Ваше Високопреосвещенство, Ваши Преосвещенства,
възлюбени в Господа братя и сестри,
чеда на светата Православна Църква!

Всеки един православен християнин, който се отнася отговорно към това звание, носи в себе си залог за духовния усет към двуединството на православната вяра, като пълнота на Христовата истина, със светостта, като пълнота на живота в Христос.

Днешният ден, днешното благовестие, днешната радост напояват с благодат този залог вътре в нас, дават ни възможност да разчупим своите нерядко безжизнени, отвлечено идеализиращи представи за светостта. Дават ни възможност да прогледнем по-ясно за нея, да я усетим като живителен полъх от вярата и верността докрай, от живота, от подвига на живия у Бога свещеноизповедник Евстатий, святия Христов служител от Чепеларе, българския отец Йоан Кронщадски, както е бил наричан от мнозина.

До личността на свети Евстатий можем да се докоснем чрез спомените за него на приснопаметния наш отец архимандрит Серафим (Алексиев), а във възможната пълнота – чрез непринудените, чистосърдечни разкази на многобройните му духовни чеда, от записи на негови проповеди и друго съхранено негово писмено наследство – всичко това събирано с особена обич в продължение на десетилетия, подредено и преди две години издадено от чепелареца Стефан Илчевски.

По думите на една от енориашите на Христовия изповедник отец Евстати беше прекрасен човек и свещеник, който в служението си бе изцяло отдаден на Бога и на хората. Тъкмо тази всецяла отдаденост на св. Евстатий определя сърцевината и облика на живота му в Христос, на пастирското му служение. Той цял е в тази отдаденост. Тази отдаденост е той самият – пулсиращо единство от чиста православна вяра и споен с нея светоглед, от пречиствани в огъня на съвестта и покаянието мисли, чувства, стремежи, дела, извиращи от богоустремената му личност.

*

Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод…, казва Спасителят (Иоан 15:5).

Наистина преизобилен е плодът на Христовия йерей и свидетел за вярата Евстатий.

Нима е чудно, че пребъдващият в Христос Негов служител ще дойде в събота вечер на вечерня в храма, ще види събралите се в притвора, жадни за Божието слово души и ще ги поздрави, независимо дали е лято, или зима, с победния християнски поздрав „Христос воскресе, мили братя и сестри!“ !“? Подобно на преп. Серафим Саровски той е горял всякога в пасхална радост и затова в неделните дни поздравява винаги с „Христос воскресе“. Често пее целия пасхален канон, който знае наизуст – пише в спомените си приснопаметният архимандрит Серафим.

Нима е странно, че свети Евстатий е обичал дълго да се моли, че е извършвал всяко богослужебно последование без никакви съкращения, че молитвата е била за него дихание, вливащо в душата му сили от животворната Лоза?

Нима е удивително, че Божият йерей Евстатий години наред е посвещавал всяка свободна минута да изучава словото на живия Бог, писменото наследство на светите отци, най-вече на св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики, св. Ефрем Сириец, и живо, достъпно да приобщава към това духовно богатство своите енориаши?

Особено близки на свети Евсатий са примерите за пастирско служение на свети Николай Мирликийски и на праведния протойерей Йоан Кронщадски. Духовният пастир от Чепеларе не просто им подражава, той усвоява подвига им живо и дейно, със сърце и дела. Търпелив, себежертвен, любвеобилен, милосърден, смиреният свещеник става съсъд на Христово благоухание. Неуморим „Симон Киринеец“, свети Евстатий подлага рамо под тежкия кръст на множество бедни, сиротни, самотни по-малки Христови братя. Многократно подхвърля нощем вързопче с пари на бедна вдовица, която се грижела сама за четирите си невръстни деца. Впрочем след време едно от децата, което се било събудило през нощта, разкрило кой е благодетелят.

Много пари раздаваше и все тайно – свидетелства свещеник, живял известно време в дома на о. Евстатий – … в неговата къща всичко бе отворено. За него ключът не съществуваше (…) И като идваше някой просяк или нуждаещ се от енорията му да го помоли за помощ, той бъркаше в чекмеджето, никога не броеше, а колкото попаднеха в ръката, толкова и даваше (…).

На споменатата вдовица от Чепеларе свети Евстатий не само давал пари, но я убедил да отмери част от негова ливада, за да може да изхранва и добичето, което щяла да закупи с получените пари, и така да изхранва децата си. Ето и нейните думи за Божия свещеник:

Отецът помагаше не само на мене, а и на всички вдовици и сираци, бедни и страдащи… Хляб от петохлебията и панихидите никога не носеше вкъщи, а всичко раздаваше на бедните. Отец Евстати беше изключително добър и справедлив, безкористен и милостив. Колкото му дадяха хората за службите и требите, толкова взимаше и винаги беше доволен. Често ни повтаряше: „За щедрия се отваря Царството Небесно!“. А от него по-щедър човек не познавам – раздаваше пари, ниви и ливади, купуваше дрехи и покъщнина, волове и крави (…) Затова съм сигурна, че сега душата му е в Царството Небесно!

Да чуем и думите на неговата снаха Екатерина:

Свекър ми получаваше често в писма или пощенски записи различни суми за служби, панихиди и молитви от цялата околия, та чак от Асеновград и Пловдив. Колкото повече даваше, толкова повече имаше! Пък и от неговата заплата оставаха пари за благотворителност, защото той живееше много скромно, а и нас приучи към това. Чудехме му се – неговата кесия беше като извор! Понякога злоупотребяваха с добротата му и той виждаше това, но пак не отказваше да благотвори (…) Свекър ми беше толкова състрадателен, че когато дойдеше мюсюлманин от съседните махали с товар дърва и му се примолваше да ги купи, той ги вземаше, макар и да нямаше нужда. Само и само да не огорчи човека и да не го върне празен.

Над пламенния Божи служител се сбъдват Христовите слова: Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши… … (Иоан 14:12). Мнозина са получавали чудотворна молитвена помощ както приживе, така и след земната кончина на свети Евстатий. Немалко свидетелства разкриват, че Господ го е удостоявал и с дар на прозорливост. Но венеца от добродетели на всеотдайния чепеларски свещеник сплита неговият изповеднически подвиг, в който любовта му към Христос и ближиня засиява с неземна светлина.

*

По промисъл Божи свети Евстатий не е засегнат от първата вълна репресии срещу православното духовенство непосредствено след преврата през септември 1944 г. До него достигат вести за арестувани, безследно изчезнали и убити свещенослужители. Опитва се, с каквото може, да помага на семействата им. На едни – с блага дума и съвет, на други – с пари, храна, дрехи. В средата на ноември и той е извикан в общината. Там представителите на Отечествения фронт му предлагат да си служи в храма, но не както преди:

Ти си се захванал с проповеди, беседи, с преподаване в училището, православно братство, молебни за войниците на фронта и какво ли още не! Събираш и раздаваш пари, храни, дрехи, обувки… Така повече не може! Казваме ти, служи си, ама не ангажирай хората и не пречи на мероприятията на Отечествения фронт.

На това Христовият свидетел Евстатий отвръща:

Аз съм свещеник и трябва да проповядвам словото Божие, да служа в църквата и да помагам на хората духовно и материално. Дори да не вярвах в Бога, само заради заплатата, която митрополията ми плаща, съм длъжен да изпълнявам служебните си задължения. А какво да кажем, при положение че аз вярвам в Бога и тази вяра е най-голямото ми богатство, за което съм готов да пожертвам даже и живота си!

Една от енориашите на Божия свещеник си спомня:

Отец Евстатий говореше безстрашно: „Братя и сестри, недейте да отстъпвате от вярата в Бога. В божествената истина преуспявайте и чрез нея духовно се извисявайте… Трябва да отдавате душите си на Бога и да служите на Него, а не на тези, които мразят Църквата и искат да затворят нейните врати“.

Решителният отказ на Христовия изповедник и на по-голямата част от жителите на Чепеларе да сътрудничат с комунистическата власт в борбата ѝ с Православната Църква, е причина нейните представители да вземат решение за премахването на непокорния свещеник. Направен е опит за убийството му, който по случайност завършва с неуспех. Внук на свети Евстатий разказва:

Дядо ми не обичаше комунистите и по-точно не самите хора, а тяхната идеология. Той разбираше нейния разрушителен характер и казваше за привържениците ѝ, че един ден няма да стигне цялата хартия на земята, за да се опишат злодеянията им. Но и те не го харесваха, защото си позволяваше открито да говори в църквата срещу безбожието, което насаждаха. Опитаха се да го убият на улицата с един камион, децата им го замеряха с камъни, а когато умря, комунистите тържествуваха и със злорадство заявяваха: „Сега селото е наше“.

През 1952 г., в седмицата преди Великия пост, свети Евсатий е извикан в Асеновградското архиерейско наместничество, но веднага след като слиза от автобуса, е арестуван и откаран в Държавна сигурност. Там е задържан няколко дни и е подложен на жесток побой, който и става причина за кончината му след около месец и половина. По думите на свещеник, който също бил арестуван, мен и останалите свещеници биха, а отец Евстати го пребиха! Нас бяха арестували, за да ни сплашат и пречупят, а той трябваше да не се връща жив.

Изповедникът не споделя случилото се с никого от домашните си. На свое духовно чедо предава ризата си, цялата спечена от засъхнала кръв. Въпреки крайната си изнемога той служи през Великия пост. Започва да усеща силни болки в бъбреците. На Велика сряда е откаран спешно в Пловдивската болница. На Велики петък Христовият страдалец шепне в болничното легло стиховете на Похвалите, които още от младини знае наизуст. Вечерта на Велика събота, броени минути преди полунощ, той моли някой да прочете молитвата Отче наш. В този миг в стаята влиза лекар стажант, изучавал като дете вероучение при отец Евстатий. Младият медик изпълнява молбата му и след това се обръща към него с пасхалния поздрав: Христос воскресе, отец! Христовият свещеник се прекръства, усмихва се и едва произнася: Воистину воскресе! Това са последните му думи. Същия ден сутринта болни, лежали в една стая с изповедника на вярата, казват на сина му: Вашият свещеник е светец, защото, когато умираше, се появи силна светлина, от която много се изплашихме.

*

Да си припомним, възлюбени, че не Христовият светилник Евстатий има потребност от нашата богослужебна възхвала, а ние, защото чрез нея можем молитвено да се доближим до лика му, до красотата на добродетелите му. Както споменах в началото, нужен ни е макар и начален усет за светостта като пълнота на живота в Богочовека Христос, за да можем да се докоснем с дух, истина и сърце до личността, до подвига на скромния свещеник от Чепеларе. А този усет започва да се придобива, когато в сърцето ни поникнат кълнове на истината, че животът ни в Христос е сърцевина на целия ни живот във всичките му прояви. Свети Евстатий се обръща към своите енориаши, а и към нас, с думите:

… Отново ще попитам: вие християни ли сте? Не бързайте да ми отговаряте. На мене ми е добре известно, че всички сте кръстени в името на Отца и Сина и Светия Дух. От време на време ходите на църква, правите поклони и всяка сутрин и вечер четете молитви. (…) През Великия пост се изповядвате и причастявате. Знам също, че не страните и от другите тайнства и обреди на светата Църква. Всичко посочено дотук е присъщо на хората, които се наричат християни, но самото то не представлява истинското християнство. Защото, ако изпълнявам всичко това, пак мога да бъда лош човек, неверен съпруг, жесток господар, нечестен работодател, подкупен съдия, лукав търговец, недобросъвестен работник и злонамерен гражданин.

Изповедникът на Христовата вяра свети Евстатий застава редом със светия мъченик, Неврокопския митрополит Борис, с протойерей Михаил Апостолов и с целия лик свещеномъченици и изповедници, които по времето на комунистическата диктатура у нас и с живота си, и със смъртта си посочиха единствения път за вярност към Спасителя и Неговата Църква: никакво и при никакви условия съглашателство с враговете на Църквата. Защото на богоборците им бе нужно тъкмо това съглашателство, та чрез него да обезсилят, да разложат нравствено, да разградят и подменят Църквата чрез ръцете на покорните им нейни служители. Ще завърша със следния завет на свещеноизповедник Евстатий:

Когато някой духовник ви напътства във вярата, не бързайте да изпълнявате казаното от него. Без значение кой е той и какъв е в Църквата – свещеник или монах, авторитетен духовник, наставник, виден богослов, епископ или митрополит. Сравнявайте първо думите му със Свещеното Писание и ако са в противоречие с него, не го слушайте! Постъпвайте така през целия си живот и никога няма да отстъпите от светата Църква и от Христовата вяра!

Свети свещеноизповеднико Христов Евстатие, моли Бога за нас! Амин!

† Триадицки митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква

Използвана литература:
1. Илчевски, Стефан. Протойерей Евстати Янков Евстатиев, С., 2022.
2. Алексиев, Серафим, архимандрит. Спомени за протойерей Евстати Янков, сп. „Православно слово“, брой 3. и 4., 2002.

---