В света Виктор Дмитриевски. Роден е в гр. Таганрог, Русия, в семейството на дякон. През 1924 г. пристига като емигрант в България и се заселва в Русе. По-късно завършва руското Пастирско-богословско училище при манастира „Св. св. Кирик и Юлита“ край Асеновград. През 1937 г. приема монашеско пострижение в същата св. обител и е ръкоположен за йеромонах от Драговитийския епископ Харитон, викарий на Пловдивския митрополит. През 1943 г., по време на Втората световна война, манастирът е закрит и е превърнат в концлагер. Поради тази причина о. Серафим започва да служи като енорийски свещеник в родопското село Лясково (Асеновградско). Сред тамошното население той оставя светъл спомен на състрадателен и усърден клирик – обучава желаещите енориаши на богослужебен ред и църковно пеене, раздава на нуждаещите се своите купони за храна и продукти от първа необходимост. Такова милосърдие, съчетано с монашеско нестяжание, той проявява и до края на живота си. След кончината му става известно, че от своята скромна пенсия постоянно е подпомагал нуждаещи се хора.

През 1949 г. светител Серафим кани отец Серафим в монашеството братство на Кокалянския манастир „Св. архангел Михаил“. През 1953 г. братството е разпръснато, а йеромонах Серафим е поставен за игумен на обезлюдения манастир. В началото на 1964 г. той е назначен за ефимерий в Княжевската обител „Покров на Пресв. Богородица“ на мястото на поминалия се през 1963 г. йеромонах Антоний (Астаев). Отец Серафим проявява изключителна ревност, като почти ежедневно служи св. Литургия. През 1968 г. той заедно с архимандритите Пантелеймон, Серафим и Сергий отказва да приеме църковно-календарната реформа в Българската патриаршия. Преставя се в Господа на 9 декември (н. ст.) 1984 г.

Източник: „20 години открито служение на Българска Православна Старостилна Църква“, София, 2013, сс. 65-66.