„Тайната на познанието“ (по св. Исаак Сирин). Св. ап. Павел за брака и безбрачието
Съдържание на беседата:
Не е ли възможно истинското човеколюбие и без вярата и молитвата? Любовта между хората не е ли естествено заложена от самия Бог? (въпрос от електронната поща)
Св. ап. Павел за брака и безбрачието (1 Кор. 6:14-20) – продължение
„Тайната на познанието” (по св. Исаак Сирин). Телесното (естественото), духовното и свръхестественото знание
Що е познание? Какво е вечен живот?
Що е истина?
Подбрани откъси: Св. ап. Павел за брака и безбрачието
„Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си“ (1 Кор. 6:14). Ако нашето тяло е член Христов, а Христос възкръсна, то без съмнение и тялото ще последва Главата. [...] Но заедно с това, като дава представа за светлото тяло на възкръсналия Господ, той [апостолът] ни насочва и към мисълта колко светло ще бъде и нашето тяло при възкресяването му и с това създава и най-силна подбуда за избягване на блудството, което омрачава душата и тялото. Представата за нашето бъдещо светло тяло е служила като силна подбуда за всички подвижници да го изтъняват и най-вече да не допускат похотливи възбуждения. Когато по Божията благодат някой от тях се е сподобявал да угасне и да замре у него похотта, за него казвали, че той още преди всеобщото възкресение е вкусил от неговата сила.
св. Йоан Златоуст
„Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не!“ (1 Кор. 6:15). Истината, че ние сме Христови членове, се проповядва от апостола навсякъде. Като се отричаме в Кръщението от сатаната и всички негови дела, ние се съчетаваме с Христос изцяло. Това съчетание е тайнствено. То се чувства по-осезателно в нравствения благодатен строй на християнския дух, който е причината у християните да съществува сърдечно привличане към Христос Господ и съзнание, че те са Негови – така, както децата винаги се стремят към родителите. Но има и още едно съчетание, макар и не така осезаемо, но също така действително, в което участва и тялото. Всички планети са съчетани със слънцето и слънцето – с планетите – това е един динамичен съюз, но съчетаващите се сили са веществени. Нещо подобно съществува между Господа и вярващите. […] В светлината на тези мисли се вижда как и нашите тела са членове на Христос не само заради благодатно-нравствения съюз с Господа, но и по друг път [т.е. по природа], макар и не без зависимост от този съюз. Но нашите обяснения не прибавят нищо към несъмненото апостолско твърдение, че нашите тела са членове на Христос. Ние трябва да приемем това с детска вяра, без мъдруване.
св. Теофан Затворник
Апостолът е показал беззаконието много по-голямо, като е нарекъл нашите членове членове Христови: „Те вече не са твои, казва той, а Христови, как така ти ги правиш членове на блудница?“.
блаж. Теодорит Кирски
„Или не знаете, че който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: „ще бъдат двамата една плът“ (1 Кор. 6:16). Като се прилепят един към друг, двамата вече не могат да бъдат двама, но двамата стават един. Този, който трябва да бъде едно с Христос, се откъсва от Него и става едно с блудницата. По какъв закон? По закона на първоначалното учредяване на брака. Но нали и брачният става едно с жената, защо той не се укорява по същия начин? Брачните и двамата пребивават в порядъка на Божията и Христовата воля. И двамата са Христови. Блудницата пък не е Христова, а служителка на сатаната. Който се съчетава с нея, макар и по действието да е подобен на брачните, но по неговата [на съчетанието] сила им е противоположен. Той откъсва и тялото си, и себе си от Христос и чрез съчетаването с блудницата се хвърля в противната на Него област, сатанинската.
св. Йоан Златоуст
Тялото на християнина е чисто и свято и е сродно на Христовото тяло, като се намира в тайнствено съчетание с Него. Блудната страст и тогава, когато не е извършена като грях с действие, а само се заражда и увлича душата, вече прави тялото мрачно и смрадно. Когато пък се извършва блудството, мракът става непроницаем и смрадта – нетърпима. Но които живеят по плът и вършат такива грехове, не виждат и не усещат това. Това го виждат духовните хора и ангелите – има много такива сказания в житията на св. отци и в светоотеческите разкази.
св. Теофан Затворник
„А който се съединява с Господа, един дух е с Него“ (1 Кор. 6:17). Към Господа се прилепват чрез вярата, Тайнствата и посвещаването на целия живот на Него. Който е такъв, той естествено става един дух с Господа. Какво означава това? То е същото, както когато казват, че някои хора живеят душа в душа. Прилепилият се към Господа пребивава в Него и Господ пребивава в него. Той чрез Господа диша и всячески се старае да влезе в Неговите намерения, мисли, планове, за да не допусне нищо, което не е от Него. Един от тълкувателите, Икумений, пише: „Такъв човек, макар и да е обвит с тяло, става дух чрез това, че не върши нищо плътско [т.е. нищо страстно, греховно]. Или затова е такъв, защото, като се съчетава чрез Светия Дух с Христос, се прилепва към Него с духовни дела“. Пак Икумений привежда думите на св. Фотий, патр. Константинополски: „Такъв човек е единовиден, цял става духовен чрез единението с Господа. Не се увлича от плътски страсти, не се раздвоява, работейки и на Бога, и на мамона, но целият е единен и целият е духовен, възведен в единение на духа“. Защо говори за това апостолът? За да покаже по-поразително противоположността на двамата, от които единият пребивава в един дух с Господа, а другият се съединява с блудницата и чрез нея се сдружава със сатаната. Той сякаш казва: „Ето ги плодовете, ето какво получава този – гледай, сверявай и избирай“.
св. Теофан Затворник
Любодеецът с греха си причинява зло на самия себе си и на своето тяло, което не бива при никакъв друг грях. Другите грешници причиняват вреда на другите, а любодеецът прави зло на себе си.
св. Фотий, патр. Константинополски
Храма на Светия Дух – вашите тела [срв. 1 Кор. 6:19] – не осквернявайте с нечисти похоти и срамни дела, а вашия дух – с нечисти помисли и пожелания, за да не прогоните чистия Божи Дух. Защото, както дим пчела, така тези нечистотии прогонват Божия Дух.
св. Теофан Затворник
Вие не принадлежите на себе си, вие сте скъпо купени (срв. 1 Кор. 6:19, 20). Какво иска да каже апостолът: „Вие не можете да се разпореждате със себе си както ви се поиска. Както роби на господарите, така трябва във всичко да бъдете покорни на Откупилия ви Владика и да не престъпвате Неговата воля. На Него не Му е угодно да блудствате и да злоупотребявате с тялото си както ви хрумне. То е Негово, както и вашата душа“.
св. Теофан Затворник
Като се изразява „не принадлежите на себе си“, той не отнема свободата на човека, но отклонява от порока и показва грижата на Господа за нас. Той иска да ни утвърди, така че да не грешим и да не следваме порочните похоти на душата. [...] И сме изкупени не как да е, а скъпо. Очевидно има предвид цената на Кръвта на Единородния Божи Син.
св. Йоан Златоуст
Както Го прославят небесата – не като издават звуци, но като възбуждат удивление със своя вид и предразполагат към прослава на Създателя – така трябва да Го прославяме и ние или даже още повече; защото не толкова небето, колкото светата душа прославя Бога. Прославете, казва, Бога, т.е. явявайте Бога и във вашето тяло, и във Вашия дух, които са Божии (срв. 1 Кор. 6:20). Божии ги е нарекъл не само защото Бог ги е сътворил, но и защото, когато те са станали чужди Нему, Той повторно ги е придобил с цената на Кръвта на Своя Син.
св. Йоан Златоуст
Виж как той [ап. Павел] всичко отнася към Христос, как ни възвежда на небето: „Вие, казва, сте членове на Христос, вие сте храм на Духа, не бъдете членове на блудница. Вие безчестите не своето тяло, защото вашето тяло не е ваше, а Христово“. С тези думи показва човеколюбието на Христос, Който направил нашето тяло Свое, и заедно с това пресича нашата порочна власт над него. „Ако у вас, казва, тялото не е ваше, вие нямате правото да го безчестите, щом като принадлежи на друг – особено щом като то принадлежи на Господа – и нямате право да осквернявате храма на Духа“. Защото, ако влезлият в частен дом и извършил там безчинство се подлага на голямо наказание от закона, то помисли си на какво мъчение ще бъде подложен този, който прави храма на Царя разбойнически вертеп. Като си представяш всичко това, засрами се от Живеещия в теб – това е Утешителят [Светият Дух]; бой се от Съчеталия се с тебе и Придобилия те за Себе Си – това е Христос.
св. Йоан Златоуст
Тайната на познанието (по св. Исаак Сирин)
Според учението на св. Исаак Сирин съществуват два вида знание – знание, което предшества вярата, и знание, което се ражда от вярата. Това, което предшества вярата, е естествено, природно знание, а това, което се ражда от вярата, е духовно знание. Естественото се състои в различаване на доброто и злото, а духовното е усещане на съкровеното; способност да се усеща това, което е скрито, да се вижда невидимото.
Освобождаването от естественото (природното) знание е условие за придобиване на духовното знание. Това се осъществява от вярата, защото в нейния подвиг човека го осенява някаква неведома сила, която го прави способен за духовно познание. А ако човек се заплете в мрежите на естественото такова, да се измъкне оттам, за него е по-трудно, отколкото от железни окови.
Може би това естествено познание трябва да разбираме в смисъла, посочен малко по-горе – т.е. като изследване на материалния свят, и то с цели, ориентирани в крайна сметка към материалната полза на човека, устройването му в този свят и в този живот. Ако човек задълбае в това познание – дори и то да бъде частно научното познание – и ако му се отдаде, забравяйки за духовното познание – за своето предназначение, за целта на нашия живот, тогава той потъва не просто в изучаването на веществения свят, а в страстното отношение към всички тия свои научни изследвания. Защото те вече са не просто подчинени на изследването на вещественото, а са и ориентирани към цели, които са пристрастни. [...] Именно това означава, че животът му, т.е. вечният живот, неговата вечна участ, е в опасност.
еп. Виктор Никополски
Главното отличие на естественото познание се състои в това, че то се основава на изследването и на своите методи на изследване, а това е признак на съмнение в истината. Вярата пък изисква чист и прост начин на мислене, който е далече от всяко лукавство и метод на изследване. Те са противоположни едно на друго. Домът на вярата са младенчестващата мисъл и простото сърце [т.е. нелукавият ум, който може да се сравни с детския по простота, но не и по наивност].
Който има вярата, не губи нищо. И когато нищо няма, той все едно властва над всичко. Защо? Защото с него е Бог. Както е писано: „И всичко, що поискате с вяра, ще получите“ (Мат. 21:22); а също: „Господ е близо, не се грижете за нищо“ (Фил. 4:6). За вярата не съществуват природни закони. Св. Исаак отчетливо изтъква това. Всичко е възможно за вярващия, тъй като за Бога няма нищо невъзможно.
Всички светци, удостоили се да достигнат свръхестествения живот, пребивават в наслаждение от него чрез силата на вярата. Тази вяра се ражда в душата от светлината на благодатта, която чрез свидетелството на ума подкрепя сърцето да не се колебае в надеждата – надеждата, която е далече от всяка самонадеяност. И тази вяра има духовни очи, виждащи тайните, скрити в душата, скритото Божествено богатство, което е скрито от очите на синовете на тялото, а се открива от Светия Дух, Който получават Христовите последователи. Светият Дух е силата, която обитава в Христовия човек и охранява и душата, и тялото му и го защитава от злото. Светлият и духовен ум незримо усеща с очите на вярата тази сила. Светците я познават от опит.
Знанието, което се отнася към видимото и сетивното, се нарича естествено. Знанието, което се отнася към духовното и безплътното, се нарича духовно, защото то възприема усещането духом, а не чрез сетивата. А знанието, формиращо се от Божествената сила, се нарича свръхестествено и то е непознаваемо, тъй като е недостъпно за познанието изобщо. В него само Божествената сила може да въведе ума на подвижника.
В духовното познание участват всички добродетели. То е плод на възрастване на добродетелите: вярата ражда страха Божи; страхът подбужда към покаяние и извършване на добродетелите, а от добродетелния живот се ражда духовното познание. Това е познание, придобивано с дълъг опит и добродетелен живот, и то дава на човека голяма сила.
Що е познание? Усет за безсмъртния живот. Какво е вечен живот? Усет за Бога. Защото любовта е от мъдростта, а познаването на Бога е цар на всички пожелания. На сърцето, което приема това знание, повече не му е нужна никаква земна сладост, тъй като няма нищо, подобно на сладостта от познаването на Бога. Така познанието е победа над смъртта, връзка между този живот и безсмъртния живот, единение на човека с Бога.
Усетът за Бога е истината. Ако в човека съществува този усет, той има истината и я знае. Ако го няма този усет, за него тя даже и не съществува. Такъв човек може постоянно да я търси, но няма да я намери, докато не получи чувството за Бога, в което е и усетът и познанието за истината. До усета и познанието на истината стига човек, който, като възраства в себе си Богочовешките добродетели, преустройва и преобразява органите на познанието. За него вярата и знанието с цялото си съдържание представляват неделимо органично единство. Те се допълват помежду си, подкрепят се и взаимно се държат. Светлината на ума поражда вярата. Вярата пък ражда утешението на надеждата, а надеждата укрепва сърцето. Вярата е откровение, което се дава на разума. Когато разумът се помрачи, вярата се скрива, преобладава страхът, изчезва надеждата. Вярата, която залива разума със светлина, освобождава човека от гордостта и самомнението и се нарича познание и разкриване на истината.
Подвижникът на вярата трябва да премине през много скърби и беди, за да стигне до познанието на истината. От безпорядъчния живот възниква объркване в ума и хаос в мислите. Това създава помрачение в душата. Когато с помощта на добродетелите от душата се отстранят страстите, когато от очите на ума се смъкне завесата на страстите, тогава умът може да види славата на тази светлина. Посредством добродетелите душата възраства, умът се утвърждава в истината и става непоколебим, готов, когато ги срещне, да се пребори с всички страсти. Избавлението от страстите става посредством разпъване на ума и на тялото, а това прави човека способен да види Бога. Умът се разпъва, когато от него се прогонват нечистите помисли, а тялото – когато от него се изкореняват страстите. В сластолюбивото тяло не обитава познание за Бога.