АКТУАЛНО ПИСМО НА ЕТНИЙСКИЯ И ПОРТЛАНДСКИ
ЕПИСКОП АВКСЕНТИЙ ¹ Публикува се с любезното съгласие на Негово Високопреосвещенство.

Негово Високопреосвещенство епископ Авксентий е управляващ архиерей на диоцеза на Етна и Портланд на Църквата на истинските православни християни в Америка, която е част от Църквата на истинските православни християни в Гърция.

Епископ Авксентий е конверт в Православието. Роден в Кливланд, Охайо. Следва математика и религия в Пристънския университет. Подготвя дипломната си работа по религия под ръководството на протойерей Георги Флоровски. Там е студент и на Негово Високопреосвещенство приснопаметния Хризостом, митрополит на Етна, тогава докторант в катедра „Психология“. Получава лицензиат по богословие в Центъра за традиционалистични православни изследвания в Етна, Калифорния и докторска степен по литургика в Обединението за богословско образование (Graduate Theological Union) в Бъркли, Калифорния.

Приема монашество в манастира „Св. Григорий Палама“, ръкоположен е за дякон през 1976 г., за йеромонах – през 1977 г., а през 1991 г. – за викариен епископ на тогавашния управляващ епископ (по-късно митрополит) на Етна Хризостом. Епископ Авксентий е автор и съавтор на десетина книги, сред които изследване на чинопоследованието на светия огън в храма на Възкресение Христово в Йерусалим – по-нататъшна разработка на докторската му дисертация, както и на множество публикации в академични списания. Директор е на Центъра за традиционалистични православни изследвания, а също и редактор на неговия печатен орган – списанието „Правослано Предание“, излизащо три пъти годишно. Ректор е на семинарията „Св. Фотий Велики“ в Етна, Калифорния.

Надявам се, че с Вашето семейство сте здрави и добре и че сте се радвали на спокойна и обновяваща силите ви Пасха!

Моля за извинение, че забавих отговора на запитването Ви. Освен че трябваше да намеря време, за да изгледам видеообръщението на отец Питър Хиърс ² , исках също така да прочета и писмото на отец Евтимий ³ , да проуча темата и да се консултирам с други, преди да предложа своя отзив.

Както при повечето спорни въпроси, и тази тема не е черно-бяла. По мое скромно мнение в изложенията на отец Евтимий и на отец Питър има както полезни, така и вредни за православните [християни] идеи.

Като добра страна ще отбележа призива към задълбочен духовен живот чрез свето Причастие, молитва и аскетически труд. Това са утвърдени общи принципи, които православният християнин не бива да поставя под въпрос. Също толкова важен и полезен е по-конкретният съвет да не се поддаваме на страхове и тревоги, провокирани от епидемията, които наистина са вредни за здравото мислене и правилното поведение. Епидемията може да представлява сериозна заплаха, но християните се справят със заплахите смело и спокойно, с поглед към „голямата картина“ на вечността и Божия промисъл.

В следващите редове нямам намерение да омаловажавам тези положителни страни, които са добре изразени в писмото на отец Евтимий и ясно подчертани в изложението на отец Питър.

Проблемните аспекти на този материал са следните:

1) Грубо и твърде опростено са представени подходът на гръцката държава към Църквата и реакцията на Църквата към държавата.

Би следвало да кажем, че поне три четвърти от мерките на държавата са отговорни и полезни за гражданите. В сравнение с други страни, както и от епидемиологична гледна точка, Гърция се справя добре с кризата, като държи под контрол разпространението на болестта (засега).

По отношение на Църквата обаче Държавата със сигурност прекали, като забрани по-голямата част от литургичната дейност и отхвърли молбата на Църквата да бъде разрешено на вярващите да влизат в храмовете, за да се поклонят на Плащаницата и да се причастят на Пасха (при спазване на социалната дистанция и другите изисквания на здравните власти). Може да се твърди, че Държавата не оправда доверието на Църквата. Следователно Църквата наистина е длъжна да настоява държавата да възстанови това доверие и в бъдеще да бъде по-отзивчива към проблемите ѝ.

2) И двете изложения силно преувеличават или опростяват други проблеми, като дори изпадат в недостоверна хипербола. Да се каже, че „нито Диоклетиан, нито турците, нито комунистите в Русия, нито германците през годините на окупацията не са могли да преустановят отслужването на Божествената литургия и да попречат на верните да се причастяват“, е исторически неточно и неправилно подхранва у християните чувство, че са претърпели безпрецедентна несправедливост. Всъщност всички тези политически сили не само са забранявали на християните да се събират, но и са изземали, а след това преобразували за други цели или разрушавали дълбоко почитаните от вярващите места за събиране (църквите)! Разбира се, подобни прецеденти с власт, враждебна към Църквата, не оправдават настоящите мерки. Направеното уточнение по-скоро поставя нещата в по-точна перспектива и ни помага да уталожим гнева и възмущението. И което е може би по-важно, не би било неуместно да се отбележи, че почитаният Каподистриас ⁴ сам установява карантина и прекратява църковните служби, за да се справи с епидемиите по време на управлението си. Може би разликата между тогава и сега е увереността сред християните, че държавата винаги мисли най-доброто за Църквата. Както споменах, тази увереност е подкопана, което трябва да се поправи. (Мисля, че всички сме съгласни по този въпрос.)

Подобна хипербола, предизвикваща безплоден страх или гняв, може да се открие и при определянето на правителствените ограничения като „противоконституционни, непоносими, крайни и несправедливи към гръцките православни [християни], а също и създаващи терористична атмосфера“. „Несправедливи към гръцките православни“, както всички казахме – да. Терористични – не.

3) Намирам за проблематични също така и псевдомедицинските съвети. Да, в миналото, ръководени и напътствани от светците, вярващите са оцелявали при всякакви беди, включително и при епидемии. По същия начин те са се изцелявали и от болести. Често това се е случвало след литийно шествие с мощи и икони, след прочитане на определените за тези случаи молитви или дори само чрез кръстния знак.

Би било погрешно обаче от тези случаи на благодатна помощ да се прави извод и да се внушава, че в случай на радиационно замърсяване, болест или епидемия трябва просто да имаме вяра, да се молим и да се осеняваме с кръстния знак, за да сме в безопасност. Подобен съвет би бил, честно казано, безотговорен. И все пак, ако човек не е информиран, след запознаване с тези материали би могъл да достигне до този извод.

Медицината е благословена и възхвалена от нашата вяра като служение в полза на верните. Разбира се, благата, които тя предлага, не са крайната цел за християните. Но когато получим облекчение, лечение и изцеление, ние получаваме време за покаяние, повод да благодарим и възможност да изразим любовта си към Бога и ближния.

Ние не сме във война с науката като цяло и в частност – с медицината. Това, което трябва да правим, е да насочваме поверените ни християни и ако е възможно, обществото около нас да използват научните и медицинските достижения отговорно и ползотворно.

4) Боя се, че в последната част от писмото на отец Евтимий аргументите се въртят по-скоро в сферата на конспиративното мислене, което отразява нездравата атмосфера на Атон – където подобно на социалните медии има проблем [по-скоро] със собствения „филтърен балон“ ⁵ , отколкото в сферата на истинското светоотеческо и православно мислене.

От една страна, е вярно, че по време на криза опортюнистите се стремят да се възползват от хаоса и липсата на критична социална реакция, за да прокарат собствените си каузи. Например има достоверни доказателства, че правителствата по света, клонящи към тоталитаризъм (като Унгария), се възползват от кризата, за да консолидират властта си и да ограничат основни демократични положения (право на глас, свобода на печата, граждански права и др.).

Съвсем друго обаче е да се мисли, че амбициозни диктатори, глобалисти, секуларисти, сатанисти или какви ли още не са устроили заговор, за да създадат тази полемика, или, че отговорът ни трябва да е насочен именно към тези злодеи – които всъщност са винаги сред нас. В този смисъл намирам за много смущаващо и вредно за християнското мислене следното: „Най-добрите лекари и учени отбелязват, че случващото се е тест за дисциплина: целта е да се манипулира народът в желаната посока… Тези хора открито говорят за знака [на антихриста] и световна диктатура, но разбираме ли го? И какво правим?“. Въпреки че авторите на тези коментари не го споменават, с тях те откриват път за ширещите се теории, че вирусът е проектиран и създаден (например от правителствени лаборатории) нарочно с някаква зловеща цел.

С мнима увереност отците Евтимий и Питър намекват за Апокалипсиса на свети Йоан, като внушават, че настоящите събития представляват пророческо изпълнение на неговите живи и високо символични образи. Правилното тълкуване на този труден духовен текст не е лесно. [...] Правилно разбиране със сигурност липсва в западните тълкувания (най-вече на протестантите фундаменталисти), които пробиха път в православния свят, представляват още една брънка от веригата на нашето продължаващо „пленничество на Запада“ и насърчават нездравото конспиративно мислене и параноята.

При това мислене бдителността и борбата ни са насочени срещу зли конспиратори, които заговорничат срещу нас в името на собствените си безчестни амбиции. Забравяме, че „нашата борба не е срещу плът и кръв [т.е. нашия ближен], а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12). При поляризацията в съвременната полемика, любов към враговете ни е почти невъзможна, тъй като всички наши усилия са насочени към разкриването на скрити съюзи, заговори, заблуди, интриги или зли подбуди у вражеския лагер.

Ставаме подозрителни към ближния си, противопоставяме се един на друг и се разделяме на лагери, които служат като ехо-камери, усилващи подозренията до параноя. „Филтърният балон“ и „системите за препоръчване на съдържание“ в интернет не са пътят към phronema ton pateron, „[духовния начин на] мислене на отците“. А страхът и тревогата, които насърчават те, са далеч от онова, което трябва да характеризира истинския вярващ: „Защото Бог не ни е дал дух на боязливост, а дух на сила, любов и целомъдрие“ (2 Тим. 1:7).

Църквата и християнската общност трябва да бъдат болница и тренировъчна площадка, където можем да бъдем преобразени чрез обновяване на ума си (срв. Рим. 12:2) и действително да познаем Истината, която освобождава от объркаността на фанатичните спорове.

Мисля, че трябва да търсим Истината на две нива.

Преди всичко трябва да започнем борба за очистване и просветление чрез традиционните методи, дадени ни от Църквата: молитва, пост, милостиня, обучение, покаяние, изповед, участие в църковните служби и свето Причастие. Ако прилагаме тези методи правилно и под добро ръководство, ще израстваме в добродетелността и ще придобием двете крила за духовно извисяване – смирението и любовта. Защитавани от смирението, ще усъвършенстваме уменията си критично и зорко да се самоизпитваме и самоизобличаваме. Ще виждаме другите като превъзхождащи ни, а себе си – като най-достойни за осъждане. Такива упражнения отварят вратите към ума Христов, който сам е Истината и който ни освобождава от греха, смъртта, страстите и заблудите – оръдията на дявола, който е „баща на лъжата“ (Йоан 8:44).

Второ, при проучванията си и в общуването си трябва да впрегнем най-добрите техники за критично мислене, ръководени от духовните предписания (посочени по-горе). Като виждаме себе си грешни и гледаме на цялото човечество като на създадено по образ Божий и призвано към спасение, ние ще почитаме всеки събеседник – независимо дали той принадлежи към нашия кръг, или не. Преди да изразим мнение, отговорно ще проучваме всички аспекти на проблема, избягвайки изкушението да ценим популярността и емоционалния резонанс повече от истината. (Ако изпълним задължението си изрядно, ще можем да се обосновем убедително по всички аспекти на даден въпрос!) Ще преценяваме въпросите във възвишената перспектива на Църквата – отново с желанието всички да се спасят, а не съобразно дребнавите спорове и страсти на едно разделено общество. Това има предвид св. ап. Павел, когато ни съветва да се състезаваме по правилата (срв. 2 Тим. 2:5), „да говорим за истината с любов“ (Еф. 4:15 – според английския превод) и все пак най-вече да се стремим да бъдем в мир с всички човеци (Рим. 12:18).

Коронавирусът със сигурност ще премине. Истинският въпрос е дали ще станем по-добри или по-лоши. По мое скромно мнение, ако внимаваме над себе си и имаме предвид тези здрави светоотечески принципи, и косъм от главите ни няма да загине (Лука 21:18).

† Етнийски и Портландски епископ Авксентий,
слуга на митрополит Хризостом

Бележки:

1. Публикува се с любезното съгласие на Негово Високопреосвещенство.

3. https://stbasil.center/2020/04/16/hieromonk-evfimios-about-covid-19/ – на руски https://orthodoxethos.com/post/the-coronavirus-crisis-letter-from-the-holy-mountain – на английски. Йеромонах Евтимий Капсалски е един от най-известните съвременни атонски духовници, ученик на Паисий Светогорец.

4. Граф Йоан Каподистриас (1776-1831) е руски и гръцки държавен деец – министър на външните работи на Руската империя и пръв държавен глава на независима Гърция (1827 – 1831).
Роден е на о-в Керкира (Корфу). Завършва философия и медицина в Университета в Падуа. Завръща се в Керкира, където работи безвъзмездно като лекар-хирург. През 1779 г. става управител на турската болница, работи и като главен лекар в руската военна болница на острова. През 1800 г. по предложение на адмирал Фьодор Ушаков става секретар на Законодателния съвет на Републиката на Йонийските острови, впоследствие изпълнява и други длъжности. След като Франция завладява островите, Йоан Каподистриас преминава на руска дипломатическа служба. От 1816 до 1822 г. е начело на Министерството на външните работи на Руската империя. През 1821 г. избухва гръцкото национално-освободително въстание против османската власт. През 1827 г. Третото Национално събрание в Тризина избира граф Каподистриас за държавен глава на Гърция. На този пост той провежда значителни реформи в областта на държавната администрация и военното дело. На 9 октомври 1831 г. е убит в първата столица на новоосвободена Гърция, гр. Нафплион, от брата и един от синовете на въстаническия водач Петрос Мавромихалис, който с друг свой син бил хвърлен в затвор, задето последният вдигнал бунт срещу правителството на Каподистриас.
През пролетта на 1828 г. в Гърция избухва чумна епидемия. Държавният глава граф Йоан Каподистриас предприема усилени действия за борба с бедствието. Въпреки взетите мерки броят на заразените през февруари 1829 г. достига 1113 души, смъртните случаи са 783. От април 1829 г. в областите с разпространение на заразата, както и в застрашените области, се въвежда карантина и се забранява всякакво събиране на обществено място – мярка, която се отнася и за храмовете. На 20 август с. г. се издава резолюция „За здравните разпоредби”, чийто чл. 285 постановява, че в случай на епидемия се забраняват всякакви обществени религиозни обреди, включително и биенето на камбани, което би призовавало вярващите в храмовете. Бел. ред. (от различни източници).

5. „filter bubble“ – термин, използван от интернет специалистите за обозначаване на интелектуалната изолация, която може да настъпи, когато уебсайтовете (най-често търсачките и социалните платформи) използват алгоритми, които да предположат каква информация даден потребител би желал да види, и съответно да му я предоставят. Бел. прев. Източник: Techopedia

АКТУАЛНО ПИСМО НА ЕТНИЙСКИЯ И ПОРТЛАНДСКИ ЕПИСКОП АВКСЕНТИЙ 1 Публикува се с любезното съгласие на Негово Високопреосвещенство.

Бележки:

АКТУАЛНО ПИСМО НА ЕТНИЙСКИЯ И ПОРТЛАНДСКИ
ЕПИСКОП АВКСЕНТИЙ ¹ Публикува се с любезното съгласие на Негово Високопреосвещенство.