В Свещеното Писание се казва: „Синко, кога пристъпваш да служиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение; управи сърцето си и бъди твърд, и не се смущавай във време на посещение от Бога; прилепи се към Него и не отстъпвай, та най-накрая да се възвеличиш“ (Сир. 2:1–3). Всич­ки ние, които се намираме тук, разбира се, сме прис­тъпили да служим Богу и затова добре знаем, че да служиш на Бога означава да се принуждаваш към труд. Ала ние знаем също, че в това служение се съ­държа и велика радост. Защото Всевиждащият Бог не само вижда онези, които Му служат, но също така им помага и понеже е Милостив, ги обича. Пъ­тят на служението Богу обаче е изпълнен с опаснос­ти и спънки, с немощи и падения, и тъкмо затова Свещеното Писание ни учи, че който иска да служи на Господа Бога, трябва да приготви душата си за изкушения.

Изкушенията биват два вида. Първи­ят са изпитанията, изпращани свише; а вторият – съблазните, идващи отдолу. За изкушенията свише Свещеното Писание ни казва следното: „Пота е за сребро, горнилото – за злато, а сърцата Господ изпитва“ (Притч. 17:3). Златото може да бъде чисто, с приме­си или фалшиво. Когато се изпитва с огън, чистото злато не търпи никаква вреда, напротив – то става още по-прекрасно; от златото с чужди примеси се отделя чис­тата част; а фалшивото злато в края на краищата се превръща в нещо, което няма никаква цена. Подобно на това и добродетели­те на човека могат да бъдат истински, могат да бъдат примесени със самомнение, гордост или други страсти, а могат да бъдат и съвсем фал­шиви, неистински, както е било при лицемерните фарисеи. По такъв начин изкушението, изпратено свише, определя качест­вото на добродетелите у човека. Бог от самото начало познава човешко­то сърце, ето защо из­кушенията се изпращат не за да узнае Бог какви са добродетелите ни, а заради самия човек – та ако той види в тях ня­каква примес на лъжа или фалш, да се покае и да се обърне към доброто. Да не се лишим и ние от такива изкушения, изпращани свише!

Освен това обаче съществуват и друг вид изкушения, а именно съблазни, идващи от дявола, който всява мрак в мислите на човека, влива различни видове нечистота в сърцето му, смущава го и по такъв начин го тласка да върши зли дела с цел да отвърне от Бога душите на хората, които Му служат.

След като сме пристъпили да служим на Бога, трябва да помним, че постоянно се намираме сред такива изкушения и съблазни. В Писанието е казано: „Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне“ (1 Петър 5:8). Дяволът следи внимателно всич­ки катехизатори и свещеници и, желаейки да ги повали, пуска много огнени стрели. Най-опасната от тези стрели е самодо­волството, гордостта, защото мнозина от катехизаторите излизат на проповед още съвсем млади, а хората вече ги наричат учители и наставници. Няма нищо чудно, че дяволът, възползвайки се от това, лесно всява в тях гордост. А колко служители на Църквата вече са поразени от тази стрела! Всяка година ние подготвяме много кате­хизатори, но немалко от тях падат. Къде е причината? Това става от самодоволство и гордост. Ако някой от християните се опита да ги вразуми, те – тъкмо обратно­то – изпадат в гняв. Дяволът има и много други огнени стрели, с които поразява не можещите да му се противопоставят. Такива са без изключение всички отпаднали от списъка на катехизаторите. И братя, колко много такива има, които са пристъ­пили да служат на Бога, но не са съумели да надделеят изкушенията и са паднали. Колко скръбно е това!

Ето защо много е важно винаги да се готвим за изкушения, защото това е ос­новата на нашата сила. Ако не го правим, съблазните постоянно ще ни побеждават. Такива хора дяволът ще поразява със своите стрели и ще ги убива. Сега, преди да започне [работата на] Събора, аз, припомняйки си миналото и представяйки си бъдещето, реших, че е необходимо да ви кажа всичко това като най-главно и най-важно.

За това какви средства трябва да използ­ваме, за да се подготвим за изкушенията, ясно ни говори Свещеното Писание.

На първо място – „управи сърцето си“, т.е. пази сърцето си, поправи делата си и придобий добродетели – така ще избегнеш падането в съблазън. Както за кораба, ако добре следят какво става с него и добре го управляват, няма да бъдат страшни нито бурите, нито бушуващите вълни, но ако не следят добре какво става, тогава има опас­ност той да се разбие, и както конят, ако не го управляват правилно, може да пре­пусне и накрая да се преобърне или да падне в яма, така е и със сърцето на човека – ако не го управляваш добре, какво ще се случи с него? Единствено това, че дяволът ще се приближи до нас, ще започне да всява в ума ни разни зли помисли и ще предизвика хаос в сърцето и делата ни.

На второ място – „бъди твърд“. В църков­носла­вянския превод на Свещ. Писание – „прояви търпение“ – бел. прев. Човек изначално лесно се скланя към грях, ето защо, за да победи изкушенията, трябва с готовност да понася всякакви трудове и скърби и да насочва сърцето си към истината. Ако не понасяме скърби и трудове, ние нищо няма да можем да преодолеем, защото без тях кой може да победи врага?

На трето място – „прилепи се към Бога и не отстъпвай“. Когато се прилепим към Бога, ние ще бъдем в безопасност при всякакви изкушения, така както за кораба, който е достигнал пристанището, бурите вече не са страшни.

Това исках да ви кажа, братя, в моето слово преди началото на Събора и бих желал да сложите това слово в сърцата си и да го пазите.

Публикувано в списание Православно слово, бр. 1-4 2012 г.