През 2022 година се изпълва хилядолетие и половина от блажената кончина на преподобната наша майка Мария Египетска. Едва ли има просветен православен християнин, който да не помни житието ѝ. В днешния, пети поред, неделен ден на Великия пост за нейния подвиг се проповядва от всеки църковен амвон.
Но защо нашите слова за необятното покаяние на някогашната александрийска блудница нерядко звучат вяло, недействено, а понякога – едва ли не като формално изпълнение на служебен дълг? Защо не са духовно въздействащи дори когато са умело изречени?
Може би защото на нас самите, които говорим от амвона, не ни достига жив, достоверен опит в покаянието.
Как да говорим за покаянието, за великото покаяние на света Мария Египетска, ако в нас не живее духът на същинско покаяние като кръстовъзкресен път към собствената ни реална промяна и обнова? Как да говорим убедително за покаяние, когато се опълчваме срещу всеки, който дръзне да наруши нашия себичен уют? И как да придобием опит в покаянието с дух и истина, ако трудно понасяме дори леките драскотини по себелюбието – ние, Христовите служители, които сме призвани да бъдем пример за верните? – Мисля, че като осъзнаем потребността отново и отново да започваме своя духовен живот отначало; като не се боим от промяната, към която ни зове Спасителят в Евангелието; като ежедневно се стремим да възприемаме Христовата вяра така, че да става тя за нас жизнено начало, душа на душата ни и мерило за всичко в нас и вън от нас. Тогава ще започнем все по-ясно да усещаме пулса на покаянието като начин на живот. А заговорим ли за покаянието, думите ни, според нашата мяра, ще са напоени с истина – вкусена, преживяна, живоносна. И чрез словото ни то ще разкрива лика си като скръб, болка, но и като радост, празник. Като скръб и болка, защото ни води към Голгота. Като радост и празник, защото подир Голгота ни възвежда към Възкресението, към неумиращия живот в Царството на Христос, нашия Бог, Който е благословен во веки!
Преподобна майко Мария, моли Бога за нас!
†Триадицки митрополит Фотий,
Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква