Непрестанната молитва. Из писма и съчинения на св. Теофан Затворник – заключение. Отклонения от правилната молитва
Художественото извършване на молитвата. Отклоняването в прелест
Топлината по време на молитва и сърдечната болка. Духовното сластолюбие
Тайната на непрестанната молитва. Богомислието
Какво означава да стоиш с ума в сърцето?
Освобождаването на душата от пристрастията
Книга Откровение на св. ап. и ев. Йоан Богослов. Как правилно да я четем, разбираме и изучаваме – въведение. Съдържанието на книгата
Защо е важно да изучаваме Откровение? Нездрави интереси към книгата – печатът и измамите на антихриста
За времето и белезите на явяването на антихриста и Второто Христово пришествие
Идентифициране на образите и картините в Откровение с конкретни исторически събития – възможно ли е това?
Как ще разпознаем антихриста и не е ли дошъл той вече?
Тълкуванията на Откровение
Правилният подход. Обобщение
Подбрани откъси:
Като четем или слушаме тези наставления на свт. Теофан, всеки вече трябва сам да преценява кое е подходящо за него, а всъщност могат да бъдат изпробвани всички неща и да видим кое дава най-добър плод за нас самите.
Във вътрешното ти състояние всичко е разстроено, защото силите там са разделени: умът върви по свой път, а сърцето – по свой. Трябва умът да бъде съединен със сърцето. Тогава блуждаенето на мислите ще престане и ти ще получиш кормило за управление на кораба на душата, лост, чрез който ще започнеш да привеждаш в движение целия твой вътрешен свят.
Без покайни чувства молитвата не е молитва. [...] Молитвата без тях е като мъртъв плод. А за сълзите се радвайте. Научете се да плачете над себе си като над мъртвец. Защото главната мисъл или мястото, където трябва да държите себе си мислено, е часът на съда, или този момент, когато Бог е готов вече да произнесе: „Ела“ или „Върви си от мен“. Господи, спаси! И как да не плачем, ако не можем да бъдем сигурни, че Той няма да каже: „върви си от мен“?
Дом на молитвата са чистото сърце и спокойната съвест, и ревнуването за всички добродетели и посяването им в сърцето.
Бойте се да не изпаднете в духовно сластолюбие. [...] Молитвата се извършва не за услаждане, а защото имаме дълг да служим на Бога по този начин. Сладостта пък по необходимост съпътства истинското служение. При това главното в молитвата е предстоенето пред Бога с ума в сърцето, с благоговение и страх. Това отрезвява и прогонва всяка приумица и насажда в сърцето болка пред Бога. Тези чувства – страхът Божи и болката, или съкрушеното и смирено сърце – са главните черти на истинската, вътрешна молитва и пробен камък за всяка молитва, по който трябва да преценяваме дали нашата молитва върви както трябва, или не. [...] Ако те отсъстват, сладостта и топлината могат да породят самомнение, а това е духовна гордост и ще бъде пагубна прелест. Тогава сладостта и топлината ще си отидат, ще остане само споменът за тях, а душата все още ще продължава да мисли, че ги има. Бойте се от това и повече възгрявайте Божия страх, смирението, припадането с болка пред Господа. Помнете винаги Божието присъствие. Това е главното.
Винаги е по-добре от всичко да не смяташ себе си за постигнал нещо, а да се виждаш беден, гол, сляп и за нищо негоден.
Верен признак на добрия подвиг и заедно с това условие за напредък чрез него е болката. Този, който се труди без болка, няма да получи плод. Сърдечната болка и телесният труд ще проявят дара на Светия Дух, даван на всеки в светото Кръщение, който поради нашето нерадение за изпълняването на заповедите се погребва в страстите, а по неизказаната Божия милост отново се възкресява в покаянието. Не отстъпвай от трудовете поради тяхната болезненост, за да не бъдеш осъден за безплодие и да не чуеш: „Вземете от него таланта“. Всеки подвиг, душевен или телесен, който не е съпроводен от болка и не изисква труд, не принася плод. Царството Небесно бива насилвано и насилници го грабят (Мат. 11:12).
Ако няма помнене на Бога, няма и духовен живот.
Целият живот във всички негови прояви трябва да бъде проникнат от молитвата. Нейната тайна е в любовта към Господа. Както невестата, обикнала жениха, е винаги свързана с него посредством паметта и чувството, така душата, съчетала се с Господа посредством любовта, пребивава неотстъпно с Него, като се обръща към Него с топли слова от сърце. Който се прилепва към Господа, е един дух с Господа.
Размисляйте повече за Божието творение и промисъл: за въплъщението на Бог Слово и извършеното от Него дело за нашето спасение; за Неговата смърт, възкресение и възнасяне на небето; изпращането на Светия Дух, устройването на Църквата, пазителка на истината и благодатта, и за приготвените небесни обители в Небесното Царство за вярващите и за Вас. Прибавете и размишления за Божиите свойства: неизказаната благост, премъдрост, всемогъщество, правда, вездесъщо присъствие, власт над всичко, всезнание, всеблаженство и величие. Обсъждайте в себе си всичко това и по време на молитва, а още по-добре – когато сте насаме, при четене. Когато обмислите всичко и го съзерцавате ясно с ума си, то при мисълта за Бога ще имате не една гола мисъл, а мисъл, привличаща и съпроводена от множество спасителни мисли, действащи на сърцето и възбуждащи енергията на духа.
Можете да си съставите собствена кратка молитвичка с хваление към Бога, която да помества в себе си всичко това. Например: Слава на Тебе, Боже, покланяем в Троица Отче, Сине и Душе Свети! Слава на Тебе, Който си създал всичко; слава на Тебе, Който си ни удостоил с Твоя образ; слава на Тебе, Който не си ни оставил в нашето падение! Слава на Тебе, Господи Иисусе Христе, Който си дошъл, въплътил си се, пострадал си, умрял си за нас, възкръснал си, възнесъл си се на небесата и си ни изпратил Светия Дух; Който си устроил Твоята Църква за наше спасение и си ни обещал Небесното Царство и си го устроил! Слава на Тебе, Господи, Който по дивен начин устройваш спасението и на отделния човек, и на народите, слава на Тебе, Господи, Който и мен привличаш към спасение!
Прегледайте също и целия си живот от началото, откакто се помните, и си спомнете всички случаи на неочаквано избавление от беди и на получаването на неочаквани радости. Ние и не забелязваме много от бедите, защото те отминават незабелязано от нас, но като се върнем назад, не може да не видим, че там и там е имало беда, а тя ни е отминала и как ни е отминала, не можем дори да кажем. Прегледайте тези случаи в живота си и изповядайте, че това е било милост към Вас от Бога, който Ви е възлюбил. Знайте, че съкровените Божии милости към всеки един от нас са неизброимо множество. Изповядвайте ги и благодарете на Бога от все сърце. Но ако вникнете добре в хода на Вашия живот, ще откриете и немалко случаи на явна Божия милост към Вас – били сте в беда, но тя е отминала. Изповядайте това и благодарете на Бога, който Ви обича. Дори и познанието за общите за всички милости съгрява сърцето. Толкова повече то ще се съгрее от тези, оказани лично на Вас милости. Любовта разпалва любов. Когато почувствате как Ви обича Господ, не можете да останете хладна към Него. Сърцето само́ ще се устреми към Него с благодарност и любов. Дръжте сърцето под влиянието на убеждението, че Господ Ви обича, и сърдечната топлина скоро ще прерасне в пламък на любов към Господа. Когато това стане, няма да Ви бъдат необходими никакви напомняния да помните Бога и никакви наставления как да успеете в това. Любовта не дава и за минута да забравим любимия ни Господ. Това е пределът. Приемете това в ума си и го приемете с убеждение. После именно към това насочвайте целия труд, предприеман за утвърждаване на мисълта за Бога в ума и сърцето
Братът попита:
– В какво се състои умственият подвиг?
Старецът отговори:
– Подвигът на ума е усилие за помненето на смъртта, съда, въздаянието и пр. Но преди всичко е непрестанно виждане на Господа пред себе си и постоянна мисъл за Бога. Бог е навсякъде и нашата душа е цялата открита пред Него, от край до край. Трябва и със съзнанието си да стоим пред Него. Както всички ангели и всички светци Го съзерцават и не откъсват очите си от Него, така и ние, още докато сме в тялото, трябва да Го виждаме. Както слънцето държи планетите и ги води след себе си, така и целият духовен свят, а значи, и нашата душа трябва да се държат за Бога и да се водят от Него.
Само фамилиарниченето с Господа трябва да отхвърлим. Потребен ни е велик страх Божи. Както великите велможи стоят пред царя като струна, така нека и душата да бъде пред Бога. Каквото е неприличното положение на тялото пред царя, такова са неизправните мисли на душата пред Бога. А забравянето на Бога дори и за минута е като да се обърнеш с гръб към царя. Нека душата Ви се пропие със страх Божи – той не е болезнен, а освежителен. Той е началото, но и през целия път не трябва да го оставяме, само става все по-чист и по-чист. Уединението и четенето са като две крила в това занятие.
Както вързаната птица полита и пак пада на земята, макар и да е вързана за най-малката част от тялото, както този, който е замърсил окото си, макар и да го отваря, не вижда нищо с него, така и този, който има пристрастие, ще мисли, че се е задълбочил в Бога, но само ще мами себе си. В това състояние се появяват лъжливи видения, измамни фантазии, обаяния от сатаната, който и обича, и умее да се възползва от нашите слабости.
За монасите е по-удобно. Но и за миряните не е невъзможно да живеят по Бога.
В степените на това освобождаване отците различават отначало болезнено откъсване на сърцето от сетивните предмети чрез гняв, след това равнодушие към тях, а по-нататък – съзерцаването им откъм Бога, което не отделя от Него съзерцаващия ги.
Бог няма вид или образ, затова истински любещите Го всякак се стараят да възведат себе си в състоянието да виждат Господа пред себе си без образ, посредством проста и чиста мисъл. Това е върхът на съвършенството в ходенето пред Бога. Плодовете на това ходене са безчислени. Но главното е, че от него естествено нашият живот се изпълва с чистота и непорочност на думите, мислите, желанията, делата.
Подбрани откъси: Апокалипсис (въведение)
Разглеждането на тази книга, проследяването на това, което св. отци ни казват за нея, има голямо значение за една завършеност на християнския светоглед. [...] Ако ние вярваме в сътворението на света от Бога, то би следвало да вярваме също в това, че този свят както има начало, така ще има и своя край, за който се говори именно в книга Откровение, и това ще бъде краят именно на този паднал свят.
Приемането на печата на антихриста ще бъде един съзнателен акт на отричане от Христос и на приемане на антихриста. Няма как човек да бъде някак измамен. От нас ще се иска да направим съзнателен избор.
Св. Йоан Златоуст казва: „Когато той [антихристът] дойде, независимо че няма да заповядва нищо праведно, а само беззаконие, те ще повярват в него единствено заради лъжливите му чудеса“. От тези думи можем да направим извода, че вярването на измамата ще бъде плод на нашия нравствен избор. Т.е. ако човек вярва на някого, който заповядва само беззаконни от нравствена гледна точка неща, а му вярва и го следва, защото е изумен от чудесата му и от демонстрациите на свръхестествени способности, то той е направил погрешния избор – избора да бъде излъган. А този избор човек прави непрекъснато през целия си живот и с целия свой живот. Така че в този смисъл би могло да се каже, че когато се полага печатът, човекът няма да бъде измамен в момента – той вече ще е направил избора си предварително с целия свой живот.
Устояването на изпитанията е възможно само с помощта на Божията благодат. А Божията благодат получават не тези, които са най-информирани, а тези, които със смирено самосъзнание се трудят да очистят душите си. [...] Божията благодатна помощ могат да получат тези, които имат ясното съзнание, че никакви знания и никакви подготвителни външни действия не могат да бъдат достатъчни и да ни помогнат, ако Бог не ни укрепи да устоим във верността към Него – било като ни избави от тежки изпитания и ни отстрани от тях, или отстрани изпитанията от нас, ако сме по-слаби, било като укрепи по-силните да ги понесат.
Внимавайте върху себе си: ако вие в помислите си беседвате с демоните, ако не отхвърляте техните внушения, ако се услаждате от мислите и мечтанията, които те ви внушават, и още повече ако сте в такова съгласие с тях, че изговаряте и извършвате това, което те ви внушават, то тогава, когато дойде антихристът, вие ще бъдете с него.
иг. Серафима (Ливен)
Познавам хора, които са прочели книгата и страшно са се развълнували. Прочели са я точно за една нощ, но когато я завършили, тя не се превърнала за тях в духовна храна. В духовен план те съвсем не бележат напредък, тъй като всичко, което правят, е да се лутат сред догадки и разсъждения, а целта на книгата съвсем не е такава.
йером. Серафим (Роуз)
Монасите от Соловецкия манастир предават отговора на преп. Зосима, даден от стареца на учениците, които го питали как да разпознаят антихриста и кога ще дойде той. Преподобният им казал: „Когато чуете, че е дошъл на земята Христос, знайте, че това е антихристът“. Съвсем точен отговор. Светът, или човечеството, няма да разпознае антихриста – то ще го признае за Христос, ще го провъзгласи за Христос. Хората няма да могат, а няма да бъде и необходимо да си предават един на друг вестта за пришествието на Божия Син. Той ще се яви внезапно ще се яви по Своето всемогъщество на всички хора и на цялата земя в едно и също време.
св. Игнатий (Брянчанинов)
Йеромонах Серафим (Роуз) казва, че преди всичко ние трябва да четем тази книга със страх Божи, без да се осланяме на собствения си разум, да разсъждаваме и да даваме свои тълкувания на образите, като първата наша цел е да не отъждествяваме образите от Апокалипсиса със съвременни явления. Той също подчертава светоотеческото становище, че чак когато наистина започнат да се случват тези събития, тогава може това да се прави. А дотогава да се въздържаме от каквито и да било съждения и да бъдем много внимателни.
Колкото по-дълбок е нашият духовен живот, толкова по-дълбоко ще бъде и нашето разбиране на тази книга. При това йером. Серафим отбелязва, че ние не трябва да я, забележете, четем, не да я тълкуваме, докато не водим постоянен духовен живот с непременно отделено време за молитва [т.е. за сутрешно, за вечерно правило, за богослужение], и без ръководството на нашия духовен отец.