Updated:
15.01.2009 6:44
С благословение на Негово Преосвещенство Триадицкия епископ Фотий, председател на Църковния съвет на Българската Старостилна Православна Църква, ви известяваме следното.
В средите на нашата църковна общност се разпространява Отворено писмо, адресирано до епископ Фотий и неговото паство и подписано от йеромонах Касиан (Ангелов), който бе отстранен от клира на Българската Старостилна Православна Църква с решение на Църковния съд от 4 ноември 2005 г. (н. ст.). Някои от вас навярно вече са запознати с това писмо. Неговото съдържание е поредно и, бихме казали, печално потвърждение за основателността на мотивите, от които се ръководеше Църковният съд при вземането на своето решение.
Като цяло текстът на писмото отразява по един наглед странен, парадоксален начин белези на култовата личност, а именно — убеденост в своята непоклатима правота и в безусловната истинност на собствените мнения, оценки, становища. Казваме, че тия особености на култовата личност са изразени по парадоксален начин, защото в текста на писмото намира ярък израз един от похватите на така назованата личност (или с други думи — мнимия старец) в православна среда: изтъкване на собствената правота чрез привиден отказ от нея; отказ от истинско покаяние, прикрит чрез натрапчиво повтаряна готовност за покаяние — която по същество се свежда до гола декларация, до обща покайна реторика. При такъв тип текстове авторите им неизбежно си служат с манипулиране, с преиначаване на истини, с откровени лъжи, с, така да се каже, „изпуснато” високомерно, пренебрежително, иронично отношение към опонентите си.
Нека се спрем по-конкретно върху моменти от съдържанието на писмото:
1) За сведение — Отвореното писмо на о. Касиан с дата 4 юли (н. ст.) и досега не е получено нито на пощенския, нито на електронния адрес на епископ Фотий.
2) В писмото четем: „… бях поканен на среща с ‘членове на църковния съвет’, която среща се оказа — ‘църковен съд’… За мен всичко това беше неочаквано”. Поставените в кавички словосъчетания „членове на църковния съвет”, „църковен съд” и особено изразите от други абзаци на писмото „т. нар. църковен съд” и „срещата” — съд” говорят за недопустимо от гледище на елементарното църковно съзнание пренебрежително и дори подигравателно отношение на о. Касиан към църковно-йерархичната власт в лицето на управляващия архиерей и подпомагащия го Църковен съвет. Срещата на членове на Църковния съвет с йеромонах Касиан, която той окачествява като „църковен съд”, бе проведена в на 19 септември 2005 г. в изпълнение решението на Църковния съвет от 30 май 2005 г. за проучване и уточняване на фактите по повод на постъпила молба от г-жа Нина Хлебарова във връзка с имуществен спор между нея и йеромонах Касиан, както и по повод на множество тревожни сведения за живота в Жаблянския манастир „Св. Йоан Предтеча”. В стремежа си да покаже морално превъзходство над църковната власт йеромонах Касиан не само язвително нарича тази среща „църковен съд”, но и подчертава, че всичко това — и срещата, която се била оказала „църковен съд”, и личните обвинения, сред които нямало нито едно верово, — било неочаквано за него. Съвсем друго обаче говорят протоколите от разговора на членовете на Църковния съвет с йеромонах Касиан. Така например, о. Касиан счете за нужно да уведоми Църковния съвет, че едва е убедил манастирските братя и ефимериите от Княжевската обител да не тръгнат с него, след като те заявили, че отива на съд пред Пилата. Освен това йеромонах Касиан, макар и уклончиво, не отрече достигналите до Съвета сведения за срещата си с областния управител на Кюстендил, на която последният, след като разбрал, че жаблянските монаси биват разпитвани от Църковния съвет, заявил, че е готов да изпрати свои хора за физическа разправа с членовете на Съвета. Йеромонах Касиан шеговито вметна, че „такова нещо (т. е. пребиване) не е трудно да се уреди”, но все пак заяви, че Църковният съвет не трябва да приема това като заплаха. Независимо от начина, по който е направено, такова едно изказване на йеромонах Касиан (както впрочем и редица други негови реплики по време на разговора) преминава границите на най-обикновеното човешко приличие и далеч не е типично за жертва, подложена на съвсем неочакван от нея съд.
3) По-нататък в отвореното писмо на йеромонах Касиан се казва: „Веднага след ‘срещата’ — съд поисках лична среща с предстоятеля и председател на църковния съд еп. Фотий: устно, по телефона, чрез SMS и чрез сестрите от Княжевския м-р за изповед пред него, но отвсякъде последва мълчание, и не бях приет за изповед.” Тук вече се натъкваме на явна лъжа. На 26 септември 2005 г. епископ Фотий изпраща до йеромонах Касиан писмо със следното съдържание:
„Драги о. Касиан!
Получих съобщението ти, в което молиш да те приема за изповед.
Позволи ми откровено да споделя, че съм дълбоко угнетен от срещата ни на 19 септември, поради съдържанието на изговореното от тебе. Ако си го преосмислил и ако тъкмо това покайно преосмисляне е предмет на твоята изповед, то моля те, изложи тази промяна в мислите си писмено и нека тя бъде достояние не само на мене, но и на останалите лица, присъствували на срещата. Мисля, че това е съвсем естествено, дори самопонятно.
Ако пък изповедта ти засяга теми и проблеми извън съдържанието на твоите отговори при срещата с членове на Църковния съвет, то не виждам необходимост да се изповядваш непременно при мене; би могъл да се обърнеш към твоя духовник о. йеромонах Серафим, при когото, доколкото зная, се изповядваш години наред.
Привършвайки, искам да те уверя, че най-добрите ми пожелания към тебе не са словесно клише…
Господ и Царицата Небесна да те закрилят и упътят.
Със скръбно чувство, но и с любов в Христа: † епископ Фотий“
Това писмо бе изпратено чрез пощенска фирма „Speedy”. Отговор от йеромонах Касиан не бе получен.
На фона на казаното дотук силно изпъкват злъчната ирония, презрително-снизходителното отношение, демонстрирането на лично превъзходство и недосегаемост в следните редове от писмото на йеромонах Касиан: „Простете, мили благопожелатели, но други форми на покаяние (освен личната изповед — в ск. н.) в Св. Църква няма и на призива ви ‘да се покая’, аз не зная — КАК?”
Заключението на отвореното писмо е класическа илюстрация на една от основните черти в облика на култовата личност в православна среда — крайно високомерие, облечено одеждата на крайно смирение. Всички, които дръзват да се отнесат критично към „стареца”, са негови зложелатели, хулители или гонители, а той по правило е винаги невинен и смирено страда заради Христа; в случая култовата личност имитира светоевангелско отношение, като смиренословно благодари на тия, които всъщност иронизира и презира от висотата на своя безусловен авторитет. Ето и самото заключение: „С настоящите редове изказвам искрената си благодарност към членовете на църковния съд, както и към напусналите братя, които ги подкрепиха, и към всички, присъединили се към тях, за всичко, което ми сториха заради Господа.” Тъжно и угнетяващо.
* * *
Разгледаното в основните си пунктове отворено писмо на йеромонах Касиан „до епископ Фотий и неговото паство” очевидно е една от проявите на широко мащабна по замисъл кампания за реабилитирането на о. Касиан чрез оказване натиск отвън върху епископ Фотий и църковното ръководство. За какво по-конкретно става дума?
1) Йеромонах Касиан, който не е в църковно общение с нито един православен епископ, заедно със свещеник Станой Станоев, който е клирик на официалната църква, са изпратили до Свещения Синод на Противостоящите с действуващ председател Орейския епископ Киприан молба на английски език от 8 юни 2008 г. с електронни копия до предстоятеля на Румънската Старостилна Православна Църква митрополит Власий и до Таврическия и Одески епископ Агатангел, председател на Временното висше църковно управление на Руската Православна Задгранична Църква. В текста на молбата двамата просители отбелязват, че повод за нея са „нестихващите вълнения, свързани с отстраняването на йеромонах Касиан, игумен на манастир „Св. Йоан Предтеча”, и йерей Станой Цветанов Станоев, отстранени от клира на БСПЦ през 2005 г.” След като изтъкват, че „санкциите на еп. Фотий, или т. нар. Църковен съд предизвикват разкол и съблазън за целия народ”, йеромонах Касиан и свещеник Станой Станоев уточняват: „молбата ни е да бъде образувано канонично съдопроизводство и да бъдат преразгледани делата на двамата свещенослужители и взетите решения за тяхното отстраняване.”
2) Група миряни от нашата Църква са изпратили до споменатите в т. 1 архиереи писмо на английски език без обозначена дата, в което молят да бъдат изпратени „няколко епископа в нашия град София, за да ревизират случая на йеромонах Касиан, игумен на Жаблянския св. манастир”. Просителите настоятелно твърдят, „че решението за изгонване на игумен Касиан не е угодно на Бога”. Освен това те изтъкват, че „последицата от споменатия случай е неизлечимо вътрешно разцепление в нашата църква, имайки пред вид, че всяка форма на църковно общение с манастира е забранена.” Под текста са изписани на компютър имената на 57 души без личен подпис. Редица лица са обозначени само с малкото им име. Крайно неприятно е да се каже, но в списъка са включени имена на двама души, които изобщо не са членове на нашата Църква, едно лице е написано два пъти с различно презиме (или фамилия); 22 души отрекоха категорично да са давали съгласие имената им да фигурират под писмото, някои от тях изразиха своето несъгласие и възмущение в телефонни обаждания до канцеларията на епископ Фотий. В пълно недоумение сме как православни християни могат да си позволят такъв фалшификат, такава, направо казано, лъжа.
3) Близък на йеромонах Касиан млад човек, който посещава катедралния ни храм в София, е изпратил на английски език писмо-апология на о. Касиан в обем повече от три страници до Орейския епископ Киприан в Гърция, до митрополит Власий в Румъния и до епископ Агатангел в Украйна с очакване да получи отговор как трябва да постъпва той самият и „всички останали, които чувствуват смущение при сегашните необичайни обстоятелства”.
И така, цялата тази бурна писмовна офанзива, подета от шепа люде, цялата тази недопустима намеса в отношенията на Българската Старостилна Православна Църква с нейните Църкви-сестри цели да бъде отменено решението на Църковния съд от 4 ноември 2005 г. (н. ст.) посредством драстична намеса отвън и като следствие от това — йеромонах Касиан да бъде реабилитиран напълно и безусловно като клирик на нашата Църква. Защо това не бе сторено по-рано, а почти три години след влизане в сила на споменатото решение?
Би могло отчасти да отговорим на този въпрос, като вземем под внимание писмо на йеромонах Касиан до патриарх Максим от 24 май 2007 г. (н. ст.). В това писмо между другото се казва дословно следното:
„С появата на демокрацията сред православните българи сякаш се забелязват две течения: едното е настроено прокатолически в склонност от отстъпление от православната вяра и традиции, в устрем на запад и второ — което ревностно се стреми към православно изповядване и такъв начин на живот. Част от второто течение явно не е удовлетворено от убежденията и действията на висшия клир, което се изрази с появата на клирици под омофора на чужди юрисдикции (подч. наше). Радостно е, че вие благословихте на някои свещеници да служат по традиционния църковен календар. Такава нужда от окромление възниква и за нашите два манастира. Ние, бидейки българи, ратуваме за единна православна църква в България, а не за разединение (разкол), както изисква Светото Евангелие „да бъдем едно стадо с един пастир”. За целта синовно Ви умоляваме да се погрижите за нашето духовно обгрижване под омофора на епископ, който споделя нашите възгледи или ако липсва такъв, да бъде хиротонисан като такъв един от нас — под Вашия омофор.”
И така, какво се оказва? След като не е получил желаното от патриарх Максим, йеромонах Касиан отново се обръща за помощ към „чуждите юрисдикции”, за да се впише в живота на Българската Старостилна Православна Църква, която в очите на патриаршията е група разколници, намиращи се извън Църквата. Къде е принципността във веровите убеждения на йеромонах Касиан, който, за да осъществи свои цели, е готов да се присъедини под формата на своеобразна старостилна уния към официалното православие, а след като среща преграда по пътя си, отново чрез недопустими от гледище на елементарната човешка почтеност средства търси реабилитация в Българската Старостилна Православна Църква? Оказва се, че през изминалия близо тригодишен период от решението на Църковния съд йеромонах Касиан е извървял тъжен път на отклонение от основни верови принципи, отнасящи се до еклезиологичната позиция на Българската Старостилна Православна Църква, която изключва каквато и да е форма на „старостилна уния” с Българската патриаршия, тъй като за нашата Църква критерият за евхаристийно общение е вероизповеден и духовно съдържателен, а не компромисно-съглашателски и формално-административен. И все пак не би ни се искало да приемем — въпреки, уви, наличието на очевидни данни за това, — че свръхценностни нагласи и амбиции, типични за култова личност, ведно с църковно-политически интереси мотивират безусловно мисленето и поведението на йеромонах Касиан. Господ да просвети йеромонах Касиан, та да дойде в себе си и да принесе истинско и всецяло покаяние за своята вредоносна в църковно-верово и духовно-нравствено отношение дейност.
София, 13 юли (30 юни, ст. ст.) 2008 г.
Вж също
Отворено писмо от йеромонах Касиан до Триадицкия епископ Фотий и неговото паство
© 2008 - The (Old Calendar) Orthodox Church of Bulgaria
http://bulgarian-orthodox-church.org
Contacts: