Updated:
11.07.2008 21:38
6 ноември (24 октомври, ст. ст.) 2005 г.
Току-що чухте, възлюбени, прочетеното от отец Николай Съобщение от името на Църковния съд относно йеромонах Касиан. Естествено всеки един от вас ще осмисли, ще оцени чутото, ще сподели със свои братя и сестри в Христа тия свои мисли, оценки.
Но дали всеки един ще усети в достатъчна мяра отговорността си за тези мисли и оценки, които неизбежно ще се окажат лакмус за християнското ни и църковно съзнание.
Може би някои за пръв път да чуват за тежкото изпитание, което ни доведе до това решение на Църковния съд; разбираемо е някои да изпитат и смут. Но какъв е начинът, по който християнинът би следвало да изрази смущението си? — Овладяно, непреднамерено, открито, добросъвестно, кротко да потърси разяснение.
Съвсем друго е обаче, когато от казано–недоизречено, от чуто–недочуто, от натяквано и втълпено рукват бурни реакции, прибързани, но крайни и нетърпящи възражение мнения и оценки, разпалени обсъждания или пък сдържани и обосновани на пръв поглед разсъждения, зад които се крие полусляпо възприета и фанатично отстоявана гледна точка. Съвсем друго е, когато в Църквата се пренася отблъскващо груб политически опит за обществена активност с цел да се упражни натиск отдолу върху управляващите — от протестни писма и подписки до най-разнообразни гневни и грозни изяви на пълно недоверие към управляващия орган, в случая към Църковния съвет и към Църковния съд. Това ли ще избликне от нас, уж истинските православни християни, щом съблечем одеждата на обредното си поведение в храма и щом се отлепят от душите ни опаковъчните подражателни подобия на благочестие?
Впрочем защо сме в Църквата? Какво търсим ние в Църквата? — Нима търсим в нея поле за обществена изява и съответно за лична самоизява, които, уви, често падат много ниско под човешките норми за разумност, самовзискателност, скромност, сдържаност, приличие? Защо сме в Църквата? — Нима сме в нея, за да я превърнем в място за одумвания, клюки, осъждания, критики? Защо сме в Църквата? — Нима, за да даваме начаса и с лекота категорични мнения по въпроси, които всъщност съвсем или почти не разбираме или за които не сме добре осведомени? За това ли сме в Църквата — за да богословствуваме наляво и надясно, с едно трагично, ако не и престъпно лекомислие, на което горчиво би се усмихнал всеки умен и отговорен за думите си човек? За какво сме в Църквата? — За това ли, за да получим по-висок сан и духовна власт или пък по-високо място в управленческата стълбица, а при неуспех да чоплим с яд недостатъците на тия, които мислим, че незаслужено са получили всичко това вместо нас? За това ли сме в Църквата? И то с претенцията да сме лице на истинската Църква?
Не и не! Ние сме в Църквата, за да извършваме със страх и трепет своето спасение в Христа Иисуса. Дано осъзнаем, че сме в Църквата, за да облагородим духовно полуезическите си нрави, за да поемем по пътя на християнския живот в дух и истина; дано осъзнаем, че не сме тук, за да се кичим с одежди на обредна изрядност и с лесно усвоими злокачествени заместители на истинските духовни стойности. Ти си в Църквата, за да лекуваш собствената си болест, а не за да сипваш сол върху раните на другите болни. Ти си в Църквата, за да усвояваш в дълбочина с ум, сърце и живот светоевангелските истини, а не за да бъдеш незван учител на другите. Моля ви, помислете най-отговорно за всичко това, преди да започнете да оценявате и да обсъждате съобщението, направено от името на Църковния съд. Ако някои от вас мислят, че решението на Църковния съд относно йеромонах Касиан е официална административна форма за лична саморазправа, ако някои от вас мислят, че това решение е плод на лична неприязън спрямо йеромонах Касиан, то такива люде не знаят защо са тук. Защото, ако ти си убеден, че епископът и членовете на Църковния съвет и на Църковния съд са подходили към тежкия проблем с йеромонах Касиан безотговорно, безпринципно, преднамерено, лукаво, водени от лоши чувства към него, и в крайна сметка са изградили своето становище и решение въз основа на клюки и клевети, то какво търсиш ти при такъв епископ? Не вяра в някаква мнима непогрешимост на епископа, а доверие в отговорността, в добросъвестното отношение, в искреността на православното и църковно съзнание на епископа могат да мотивират послушанието ти към него и чрез него — към Църквата. Разбира се, такова едно доверие може да е плод само на свободен, ала в същото време на съдбовно отговорен избор на всеки един от вас. Ако ти си истински християнин и ако не аз съм епископът, на когото можеш да се довериш в току-що посочения смисъл, то не се залавяй с площадни форми на протест и бунт, а бъди готов да обходиш целия свят, за да намериш епископ, на когото можеш да се довериш, защото — както учат светите отци, — където е епископът, там е и Църквата. Да просвети Господ всички ни, за да осъзнаем във висота, широта и дълбина защо сме в Църквата, да просвети Господ йеромонах Касиан и солидарните с него монаси и послушници, та да намерят пътя, водещ към спасение на душите им. Амин.
Вж също:
© 2008 - The (Old Calendar) Orthodox Church of Bulgaria
http://bulgarian-orthodox-church.org