Нямц, след като полицията преградила пътя на голямо множество народ, който отивал на освещаването на една от новопостроените църкви. Полицаите открили огън и един човек бил убит. Отец Гликерий бил арестуван и пребит с гумени палки така, че се наложило да превържат цялото му лице с бинтове. Отначало го отвели в неизвестна посока и той очаквал да бъде разстрелян, но след това бил закаран в Букурещ. Вестта за събитията в Пятра Нямц бързо се разпространила. По това време били арестувани много от последвалите о. Гликерий свещеници.
Отец Гликерий прекарал в различни затвори година и половина, а след това – още две години в Пятра Нямц. Освен в привързаност към църковния (юлианския) календар, обвинили го, че е член на партията на легионерите (фашистката Желязна гвардия). Тази клевета за него разпространили новостилните свещеници. Целта им била да го обвинят в углавни престъпления с политически отенък и по такъв начин да се освободят от него завинаги. В резултат на техните интриги о. Гликерий бил изпратен в лагер за легионери, където останал до 1939 г.
В лагера се намирали 80 души легионери, осъдени на смърт. Преди разстрела те били разделени на две групи. Първата трябвало да бъде разстреляна в 4 часа сутринта, а втората, в която бил и о. Гликерий – в 6 часа. Отец Гликерий се молел на Божията Майка и благодарял на Бога за това, че ще го удостои да умре в Православната вяра. Заедно с него се молели и двама легионери. Внезапно о. Гликерий чул небесен глас, който му казал, че с тях няма да се случи нищо лошо. И наистина станало чудо – на сутринта правителството неочаквано взело решение да помилва осъдените. Това станало по застъпничеството на Божията Майка, която се била явила насън на жената на министъра на правосъдието, като и заповядала да ходатайства пред мъжа си за о. Гликерий.
След девет месеца, прекарани в лагера, той се върнал в Търгу Нямц. Там той живеел заедно с о. Давид недалеч от Великата лавра. Когато полицията започнала отново да го търси, той се преместил по-нависоко в планината, за да не го намерят. Но полицаите открили новата им килия и я разрушили. Отците се изкачили още по-нагоре в планината. Тук условията за живот били много сурови. Но по Божий промисъл те се срещнали с един човек от Слатиоара – селото, където сега се намира манастирът „Преображение Господне”. Този човек се наричал Теодор Флореа и много помагал на отшелниците. Отците живеели в планините през цялата Втора световна война. Почти никой не знаел за тях, освен малка група вярващи, които им носели необходимото, за да преживяват.
След края на войната о. Гликерий започнал да възстановява църквите, разрушени по време на гоненията през 1935–1936 г. срещу неприелите календарната реформа православни християни. През 1947 г. започнал строежът на манастира в Слатиоара и за пръв път били установени връзки с епископ Галактион (Кордун), идеен съмишленик на православното противостоене. Отците го помолили да стане духовен водач на Румънската Източно-Православна Църква (официалното название на Румънската Старостилна Православна Църква по онова време). По взаимно съгласие присъединяването на епископ Галактион трябвало да стане след като строежът на манастира бъде завършен, за да може той да живее и служи при подходящи условия. Първата манастирска постройка била един малък параклис, запазен до 1978 година.
През 1950 година, след утвърждаването на комунистическата власт, започнали нови преследвания. Против манастира в Слатиоара, считан за главна крепост на истинските православни християни, гоненията били особено силни. Веднъж тук дошли полицаи и арестували всички монаси, които след това били осъдени на 2 години затвор. След завръщането на о. Гликерий от затвора в Букурещ била изпратена делегация до епископ Галактион. На 21 май 1955 г. (ст. ст.) при звън на камбани първият епископ на Румънската Източно-Православна Църква пристигнал в Слатиоара. Владика Галактион получил титлата Архиепископ и митрополит на Румънската Източно-Православна Църква. Решението му по собствена воля да премине към изповедниците на Православната вяра било обявено публично чрез нотариално заверен акт. Този документ бил изпратен в Румънската, Московската и Българската патриаршии.
Няколко дни след това в Слатиоара дошъл архиепископ от Румънската патриаршия, представляващ Министерството на култовете. Той предложил на митрополит Галактион и на о. Гликерий да отидат в Букурещ, за да получат документ за легализация на Старостилната Църква. Въпреки че уверенията на архиепископа не вдъхнали доверие на никого, двамата заминали за румънската столица заедно с няколко клирици. Там владиката бил изпратен под домашен арест в манастира Черника, където останал до 1956 г., а след това отново бил арестуван за 6 месеца. Блаженият Гликерий бил откаран в село Рачитоаса, където заедно с останалите арестувани живеел в колиба от пръст. Всички контакти с митрополит Галактион били прекъснати, но понякога – твърде рядко – той успявал да дойде в Букурещ, за да ръкоположи нови свещеници. През есента на 1956 г. той ръкоположил и двама епископи - Евлогий (Оца) и Методий (Мариначе). Било решено о. Гликерий също да бъде ръкоположен за епископ. Неговата хиротония се състоялана 17/30 ноември 1956 г., в деня, когато се празнува паметта на св. Григорий Неокесарийски. Отец Гликерий бил ръкоположен от митрополит Галактион и другите епископи на Румънската Старостилна Църква. На следващия ден новият архиерей пристигнал в Слатиоара и повече не напускал манастира до своята кончина на 15/28 юни 1985 г.
Тук владика Гликерий се подвизавал в труд и непрестанна молитва. Той пръв идвал на богослуженията и с усърдие обработвал манастирската градина. На 23.05.1961 г. се преставил в Господа неговият верен съратник и брат в Христа йеромонах Давид (Бидашку), който след построяването на манастира в Слатиоара бил поставен от владика Гликерий за игумен на св. обител. Той починал, обграден от всеобщата любов на братята.
Когато митрополит Галактион се представил в Господа, владика Гликерий бил възведен в сан Архиепископ и митрополит на Румънската Старостилна Православна Църква. Това станало на 18.09/1.10.1968 г. В същия ден се състояла и архиерейската хиротония на архимандрит Силвестър (Онофрей), бъдещ първойерарх на румънските старостилци († 5/18.03.1992).
Митрополит Гликерий грижливо и умело ръководел Църквата, въпреки многото трудности, предизвиквани от честите арести на свещеници. Поради острия недостиг на презвитери той нерядко изпращал йеромонаси от манастира да обслужват различните енории. През 1963–1964 г. всички арестувани по-рано свещеници били освободени и положението се подобрило. През 1981 г. Румънската Старостилна Църква имала, заедно с владика Гликерий, петима епископи, което давало сила и стабилност на църковния живот.
Многобройните трудности и особено пожарът в Слатиоара през 1984 година, подкосили здравето на престарелия митрополит Гликерий. Следващата година, по време на Великия пост, той силно отслабнал и се разболял, та трябвало да прекарва повече време в килията си, прикован на легло. Бог обаче изпратил дивно утешение на страдалеца за светото Православие. В залеза на земния си живот той се удостоил с небесно видение – видял ангели, които служели Божествената литургия, и св. великомъченик Георги, когото особено почитал.
Три дни преди смъртта си владика Гликерий събрал всички братя, благословил ги и се простил с тях. По молба на епископ Демостен той благословил онези от братята, които по негова преценка били достойни след смъртта му да бъдат поставени за свещеници и дякони, и особено за архиереи. Всички негови препоръки били написани в завещанието му, което днес се пази в архива на манастира. В петък, 15/28 юни 1985 г., митрополит Гликерий се причастил със св. Христови Тайни. След това повикал двамата епископи Силвестър и Демостен, които останали заедно с него до самия му край в 17.40 ч. след обяд. Мирна и блажена била кончината на този велик изповедник, който така много пострадал през живота си за отеческата вяра, и то от хора, наричащи себе си православни християни. Ала мъките и страданията му не били напразни. Митрополит Гликерий оставил след себе си силна и единна Църква. Бог милостиво благословил и възнаградил неговите трудове с 60 нови храмове и манастири. Свещениците от 45 станали 105, а общият брой на енориите се увеличил от 45 на 110. Всичко това станало през последните 13 години от живота на светителя. Всеобщата почит и чудесата, които светителят извършвал приживе и след смъртта си, подтикнали Св. Синод на Румънската Източно-православна Църква да причисли митрополит Гликерий към лика на светиите. В продължение на три дни бяха отслужвани панихиди, след което ковчегът му беше отворен. Благоуханните му мощи бяха измити с вино и помазани с осветен елей, и по такъв начин подготвени за неговото прославление на 15/28 юни 1999 г.
Нека животът на този ревностен борец за вярата на нашите отци бъде пример за жертвено служение на Православната Христова Църква. По молитвите на новопрославения светител Господ да дарува на всички негови последователи онази пламенна любов и самоотверженост, която проявяваше блаженият Гликерий, за да се удостоим и ние с вечното царство на нашия Господ Иисус Христос, Комуто подобава всяка слава, чест, любов и поклонение. Амин!
Използвана литература:
Metropolitan Vlasie. The Life of the Holy Hierarcb and Confessor Glicherie of Romania. Etna, CA, 1999.