Слово на Светли петък

Произнесено в храм „Живоносен източник на Пресвета Богородица“ на 29 април (16 април ст. ст.) 2022 г.

Христос воскресе!

Празникът на Живоприемния, или както по-често се нарича, на Живоносния източник на Пресвета Богородица се празнува в петъка на Светлата седмица, точно седем дни след спасителните разпятие, страдания и смърт на нашия Господ Иисус Христос и пет дни след преславното Му и живоносно Възкресение. Според богослужебната книга, наричана Цветен Триод, този празник е първият след Пасха, посветен на Божията Майка, и в службата текстовете, прославящи Христовото Възкресение, са преплетени с текстове, възхваляващи благодеянията и изцеленията, давани по благодатта на Пресвета Богородица. Можем да наречем днешния празник „Пасхална прослава на Пресвета Богородица“.

В светото Евангелие четем за многобройни изцеления, извършени от нашия Господ Иисус Христос или извършени от учениците Му със сила, дадена им от Него. Изцеленията на телесни болести, които са източник на страдания, е дело на милост, проява на Божието милосърдие към страдащите човеци, носещи теготата от недъзи и немощи на грехопадналото човешко естество. Бог, а по Неговата благодат и Божията Майка и светците са източник на изцеление, на възвръщане на телесно здраве и начало на нов пълноценен живот. Но пълноценният телесен живот, бидейки благо само по себе си, е благословение, когато е съчетано с пълноценен вътрешен духовен живот. А автентичен духовен живот ние водим, когато сме верни на Христа, на Неговите светоевангелски заповеди, на Неговата Църква, когато сме милосърдни към нашите ближни, когато живеем в послушание към Бога, по примера на Пречистата Дева Мариам. Да си припомним нейните слова, записани от свети евангелист Лука, с които тя дава съгласието си да послужи на тайнството на нашето спасение: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лука 1:38).

От горчив ежедневен опит знаем обаче, че волята и сърцето ни са склонни да се отклоняват от това им възвишено предназначение. И ако склонната ни към грях воля не би била обуздана от ограниченията и немощите на плътта, спасението ни би било много трудно. В такива случаи можем да кажем, че и телесната немощ е благо и благословение.

Но болестта не е само юзда, която укротява необузданата воля. Страданията, с които е съпроводена болестта, имат свойството да отрезвяват душата, да ѝ напомнят за йерархията на духовните ценности, да я правят чувствителна и отговорна към страданията на хората около нас. Страданията учат душата на мъжество в търпението. Страданията учат душата на християнина на духовен живот. Всички ние знаем, че без Голгота няма и Възкресение. Всички ние от личен духовен опит знаем, че истинската борба по същество с всяка една страст преминава през горнилото на страданията. Загнездената в сърцето ни страст, склонност, привързаност към греха се противи с всички сили срещу опита да бъде извадена наяве в тайнството Изповед. Страстите, греховните нагласи се противят, когато се борим с тях чрез покаяние, въздържание, когато се стремим да вършим противоположните на тях добродетели, да се упражняваме в молитвен труд. Борбата с всяка греховна страст не е еднократно действие. Малцина са тези, които съумяват с Божията помощ да победят докрай една или друга страст. Много често надвиваната страст за известно време притихва, но неочаквано се проявява отново с упорита ярост и пронизва душата ни. Духовната борба ни учи на търпение. Бог награждава не този, който не е изпитвал дадена страст, а този, който е бил верен и търпелив в борбата с нея. Ние се борим със страстите според силите си, но победата над тях е Божие дело. Думата „страст“ означава „страдание“. Страстта, когато е задоволявана, в крайна сметка води наранената и изтерзана душа до мъчително страдание. Борбата със страстта от своя страна не минава без страдание, но страдание целително, водещо към духовно здраве и спасение.

Телесните болести са аналогия на духовните болести. Както Бог и с Неговата благодат Божията Майка и светиите дават чудесно изцеление на телесни болести, по същия начин Бог и с Неговата благодат Божията Майка и светиите дават чудесно изцеление на духовните недъзи.

Названието на днешния празник – Живоносен източник на Пресвета Богородица – означава, че Божията Майка е приела животворяща благодат от своя Син и Бог. Благодат да оживява, да изцелява, да връща към живот онези, които страдат както от телесни, така и от духовни недъзи. Затова и светата Църква се нарича лечебница на душите на християните. Ние идваме в лечебница не когато сме здрави, а когато страдаме от болест. Много полезно е да се учим да виждаме в телесните болести образ на духовните ни недъзи. Обикновено ние бързаме час по-скоро да лекуваме болестите на телата си. Но дали съзнаваме необходимостта без бавене да лекуваме духовно-нравствените рани на душите си? Както с благодарност приемаме оздравяването от болест, така да благодарим на Бога, когато получаваме облекчение и подкрепа в духовната борба.

Нека всякогашното милосърдие на Божията Майка, с което тя откликва на нашите беди, неволи, страдания, да бъде пример за нас да носим немощите, трудностите в характера на другите, да бъдем милосърдни, търпеливи, състрадателни към тях. Така по думите на преп. Серафим Саровски, ако придобием мирен дух, хиляди около нас ще се спасят, с благодатта на православно почитания в Троица Бог, Отец и Син и Свети Дух, по молитвите на Пречистата Божия Майка и на всички светии. Амин!

† Созополски епископ Серафим