Вече не се боя, Владико Христе, от връщането в земята.
Защото, поради голямото Си добросърдечие,
чрез възкресението Си Ти
въздигна мене, забравения,
към висотата на нетлението.

(Октоих, глас шести, неделя, възкресен канон на утрената, песен пета, втори тропар)

Възлюбени във възкръсналия наш Спасител братя и сестри,
чеда на светата Православна Църква!

Кой от нас би могъл да каже, че не се бои от смъртта? Всички човеци виждат, че като биологичен факт, като умиране и разпадане на тялото тя е неизбежна. Да бъдем искрени, ние се боим от смъртта. Да, ние изповядваме Христовата вяра, вярваме в Христовото възкресение, изричаме думите от Символа на вярата „чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век“. Вярваме, но вярата ни е слаба, вяла и ние съзнаваме и признаваме това. И като че ли спираме дотук. Случвало ли се е от сърцата ни да избликва жажда за вяра, намерила неповторим израз в евангелските думи „вярвам, Господи! помогни на неверието ми“ (Марк 9:24)? Ако се вгледаме в себе си, не ще ли видим, че немалко неща в нас обезсилват живата, дейна вяра в Спасителя, вярата, която може да изрече дълбоко, истинно: „Вече не се боя, Владико Христе, от връщането в земята“?

Ако нашите сърца по-често изплакват „вярвам, Господи! помогни на неверието ми“, то те ще заченат тази надземна увереност: „Вече не се боя, Владико Христе, от връщането в земята“.

Не се боя, защото вярвам в Христовите слова, които за мен са истина, път и живот.

Не се боя, защото искам да вложа в сърцето си тия слова, дали плод в сърцата, в живота на христоподобни човеци.

Не се боя от връщането в земята, защото заедно със св. Максим Изповедник изповядвам, че Богочовекът Христос направи страданието оръжие за унищожаване на греха, а оттук – и на смъртта като негово следствие. Ведно с това Той дари ново начало и повторно раждане на човешката природа. Спасителят принуди смъртта да стане родител на вечния живот. Как? „Който е приел Кръщение и пази силата му в живот според заповедите – пише св. Максим, – вкусва смърт не като необходимо следствие от греха и поради греха, а за осъждане на греха. Така смъртта по тайнствен начин изпраща [такъв човек] в божествен и безкраен живот.“

Този живот ни е дарен чрез възкресението на Богочовека. Дар, който никога не може да бъде получен от един или друг източник на човешки опит – на скръбния човешки опит, притиснат между пределите на раждането и смъртта. Дар, с който ни дари Сам въплътеният Бог Син, Второто Лице на Триединия Бог, Богочовекът Христос, Умрелият, Възкръсналият, Възкресителят.

„Поради голямото Си добросърдечие, чрез възкресението Си Ти въздигна мене, забравения, към висотата на нетлението“ – свидетелства химнотворецът от името на всички, които са Христови. Нетлението е синоним на божествения безкраен живот, към който – според приведените думи на св. Максим – по тайнствен начин ни изпраща самият източник на тлението, победената от възкръсналия Христос смърт. Христос въздигна нас, забравените, към висотата на нетлението. Забравени от кого? От тръгналия подир лъжливи богове човешки род. От човешкия род, самозабравил се и забравил единствения истинен Бог. От човешкия род, останал насаме със своите идоли, а погледнато по същество – потънал безотрадно в себе си, гордеещ се със себе си и в същото време трагично отчужден от самия себе си.

„Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само“ – казва Господ Иисус (Иоан 12:24). Ако човекът не умре за своя егоцентризъм, ако остане затворен в себе си като самотното пшеничено зърно, ако предпочете своята мнима самодостатъчност, самодоволството си, той избира не живота, а смъртта, защото всяко едно същество, всяко едно съществуване – от пшеничното зърно до човека – неизбежно умира, ако остане напълно затворено в самото себе си. И продължава Христос Бог: „Ако ли [пшеничното зърно] умре, принася много плод“ (Иоан 12:24). Само ако се пожертва, зърното се оплодява и обезсмъртява.

Посредством вяра и доверие в единосъщната Троица, чрез живот според Евангелието и отдаденост на Бога и ближните, чрез умъртвяващо егоизма себераздаване човекът разкрива Божия образ в себе си, става бог по благодат, като със свободния си избор, напоен с вяра, покаяние, себеотричане и надежда, „позволява“ на Христос да го въздигне към висотата на нетлението. Това е пътят, по който човекът усвоява Христовата победа над смъртта, принуждава смъртта да стане родилка на неговия вечен живот.

Благословен и преблагословен да бъде Победителят на смъртта, нашият Възкресител и Спасител, въплътеният Син Божи, Богочовекът Христос, на Когото заедно с Неговия безначален Отец и с Пресвятия Благ и Животворящ Дух подобава слава, чест и поклонение сега и всякога, и в безкрайните векове. Амин!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!    ВОИСТИННУ ВОСКРЕСЕ!

† Триадицки митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква

---