Слово за празника на преп. Филотея Търновска

Произнесено в едноименния храм във Велико Търново, 20 декември (7 декември ст. ст.) 2022 г.

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Скъпи в Господа братя и сестри!

Днес сме се събрали да възхвалим светата преподобна Филотея, закрилница на този храм, на този град и на всички нас, които с вяра и молитва се обръщаме към нея.

Житието на преподобна Филотея я разкрива като съвършена в добродетелите подвижничка. Родена като плод на горещи молитви на благочестиви родители, тя от малка изучила и възприела с разума и сърцето си Свещеното Писание. В девическа възраст обикнала целомъдрието и не изменила на тази любов, въпреки че встъпила в брак с благородния юноша Константин, комуто успява да предаде любовта си към светото целомъдрие, така че той самият пожелава да го запази.

Какво означава да запазим целомъдрието? За безбрачните това означава да не приемат блудни помисли, водени от духовни подбуди да се отказват от блудни желания и действия. За брачните целомъдрието се изразява в свято пазене на съпружеската вярност в ума, сърцето и на дело, както и въздържаност в брака. Разбира се, възможно е съпружеско въздържание, коренящо се в неприемливи мотиви, но ние говорим за въздържание, породено от взаимно желание за по-усърден духовен живот, както съветва св. апостол Павел в първото си послание до християните в град Коринт (виж. 1 Кор. 7:5).

По думите на преп. Йоан Лествичник целомъдрието е всеобхващащо название на всички добродетели. Това може да се разбира в смисъл, че който се бори успешно в опазване на целомъдрието, той е успешен и във всички добродетели, душата му се изцелява от раните на греха, духът укротява похотите и страстите, и разумът и волята започват да властват над тях. Йерархията в човешката природа се възстановява и човек става цялостен, като се доближава до състоянието на първосъздадения Адам преди грехопадението.

От житието на преподобна Филотея узнаваме един интересен факт. Заради добродетелността ѝ и може би най-вече заради удивителното ѝ целомъдрие, Бог ѝ дава благодатта на учителството. При нея идват за съвет и назидание както обикновени хора, така и свещеници, дори епископи. Всички знаем, че в Църквата учители са преди всичко клириците. Но подобно на света великомъченица Екатерина, Бог поставя преподобна Филотея на удивителна висота в нарушение на обичайния чин, дава ѝ такава духовна мъдрост и прозрение, че църковни учители се обръщат към нея като ученици. Разбира се, тук не говорим за власт в Църквата, нито за благодатта на преподаване на църковните Тайнства, които неизменно принадлежат на свещенството, а за светлозарна благодатна просветеност като особен дар, с който Светият Дух удостоил преподобната наша майка Филотея. Обратно, ако християнин, възпитан в духовния живот, получил духовно знание, пренебрегне Божия дар, потъпче целомъдрието и се отдаде на нечистота и порок, то такъв човек – бил той мирянин или клирик – ако не принесе дълбоко покаяние, неминуемо потъва в бездната на заблудите и самоизмамата. Примерът на света Филотея ни призовава към духовна трезвост, въздържание и най-вече целомъдрие, което може да възстанови изтерзаната ни от греха душа, да ни изцели духовно и ни направи съсъди на Божията милост и благодат.

По нейните молитви Бог да запази Църквата ни, родината ни, този град и енориашите на този свят храм и да ни удостои с Небесното Царство, където да славим непрестанно Пресветата Троица, Отец и Син и Свети Дух във вечните векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим