В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Скъпи в Господа братя и сестри!

Днес празнуваме пренасянето на мощите на нашия небесен закрилник, преподобния Йоан Рилски чудотворец, от Рилския манастир в град Средец, станало през 980 година по повеление на самия светец, който се явява насън на учениците си. Житието на преподобния ни казва, че когато монасите отварят гроба, намират тялото на преподобния нетленно, издаващо благоухание и най-ценното – призоваващо всички към божествена ревност.

Обновеното усърдие в духовния живот, съгряването на сърцето, изцеляването на телата и душите – това са все плодове от действието на Божията благодат, която Господ дарява и чрез мощите на тези, които Го прославят със свят живот. Преподобни Йоан е пожелал светите му мощи да бъдат взети от мястото на монашеското му уединение в Рилската пустиня и да бъдат достъпни за верните, които прибягват към неговото молитвено застъпничество.

Днес мощите на светеца не се намират в нашия град. Божият промисъл е отредил те да бъдат взети от нас и върнати на мястото на пустинническия му подвиг. Но Господ ни удостои да имаме храм, посветен на Рилския чудотворец, приютен в недрата на нашата катедрална църква. Колко полезно е за нас да ценим всичко онова, което ни дарява Бог за наше освещаване.

Ето, на нас ни е дадено да имаме ежедневно прилежно богослужение в благолепен храм. Винаги можем да се обърнем към нашите усърдни, добросъвестни свещенослужители. Винаги, когато пожелаем, можем да пристъпим към църковните тайнства, към молитвените последования и свещенодействия за наши духовни потребности. Всички принадлежим към поместна Църква, изповядваща вярата по начин, който не подлага на терзание съвестта на православно вярващата душа. В наше време не са много хората, които разполагат с подобни благоприятни условия за църковен живот. Не са малко вярващите, особено в странство, на които се налага да пътуват с часове, за да могат да се черкуват и приобщят с Христовите Тайни, а някои от тях имат възможност да го направят едва броени пъти в годината. Бог ни е отворил съкровищницата на Своите благословения, преподавани чрез Църквата, за да извършваме своето спасение, и ни кани да черпим обилно от нея. А ние... Имаме ли ние жива потребност от тези Божии дарове, или, привиквайки с възможността да ги получим лесно, губим чувството за благодарност към Господа, свикваме да водим инертен, вял, повърхностен християнски живот. Обичаме духовното, но и светското ни е мило. И за Бога, и ближните отделяме по нещо, но не пропускаме да угодим и на себе си в „добре натъпкана мяра“. Съзнаваме, че имаме греховни навици, съвестта понякога ни жегва, но въпреки това нерядко им се отдаваме. Понякога имаме порив да сме верни на нашия Спасител, но и често Му изневеряваме. Как бихме постъпили с хора, които злоупотребяват с доверието ни? А Бог? Той е любещ и щедър Баща, Който не престава да ни зове към Себе Си, да жадува нашето спасение, да ни прощава отново и отново, да очаква да Му отворим вратите на сърцето си, да вложим ръката си в протегнатата Божия десница. И да не я издърпаме обратно, когато Бог ни поведе по тесния и стръмен път. Да не се огънем под напора на лъжливи страхове, на малодушието, сластолюбието, себеугаждането. Да имаме в нашата малка мяра примера на преподобни Йоан Рилски, който е загърбил суетата и житейската мълва, устремил се е телесно нагоре към дебрите на Рила, а духом е възраствал в съвършенството на живота в Христос.

В днешно време за нас поклонението пред мощите на преподобни Йоан Рилски е едно приятно пътуване по хубав път с красиви гледки. Молим се кратко пред мощите на преподобния, отиваме до пещерата, после при камъка, на който той се е молил с години. Като се отправяме на поклонение при св. Йоан, да посветим времето си на молитва, на размисъл за преходността на този свят, за мимолетността на неговите утехи, за лъскавото нищожество на неговите примамки. Да разсъдим доколко сме им подвластни. Нека молим преподобния да ни вразуми, да ни даде сили да се освободим от пристрастието си към тях. Нека всяка крачка по пътеката към пещерата да бъде съпроводена с кратка молитва, нека тази тясна пътека ни напомня, че сме призвани да вървим по евангелския път, който е тесен, но води към Царството Христово. Пещерата и молитвеният камък да ни напомнят, че себеотдаването на Бога и ближните е несъвместимо със себеугаждането. Така нашето гостуване при преподобни Йоан Рилски ще бъде именно поклонничество. Поклонничеството е молитвен подвиг, подвиг на откъсване от светското ежедневие, подвиг на отрезвяване, който съживява стремежа ни към духовен живот под благослова на нашия свят небесен покровител.

Да молим този, който е извървял своя стръмен път, придобил е светите добродетели и е просиял в святост, да насочва нашите стъпки от временното към вечното, от земното към небесното. Та по неговите молитви и ние да извървим пътя си подир Христа и по Неговата милост да престъпим прага на небесния Чертог, в който непрестанно да славим Пресветата Троица – Отец и Син и Дух свети, сега и винаги и във вечните векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим

---