Днес, обични братя и сестри, Богочовекът Христос, Творецът на вселената, приема смърт и се полага в гроб.

Божият народ поиска смъртта на своя Създател. Божият народ не понесе своя Благодетел. Отегчи се от изобличенията Му, отврати се от кротостта Му, възненавидя Го заради благодеянията Му. Бог призова Своя народ, но Божият народ остана глух за Него. Бог бе дал на Израиля знание за Себе Си, бе му дал закон, но Божият народ, загубил същината на вярата, оправдавайки се с Божия закон, осъди Бога на разпятие.

Водачите на Божия народ, книжниците и фарисеите, се облякоха в лицемерие, лъжа, сребролюбие, властолюбие и гордост. Поставени да възвестяват истината, те станаха лъжци. Поставени да учат народа да почита истинния Бог, те крадяха чест за себе си. Онези, които трябваше да служат на Бога, станаха богоборци, безумно призоваваха върху си и върху децата си кръвта на Този, Който дойде да спаси света.

А ние, православният новозаветен народ богоносец, ние, новият Израил, как носим всички Божии благословения, излети върху нас? Нека всеки да изследва съвестта си и да види дали не прорастват в него семената на лъжата, насилието, неверността, дързостта. Не ражда ли сърцето му неприязън, завист, презрение, злорадство? Имаме ли ние, новозаветният Израил, живото усещане, че ако не заживеем с дейна вяра и покаяние, възможно е да чуем в последния ден: „Никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие“ (Мат. 7:23)?

Днес Богочовекът Христос, Творецът на света, приема смърт и се полага в гроб. Вселената немее в потрес. Творението страда със Създателя си. Слънцето помръква, земята се разтърсва, храмовата завеса се раздира. Бездушното творение изобличава бездушните човеци. Сърцето на Божията Майка кърви, пронизано с оръжието на скръбта, по думите на праведния Симеон Богоприемец. Апостолите мълчат в недоумение. Предаността на жените мироносици им дава смелост. Благообразният ариматеец Йосиф пристъпва да послужи на своя Учител. Изпросва тялото Христово от Пилат, сваля го от кръста заедно с Никодим. Поливат върху му благовония, обвиват го с чиста плащаница и го полагат в гроба с плач и с благоговеен трепет.

Как да послужим ние на пострадалия заради нас Спасител? Като преоткрием в себе си живоносното покаяние, като послужим на онези, които са сполетени от недоимък, скърби, трудности, като принесем чиста плащаница, изтъкана от незлобие, като излеем благовония от милост и молитва, като възпеем заедно с Йосиф погребална песен: „С какви ли песни да възпея, Щедри, Твоето отшествие? Прославям страданията Ти, песнословя и Твоето погребение, ведно с Възкресението Ти, като възгласям: Господи, слава на Теб“. Амин!

† Созополски епископ Серафим

---