Днес … на Кръст се предава Творецът на всичко,
като агнец, воден по Своя воля.

(Из стихира от вечернята на Велики петък)

Днес. Често, възлюбени, богослужебните текстове започват с тази дума. Това е така, защото нашето богослужение не е ритуално пресъздаван спомен за лица и събития, а празник – участие в неповторимо във времето събитие. В богослужебното празнуване възпоменаваните събития стават съвременни на нашия живот. Или по-точно нашият живот, нашето настояще се включва в тези събития, така че ние бихме могли да ги преживеем, както са ги преживели и първите техни свидетели. В този смисъл и самите ние сме призвани да станем съвременници и свидетели, да встъпим в т. нар. литургично време: което е „сега“ и „днес“ и „во веки “. В богослужебните църковни текстове всяко свещено събитие ни се представя като случващо се сега, като настояще, като съвременно събитие, което се отнася пряко до нас – независимо от всякакви условия, независимо от духа на времето, в което живеем.

Днес ние с вас сме свидетели на непостижимото себепонизяване на Всемогъщия, на потресаващото смирение на Бога, станал Човек. Днес цялото човешко зло се устремява срещу Най-добрия, срещу Извора на доброто. Днес изпълнени с омраза човеци съдят Съдията на вселената, а служителите на Закона отреждат смърт за Законодателя. Днес пред съдилището на Пилат е подсъдима Самата вечна Правда. Днес злобна тълпа обгражда незлобивия Агнец, Който по Своя воля носи кръста Си към Голгота. Днес човеци вдигат ръка, за да лишат от живот Този, Който оживотворява всичко съществуващо.

Допускал ли е някой от тези обезумели люде, че кротостта на Богочовека е по-силна от човешката ярост, че любовта Му е по-крепка от човешката злоба и смирението Му е по-могъщо от човешката гордост? Помислял ли е, че цялата тази не само човешка, но и демонска омраза към Спасителя ще бъде погълната от безбрежния океан на Неговата кротост, смирение и любов? Едва ли. Но наследниците на тези безумци разбраха поражението си. Разбраха, че не могат да убият Христос. Затова решиха да забравят за Него, да Го прогонят от своя свят, да убият лика Му в себе си и така да превърнат Велики петък в едно нескончаемо „днес“. Но в този си стремеж те неизбежно умъртвяват не друго, а собствената си човечност, която без Богочовека е прекършена, изсъхваща вейка. Да можеха да проумеят, че това тяхно „днес“ е мимолетно и в миговете му те събират мрак преди всичко за себе си, трупат непрогледен мрак, който ще ги посрещне на прага на вечността…

Днес в пристъп на предсмъртна ярост лъжата напира да осъди и да умъртви истината, покварата – да изправи пред съд чистотата, злото – да издаде законна присъда над доброто. Сякаш отвред се събира „зъл съвет с омраза“… Ала над всички тези опити ще възтържествува тайната на Христовия Велик петък – на това наглед пълно поражение, по-могъщо от всички човешки победи, взети заедно. Всички човешки победи са поразени и ще бъдат поразени от смъртта, единствено Христовото поражение на Велики петък победи греха, обезсили лъжата, срази нейния баща (срв. Иоан 8:44) и смъртно нарани самата смърт. Лъчи-предвестници на Христовата победа пробягват в мрака на днешния ден. И Църквата трепетно възпява:

Страшно и преславно тайнство днес се извършва пред очите ни: Неосезаемият е задържан, Освободилият Адам от проклятието е свързан; Изпитващият сърца и утроби е разпитван неправедно; в тъмница е затворен Този, Който затвори бездната; пред Пилат стои Този, пред Когото с трепет стоят небесните Сили; създаденият с ръката си удря своя Създател; на [повесване върху] Дърво е осъден Съдията на живите и мъртвите; в гроб се полага Разрушителят на ада. Ти, Който всичко търпиш милосърдно и всички спаси от проклятието, незлобив Господи, слава на Тебе! Стихира от вечернята на Велики петък. Амин!

† Триадицки митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква

---