В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Скъпи в Господа братя и сестри!

Днес Бог ни удостоява с изобилната духовна трапеза на възхвала, прослава и преклонение пред стълбовете на светата ни Църква, пред апостол Петър – камъка на вярата – и пред апостол Павел, просветителя на вселената. Пред двамата проповедници на Благата вест, прославили Христа с любовта и вярата си, с труда и подвига си, с живота и смъртта си. Пред двамата първовърховни апостоли, отдали себе си на Христа, за да живее Той в тях (срв. Гал. 2:20), та чрез труда на ръцете им да израсте в Църквата обилен плод на святост в благодат и истина (срв. Йоан 1:14).

Днес, вкусвайки от трапезата на благодатта, нахранихме душата си, придобихме сила на духа и вярата, за да подновим духовния си живот с усърдие за вярност към Бога, с усърдие да пребъдваме в единение с нашите братя и сестри, заедно с които и чрез които извършваме спасението си в Христа. Днес, приобщавайки се с даровете на Божията благодат, се просветихме със словото на истината. Истината, която изцелява от лукавство и от малодушие; истината, която обезсилва заблудите на гордостта и себелюбието; истината, която дава сили на вярата и решимост за живот според нея.

Словото на истината се преподава на всеки един от нас в Свещеното Писание, в догматическото предание на Църквата, в светоотеческите творения, в богослужението, в църковното слово. Но ние се приобщаваме към словото на истината според възприемчивостта си към него – с други думи, чрез готовността си да се разкрием за него, посредством решимостта си да се опълчим срещу неистините и полуистините, с които ни прелъстява „похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска“ (1 Йоан 2:16), по думите на свети апостол и евангелист Йоан Богослов.
Ние губим словото на истината, когато драговолно или по навик, от малодушие или с дързост приемаме в сърцето си съблазънта на лъжата. На лъжата, че грехът е безобиден, а към Бога можем да се обърнем и по-късно. На лъжата, че първо трябва да послужим на себе си, а после на Бога и на ближния. На лъжата, че земното е по-истинско от небесното. На лъжата, че неправдата на този свят е по-силна от Божията правда. И на много, много други лъжи и заблуди за себе си, за околните, за света, за Бога, с които ни оплита в мрежите си бащата на лъжата.

След идването в света на въплътеното Слово – нашия Господ Иисус Христос – словото на живия Бог, благовестието на Новия завет на Бога с човека започва да се разпространява от избраниците Христови, от вестителите на Христовото учение, първи сред които са честваните днес свети апостоли Петър и Павел. Словото на новозаветната истина ни е предадено от онези, които в човешката мяра са могли в най-висока степен да го усвоят, да станат негови носители, негови изпълнители. Служението на словото на истината означава неподвластност на лъжата, неподвластност на лукавото раздвоение между угаждането на себе си и служението на Бога. Служението на словото на истината е избор на добрата част, която няма да ни се отнеме (срв. Лука 10:42). Служението на Божието слово не е временен избор, не е избор повърхностен и колеблив. Това е избор на духовен труд и борба за вярност всеки час и дори всеки миг. Бог призовава всички нас към това. Бог дава сили и дарби, за да може човек да изпълни това свое призвание. Но малцина са онези, които откликват, възлагат върху си и носят благия и лек Христов ярем (срв. Матей 10:30).

Лесно е да кажем, но трудно е истински да си признаем с дух и истина, че сме маловерни и двоедушни. Че сме изобретателни и усърдни, когато трябва да оправдаем себе си защо отклоняваме Господния призив. А сме призовани да заживеем с истината, че във всяко обстоятелство можем да намерим начин да послужим на Бога, да използваме всеки един житейски случай за духовен градеж.

Нелукавият християнин във всеки един избор, пред който го поставя Бог, се стреми да се насочи към онова, което му подсказва съвестта, подсказва му съзнанието му за благата и спасяваща Божия воля. Бог подкрепя онзи, който се упражнява да следва с доверие гласа на съвестта си. Бог го учи как да Му служи, как да Му е верен независимо от житейските обстоятелства, в които е поставен. Всички имаме пред нас примера на обичния ни приснопаметен епископ Виктор. Заради живата си вяра и постоянството във верността си към Господа – свидетели на която сме били и ние според способността си да ги усетим, но свидетел в пълнота на които е само Бог – той бе изведен от водовъртежа на живота в света и бе поставен на най-високата степен на църковното служение – сред приемниците на светите апостоли. Не са малко подобните примери в църковната история. Навярно и сред нас има незнайни Божии приятели, които не съумяваме да оценим и към които може би гледаме със снизходителност. Хора със своите немощи, но борещи се усърдно и с доверие към Господа да постъпват според съвестта си, да Му бъдат верни и да служат на ближните, с които Той ги среща.

Бог е дал велики дарби, сили и способности на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, с които те са Го прославили. Но да не забравяме, че Бог е приготвил дарби, сили и способности, за всеки един от нас, стига само да откликнем на призива Му да придобиваме святост, да полагаме усилия за вярност, да се трудим за спасението си. А когато у нас надделее склонността към греха и ние заслепени отблъснем подадената Божия ръка, нека не се крием от изобличителния глас на съвестта, да не се заплитаме в самооправдание, а чистосърдечно да се каем. Така благословеното покаяние ще обезсилва гордостта ни, ще ни обогатява със смирение, ще прави взора на сърцето ни по-ясно да вижда истината за себе си, ще прави съзнанието ни по-възприемчиво към словото на истината, към Божието слово, към словото на спасението, възвестено ни от светите апостоли, служителите на Истината, Истината, Която е Сам Триипостасният Бог, Отец и Син и Дух Свети, на Когото подобава слава, чест и поклонение сега и винаги и във вечните векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим

---