В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Обични във възнеслия се Спасител братя и сестри! В една от стихирите на днешния празник четем:

„Най-сладки Иисусе, без да оставяш недрата на Отца, живял със земните като Човек, днес в слава се възнесе от Елеонската планина. И като възнесе милостиво падналото наше естество, постави го да седне редом с Отца. Затова небесните ликове на безплътните, удивявайки се на чудото, изпълнени със страх и трепет, величаеха Твоето човеколюбие. Заедно с тях и ние, земните, като прославяме Твоето съшествие при нас и възнасянето Ти от нас на небесата, се молим с тия думи: „Както си изпълнил с безкрайна радост учениците Си и родилата Те Богородица при възнесението Си, удостой и нас с радостта на Твоите избраници, по техните молитви и заради голямата Си милост!“.

Днес Христос, Божественият Учител, беседва за последен път лице в лице със Своите ученици. Днес Богочовекът Христос, въплътеното Слово на Отца, уверява апостолите в единството по Своето човешко естество с тях и с всички хора – показва им, че носи истинска човешка плът, пострадала, вкусила смърт и възкръснала. Днес Христос учи, че без да пребиваваме в Божия град – Йерусалим, не можем да получим освещаване от Светия Дух. Днес Христос, Спасителят на света, възнасяйки се от земята в наднебесните селения, осенява светите апостоли и всички нас със Своето благословение. Днес Христос, Творецът на света, възнася възприетата от Него човешка природа и сяда отдясно на Бог Отец, на престола на единосъщната и неразделима Троица. Днес ангели пророчестват пред смаяните апостоли за славното второ пришествие на Спасителя като Съдия на вселената.

Днес Църквата ни призовава да отправим духовния си поглед към това събитие. Днес ние отново чуваме, че за да се приобщим в нашата мяра с благодатта на Светия Дух е потребно да пребъдваме с мисълта и сърцето си в Божия град, в който царства Божият закон, Божията истина. В Божия град, който е построен и укрепен, за да ни храни духовно и да ни пази. Но отново днес, след броени минути, ние ще напуснем Божия храм. Дали заедно с това ще напуснем в сърцето си Божия град, ще загърбим ли Божия закон, няма ли да се попилеем духовно в чужда езическа страна, която, уви, ни е добре позната? Ще остане ли в нас съзнанието за висотата на призванието ни, или ще се подхлъзнем отново надолу, в привичното, в низкото, от което ту се отричаме, ту отново обикваме? Получили благословението от днешния празник, няма ли по навик да го пропилеем, уловени от лекомислие и празност? Осияни от лъча на Божията истина, дали отново ще потънем в сивотата на своята духовна хладност и обичайни греховни навици?

Да ни просвети Господ, та да не бъде това!

Да ни укрепи Господ, та да възгреем в себе си решимост да Му бъдем верни. Нека църковната молитва, стоплила сърцето ни, да освети оставащите часове от днешния ден. Да не изоставяме духовната трезвост, доколкото тя ни е достъпна, да не загърбваме и покаянието. Да пребъдваме в добротворство, в милосърдие. Нека църковното богослужение да намери своето продължение в служение на онези, които имат нужда от подкрепа, от топлина, от съчувствие и блага дума. Нека общуването ни да бъде общение на Христови чеда, които намират спасение за себе си и един за друг в Бога. Нека радостта ни бъде от това, че Христос се е възнесъл при Отца, оставяйки ни Своя мир и обещанието за идването на Утешителя – Светия Дух. Очакването на светата Петдесетница да оживи надеждата ни, та укрепени във вярата, укрепени в любовта, да прославим светата, единосъщна, животворяща и неразделима Троица, Отец и Син и Дух Свети, сега и винаги и във вечни векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим

---