В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Скъпи в Господа братя и сестри!

Кондакът на днешния празник гласи:
„Отче наш Йоане, незаспивайки в бодрост на молитва и в непрестанното пеене уподобявайки се на ангелите, ти влезе в гроб и като остави тленния живот, премина към нетленния на небесата. И понеже послужи усърдно на Христа, нашия Бог, Той те пресели от смърт към вечен живот.“

В този кондак четем за непрестанна молитва, за бдение, за ангелоподобен живот, за нетление, за усърдно служение на Бога. В други тропари и стихири от службата на светеца се говори и за послушание, за пост, за въздържание, за отдалечаване от света, за молитвено уединение. Все прекрасни подвизи и добродетели, които водят до победа над страстите, до укрепяване и възвисяване на душата и в крайна сметка до святост и единение с Бога. Но също така сме свикнали да свързваме всички тези подвизи и добродетели все с монашеския живот, а не с живота на редовите миряни, към които те наглед нямат пряко отношение.

За съжаление това схващане за някаква принципна разлика между духовния живот на монасите и на миряните, като цяло, е неправилно и подвеждащо. Да, вярно е, че монашеският живот е по-благоприятен за спасение. Той е подчинен на строги правила, които, ако се следват правилно, обучават душата на равноангелен живот. Но що се отнася до духовния живот по същество, изискванията към монасите и към миряните са едни и същи. И едните и другите са призвани към святост. Църковните тайнства, чрез които се преподава Божията благодат, са едни и същи както за монасите, така и за миряните. Следователно духовният път, примерът за добродетелен живот на обичния ни отец Йоан Рилски е приложим към всеки един от нас, съобразно с начина му на живот. Как да прилагаме примера на преподобния в живота си?

Ако се върнем към текста на кондака на днешния празник, който прочетох в началото, ще си спомним, че в него се казва, че преп. Йоан е бил бодър в молитвата и в непрестанното пеене се уподобил на ангелите. Към непрестанна молитва сме призвани от Христос в светото Евангелие. Към непрестанна молитва заедно със свети апостол Павел ни зоват и всички църковни учители. Защо обаче молитвата ни често е толкова крехка и вяла? Пречат ни много неща. Почти ни липсва вяра, слаба е надеждата ни, хронично не ни достига любов, но като че ли най-вече ни липсва същинско покаяние. А молитвите, както частните, така и църковните са основно покайни. Ако ние се молим с по-кратко или по-дълго правило у дома, ако стоим на служба с часове без покайни мисли и чувства, тогава молитвата ни остава празна. Покаянието привлича Божията благодат, която дава живот на молитвата. Лишената от покайно дихание молитва не може да се присади към душата ни. Душата ни естествено я отхвърля, както фиданката отхвърля мъртва присадка, както тялото отхвърля мъртва тъкан. Ако обаче молитвата е изпълнена с живителния сок на покаянието, тогава душата я приема като своя, като част от себе си. Тогава душата се облагородява в Господа, възраства и принася благодатен плод. И вместо да бъде тягостна, молитвата става желана, и колкото повече душата се храни с нея, толкова по-ненаситна става за молитва.

Споменахме за непрестанната молитва на преподобни Йоан и тук е мястото да споменем и за постното му въздържание. Постът е едно от трудните правила за християните. Той е труден, понеже според човешката мяра сме повече телесни отколкото духовни.

Затова телесното недохранване е по-болезнено за нас отколкото гладът на душата. Предназначението на поста е чрез ограничаване на телесното да се даде простор на духовното. От друга страна, плътта и сетивата ѝ събуждат в нас страсти и похоти, така че когато ограничаваме тялото, ограничаваме и податливостта си към тях.

Но освен чрез тялото, грехът има достъп до душата ни и чрез духа на света. Духът на света е дух на гордостта, на сребролюбието, на нецеломъдрието. Той носи в себе си цялата съвкупност от предразположенията и проявите на човешката греховност. Затова монасите са напускали света и са се заселвали в пустинни места. Нима истинските монаси са бягали от житейските трудности? Не - монашеските подвизи не са по-леки. Нима монасите са презирали светските хора? Не, те искрено са смятали себе си за най-грешни и недостойни сред всички хора. Монасите са бягали от света, за да оградят ума и сърцето си от духа на света.

Но как духът на света прониква в нас? Духът на света се опитва да ни увлече с идеите си, да ни натрапи ценностите си. Духът на света прониква в душата ни чрез сетивата - чрез всичко, което храни и активизира нашата греховност. Духът на света залива ума ни с информация за делата на гордостта, на сребролюбието, на похотта. Нека не се заблуждаваме, че можем да се потопим в този буен информационен поток, без да бъдем увлечени от него. Затова християнинът, който желае да се опази от духа на света, следва към телесния пост да добавя и информационен пост. Как да постим информационно? Като съзнателно ограничаваме до разумни граници количеството информация и впечатления от света, които приемаме чрез средствата за масова информация, най-вече чрез телевизията и интернет. Кога да постим информационно? Най-подходящо е на информационен пост да посвещаваме църковните постни дни и дългите постни периоди. Времето и душевните ни сили, които се освобождават при информационния пост можем да посветим на близките и домашните си, които често остават лишени от обичта и от вниманието ни. Но най-вече следва да ги посвещаваме на това да храним душата си. Как да храним душата си? Храним я, когато водим деен духовен и църковен живот. Храним я, когато от Свещеното Писание и от светоотеческата литература се учим на вътрешен духовен живот и се стремим да изпълняваме това, което сме научили: т.е. когато на практика се борим със страстите си и когато вършим дела на любов и милосърдие.

Да чистим душата си, да пазим душата си, да храним душата си с чиста духовна пшеница. Правим ли го, Бог ще ни благослови със Своите щедри благословения. Така в нашата съвсем скромна мяра ще последваме примера на обичния ни преподобен и богоносен отец, преподобни Йоан Рилски чудотворец и ще станем негови ученици и следовници. По молитвите на нашия роден небесен покровител, на нашия всеобщ духовен отец да се удостоим и ние да славим в Небесното Царство Триединия Бог Отец и Син и Дух Свети, сега и винаги и във вечни векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим

---