Слава, Господи, на преславното Твое възкресение!...
Не само човешките, но и ангелските езици не са способни да изразят
Твоята неизказана милост към нас, преславно възкръснал Господи!

Свети Теофан Затворник

Възлюбени във възкръсналия наш Спасител братя и сестри,
чеда на Светата Православна Църква!

Радост и удивление бликат от тези славословни думи на светителя. И ликуващо ни сочат милостта на възкръсналия Богочовек към нас, която не са способни дза изрекат не само човешките, но и ангелските езици.

Тази милост Христос Бог излива върху нас чрез Своята смърт и чрез възкресението Си, защото Неговата смърт умъртвява нашата смърт, а възкресението Му става залог за нашето възкресение, за влизането ни във вечния живот. А по думите на свети апостол и евангелист Йоан Богослов вечният живот е Сам възкръсналият Христос: ние пребъдваме в истинния Бог – Неговия Син Иисус Христос. Той е истински Бог и живот вечен (1 Иоан 5:20). Общението с Него е участие във вечния живот. Така че , според израза на св. Григорий Нисийски, живял през ІV в., Той става за повярвалите и спасяващите се дом, одежда, храна, питие, светлина, богатство, царство и всяко нещо, което укрепва техния живот. Около два века по-рано св. Мелитон Сардийски в словото си за Пасха призовава от името на Спасителя, на Самия Вечен Живот: Дойдете при Мене всички семейства народи , които сте опетнени от грехове, и ще получите опрощение. Защото Аз съм вашата прошка. Аз съм Пасхата на спасението. Аз съм Агнецът, заклан за вас. Аз съм вашето изкупление. Аз съм вашият живот. Аз съм вашето възкресение. Аз съм вашата светлина. Аз съм вашето спасение….

Христос, Вечният Живот, ни дарява Себе Си, но не ни принуждава да Го приемем, не накърнява свободата, която Сам Той, предвечният Бог Слово, ни дарил като наш Творец. Но какво означава да приемем Христос в себе си? Да Го приемем не с полуформална вяра, не само като Го признаем вероучително за Бог и Спасител?

Означава да разкрием сърцето си за Него, да Му посветим себе си, да Го обикнем. А свидетелство, че Го обичаме, е стремежът да приемем Неговата воля като наша собствена, Неговите желания и цели – като наши собствени цели и желания. (прот. Георги Флоровски). И тогава Той става не само за нас, но и вътре в нас нашата прошка…, нашето изкупление…, нашият живот, нашето възкресение, нашата светлина, нашето спасение.

Доказателство, че сме приели в себе си Богочовека Христос като вечен живот, като наш преход от смърт към живот, като наше възкресение, е любовта ни към ближните – отблясък на Христовата любов към всички нас. Апостолът на любовта благовести: Ние знаем, че преминахме от смърт в живот, защото обичаме братята (1 Иоан 3:14). В този смисъл другите са нашето възкресение, а ние сме възкресението на другите (Георги Мандзаридис). Любовта на Спасителя властва над смъртта и води към вечен живот. Но който е чужд на тази Богочовешка любов, изтъква Апостолът в същия стих, е чужд и на живота: който не обича брата си, пребъдва в смърт. Защо? Защото само любовта разпръсва тъмнината, егоцентризма, себепоклонството, освобождава душата от алчността, от нейната измамна самодостатъчност, от самотността, която изотвътре я плаши. Само любовта ни насочва към общуване с братята като членове на Христос и носители на Неговия живот. Който не обича брата си, пребъдва в смърт – кратковременни, нетрайни чувства, мисли, нагласи разпокъсват душата му, той се потапя в мрака на волята за притежание и власт, губи се в своята алчност, упойва се от жаждата си за наслади и залинява, гасне, умира за светлината на живота.

А Христос Бог, Победителят на смъртта, Който Сам е вечен живот , Сам е Любов, не се гнуси от зловонието на душите ни и жадува да ги изцери, да ги обнови, да ги въздигне и оживотвори, да ни дари Себе Си, да ни изпълни с благоуханието на вечния живот, за да бъдем и ние там, дето е и Той (срв. Иоан 17:24). Кой би могъл да постигне с ума си тази любов на Богочовека към човеците, кой би могъл да изрече милостта Му към нас, които Той нарече Свои братя? Те остават непознаваемо постижими за благоговейното съзерцание, за удивлението и прославата, с които са напоени приведените в началото думи на светия Вишенски Затворник: Слава, Господи, на преславното Твое възкресение!... Не само човешките, но и ангелските езици не са способни да изразят Твоята неизказана милост към нас, преславно възкръснал Господи!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!    ВОИСТИННУ ВОСКРЕСЕ!

† Триадицки митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква

---