В Свещеното Писание се казва: „Синко, кога пристъпваш да служиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение; управи сърцето си и бъди твърд, и не се смущавай във време на посещение от Бога; прилепи се към Него и не отстъпвай, та най-накрая да се възвеличиш“ (Сир. 2:1–3). Всич­ки ние, които се намираме тук, разбира се, сме прис­тъпили да служим Богу и затова добре знаем, че да служиш на Бога означава да се принуждаваш към труд. Ала ние знаем също, че в това служение се съ­държа и велика радост. Защото Всевиждащият Бог не само вижда онези, които Му служат, но също така им помага и понеже е Милостив, ги обича. Пъ­тят на служението Богу обаче е изпълнен с опаснос­ти и спънки, с немощи и падения, и тъкмо затова Свещеното Писание ни учи, че който иска да служи на Господа Бога, трябва да приготви душата си за изкушения.

Йоан, възлюбеният от Христа богослов, казва: Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога, и каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим, което е благоугодно пред Него (1 Йоан 3:21 – 22). Но ние, имащите съвест, която ни осъжда, понеже следваме лошите си пожелания, нарушаваме Божиите заповеди и вършим мерзости пред Него, като се опиваме ежедневно и прекарваме дните си в пиене на вино и в планове къде да направим гуляй, а нощите прекарваме в душевна и телесна нечистота, водим живот, изпълнен с неправда и и користолюбие, радваме се на кражбите и грабежите [които извършваме], таим завист и омраза един към друг, обиждаме се един друг, злословим един за друг, ненавиждаме всяка добродетел и сдържаност, потопяваме се във всякакви грехове – как [тогава] можем да имаме дръзновение и да искаме нещо от Бога, като се молим и пеем псалми? Можем ли, като отхвърлим Божиите заповеди, да се надяваме да получим от Него това, за което молим? Защото на грешника – казва Псалмопевецът – Бог говори: защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми, а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми? Kога видиш крадец, сближаваш се с него и с прелюбодейци дружиш; устата си отваряш за злодумство, и езикът ти коварство плете; седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син; ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове). Разберете това вие, които забравяте Бога, за да ви не грабна, – и не ще има избавител (Пс. 49:16 – 22) – точно както сега [смъртта] ни похищава и няма избавител и помощник! Но макар и не всеки да има изброените грехове, то всеки от нас все пак се е отклонил в един или в няколко от тях и е станал негоден. Впрочем и един от тези грехове е достатъчен, за да отдалечи от нас Божията милост и да навлече гнева Му над нас. Какво е направило израилтяните недостойни за богосъздадените скрижали? Не е ли пиянството? Защото като се качил на планината Планина Синай. , постил четиридесет дни и беседвал с Бога за народа, Моисей приел неръкотворните скрижали, написани от Божия пръст, и слязъл от планината, носейки им този дар. Но когато от шума и безчинните викове, които надавали, той усетил, че са пияни – аз чувам гласа на люде, които пият И# речE мwmсeй: . . . глaсъ начинaющихъ напивaтисz він0мъ ѓзъ слhшу. (Изх. 32:18) – казал – и като ги счел за недостойни, хвърлил и счупил скрижалите, направени и написани от самите Божии ръце. Въоръжил против тези беззаконници други хора, чийто ум не бил помътнен от пиянство и не били изваяли за себе си бога на пиянстващите Има се предвид „златния телец“, отлят от израилтяните в пустинята. , и с тяхна помощ убил хиляди, като по такъв начин умилостивил Бога на трезвите. И като се качил отново на планината, след това донесъл други скрижали, написани по подобен начин, но не същите като предишните, а направени от по-недобър материал.

Виждате ли как от древни времена пиянството е носело смърт? Какво осъждане заслужава и как прави тези, които му се отдават, недостойни и за Божиите дарове, и за тукашния живот? Пиянството е въплътен бяс, извращение на разсъдъка, разпуснатост на тялото, живот по-лош от смъртта, причина, поради която Бог се отвръща от нас. А какво зло е по-голямо от това, което ни прави чужди на обещания от Бога живот? Пияници – казва апостолът – няма да наследят Царството Божие (1 Кор. 6:10). А какво да кажем за блуда? Народът Божий излязъл тогава от Египет съвсем невъоръжен, а ги преследвали множество въоръжени египтяни. И ето, когато стигнали до морето, едните – бягащи, другите – преследващи, то със силата и по волята Божия, с жезъла и с ръката на Моисей, морето се разделило и направило проход. Преследвачите били потопени и мъртвите – изхвърлени на съседните брегове. По такъв начин невъоръжените се оказали във всеоръжие, тъй като свалили оръжието от изхвърлените на брега мъртъвци. И какво станало след това? Като побеждавали всички, които им се противели, те преминали през места и земи, както населени, така и безлюдни и още непокорени от човека. Но когато паднали в блуд, толкова отслабнали, че в сражение наведнъж погинали двадесет и три хиляди човека. Затова и Павел ни казва: Нито да блудствуваме, както някои от тях блудствуваха, и в един ден погинаха двайсет и три хиляди (1 Кор. 10:8). И ако Финеес, който се изпълнил с ревност [по Бога], не бе погубил с един удар извършващия мерзостта и блудодействащата, не бе удържал злото и не бе умилостивил Бога, щяха да погинат всички, целокупно предизвикали Божия гняв заради беззаконието на блуда. А кой не знае, че и сред нас това богоненавистно явление има място? И няма никого, който да обуздава това: нито баща – сина, нито брат – брата, нито приятел – приятеля; но понякога дори съдействат, макар Апостолът да казва: с такъв дори и да не ядете (1 Кор. 5:11); ето затова всички ние заслужаваме смърт и всеобща гибел. Но ако блудът заслужава толкова [страшно] осъждане, то колко по-голяма е вината на прелюбодейството, което разрушава и заличава не само един или двама, но цели домове и семейства, семейни връзки и родове, а преди това преизпълва душите им с всякакво зло и порочност? А завистта, която е родителка на убийството, – защото поради нея човекът в началото е познал смъртта и Каин е станал братоубиец – как няма справедливо да бъде осъдена на смърт или на нещо по-лошо от смъртта? В Стария Завет се разказва, че Ахар бил единственият крадец [сред тогавашното израилтянско войнство], и ето – цялата войска търпяла поражения, докато не разследвали и не убили с камъни извършилия този грях сред тях.

Всичко това е написано за наше назидание, за да не се подложим на такова осъждане, ако паднем в същите грехове, или по-добре да кажем – да не получим още по-тежка присъда. Защото като сме се удостоили с Божията грижа за нас повече, отколкото този народ, ние заслужаваме по-тежки удари, ако не се пазим от забранените ни от Бога гореизброени злини. Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата, как ние ще избегнем – казва Апостолът, – ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него, когато Бог потвърдяваше свидетелството им с поличби и чудеса, с различни сили и с раздаване даровете на Светаго Духа по Своя воля? ? (Евр. 2:2 – 4). Затова Анания и Сапфира, като извършиха кражба не на чуждо, но на собствено имущество, заради лъжата, която винаги е свързана с кражбата, бяха умъртвени от Петър, или по-добре да кажем – от Бога, на Когото пророк Давид казва: Ти ще погубиш ония, които говорят лъжа (Пс. 5:7). Павел пък предал на сатаната блудствалия в Коринт и заповядал на коринтяните: С такъв дори и да не ядете (1 Кор. 5:11), и не показал към него любов, докато той не оставил този грях и на дело не се разкаял. А какво казва Господ на любителя на богатства, който, независимо че земята принесла обилен плод, не давал нищо на бедните, но разширявал складовете си? Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? ? (Лука 12:20). И за да не помисли някой, че тази присъда се отнася до определен човек [живеещ по онова време], Той прибавил: Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога (Лука 12:21). И макар онзи богаташ да забогатявал не от неправда – защото каква вина имал той, че земята принесла добра реколта, – но все пак, доколкото той злоупотребявал с благата, обилно дадени от Бога, и не богатеел в Бога, давайки на нуждаещите се дял в тях, той заслужил смърт, понеже богатството му останало безполезно. И сред нас има такива, които не само придобитото по праведен начин, но и отнетото от бедните държат по домовете си, обзети от користолюбие, което според Павел е второ идолопоклонство, боледувайки от сребролюбие – причината за всички злини. И това се отнася не само за нашите князе, но и за търговците, защото какви големи загуби причиняват на купувачите нашите продавачи, които – [винаги] щом могат не ползват точни кантари и не се придържат към правилните мерки.

Поради тези неща и подобни на тях сме наказани и ще бъдем наказвани. Защото искаме и търсим избавление от бедите, а в същото време към вината, за която сме наказвани, прибавяме други вини. Искате ли да узнаете какво голямо зло е страстта към притежание? Можете да видите това като следствие от епидемията, от която сега страдаме. Защото както виждате, кръвта, която е един от елементите на тялото, като се увеличи извън мяра, причинява смъртта на заболелия от такава болест. И тъй, както натрупването на излишъци разрушава тялото, така и страстта към притежание разрушава и умъртвява душата, понеже прогонва от нея Божията благодат, която е проявление на по-висшия, божествен живот.

Тази душевна смърт винаги предшества телесната, която е произлязла поради това, че Бог е оставил човека, тъй като смъртта първоначално влязла в света поради греха и отхвърлянето на Божиите заповеди. Но човекът, съгрешил по този начин, все пак не умрял веднага след това, защото Бог му дарувал време за покаяние. Бог можел да приведе всички хора в целокупност в битие от нищо, както създал Ангелите, Архангелите, Началата, Силите, Властите, Господствата, Херувимите, Серафимите, Висшите Престоли. Той само помислил и ето, мисълта Му станала дело, и всички те заедно в цялата им пълнота дошли в битие. Така Той можел за един миг да сътвори и целия човешки род [в цялата му пълнота] и отново, в определен момент можел чрез смъртта да го заличи от лицето на земята, както направил по време на потопа, запазвайки само Ной със синовете му, за да се роди ново поколение хора. Но по Своето човеколюбие Той не само че не искал да направи това, но устроил всеки от нас да може да види неизбежността на смъртта на друг или по-точно, на много други – били те роднини, или не – и от това да се насочи към покаяние и грижа за живота след смъртта. Но сега, като вижда, че всички ние живеем изключително далече от покаянието и не проявяваме грижа за бъдещия живот, Той справедливо изпраща смърт почти на всички ни, като по този начин не допуска да живеем в зло и да извършваме грехове. И смъртта е последното тукашно наказание за грешниците, както сме научили от наказанията, изпратени на Египет. И така, даже от вида на това справедливо наказание, можем да заключим колко тежко сме съгрешили пред Бога; защото, когато наказва човек, е възможно това да се случва и без да има действителна вина на наказвания, или заради някакъв малък грях провиненият се подлага на тежко наказание поради неразумността или жестокостта на наказващия. Но за висшето [Божие] човеколюбие не е възможно до такава степен да бъде подбудено от гняв и налагане на смъртоносни удари, освен ако наистина не грешим с тежки грехове и като съгрешаваме, оставаме неразкаяни. Следователно да осъзнаем, братя, и въз основа на току-що казаното, множеството и тежестта на нашите грехове, и нека всеки да се отвърне от плътското си мъдруване и да се обърне към Господа. Да се покаем от душа и да се отвратим от лошия навик и грехолюбив начин на мислене, за да възпрем Божия гняв и да го превърнем в милост. Да излекуваме нашето зло, за да не се окажем унищожени от него. Да подражаваме не на тези, които са загинали в потопа, а на ниневийците, които са се спасили с покаяние; макар и да не са имали основано на много примери понятие за Божието човеколюбие, те усърдно викали към Господа и всеки се отвърнал от своя лош път и от насилието, което извършили с ръцете си, казвайки: Кой знае, може би, още Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и не ще загинем (Иона 3:9). А ние ще познаем Божието човеколюбие по много други начини и от историята с ниневийците. Защото видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати (Иона 3:10). Но ето, там бил Йона, който възвестявал и заплашвал и никак не призовавал към покаяние и не обещавал Божие състрадание към каещите се грешници! Йона се спуснал от Юдея в Иопия (Яфа), а оттам, след като бил хвърлен в морските дълбини и погълнат от кит, подир три дни бил върнат в Ниневия и проповядвал в нея. Но колко повече от Йона има тук! Защото Самото предвечно Слово Божие, Чийто предобраз бил Йона, слязло от небесата на земята, както Иона – в Иопия, предал Себе Си на изпитания и скърби, както Йона – на вълните, чрез смъртта слязъл в най-ниската част на цялата земя, ада – както Йона бил погълнат от кита,– и като възкръснал оттам в третия ден, обещал на каещите се Небесното царство, възвестил и пояснил на всички ни в какво се състоят делата на покаянието, които обаче ние отхвърляме, поради което справедливо биваме предавани на люта смърт.

Да, смъртта е люта и в очакването, и в идването ѝ, но много по-страшно е да не се отвръщаме от греховете си. Ето поради тази причина наказанието расте, а след това ще бъдем предадени на безкрайни мъки, които дано никой не познае от опит! Защото ако тукашните бедствия ни изглеждат непоносими, макар и да са преходни и да поразяват само тялото, то какви ще са мъченията, които заедно с тялото ще измъчват и душата, и от които никога не ще има избавление? Но да се каем, братя, и да се обърнем, проявявайки покаяние на дело и със слово, да паднем ничком пред Бога със съкрушени сърца, като Му казваме: Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай (Пс. 6:2) но постъпи с Твоя раб по милостта Си (Пс. 118:124).Той е близо до тези, които Го призовават, ако не само с уста, но и със сърце зоват към Него, и с дела, и с начин на живот са се обърнали към него. Обърнете се към Мен, и Аз ще се обърна към вас (Зах. 1:3) и греховете ти не ще спомена (Ис. 43:25). И ако ние или по всякакъв начин бягаме от греховете, или пък чрез изповед и покаяние, с дела, които обезсилват прегрешенията ни, умилостивим Бога, умилостивим Го към нас чрез действено смирение, то с помощта на Божието човеколюбие, възпълващо нашите недостатъци, и сега ще се избавим от Божия гняв и от тази безвременна и масова смърт, която може да прерасне във всеобща гибел; а в бъдещия век ще получим безсмъртния живот, за слава на единствения Дарител на живота – Христос, на Когото подобава слава, сила, чест и поклонение с Безначалния Му Отец и Животворящия Дух, сега и винаги и във вечните векове. Амин!

Григорий Палама, епископ Солунски. Беседи (Омилии). Произнесени при различни случаи и нужди. Православно отечество, С. 2017, сс. 165-174
Преводът е редактиран от екипа на сайта