„Съзерцанието“ (по св. Исаак Сирин) || Св. ап. Павел – наставления за брака и безбрачието
Съдържание на беседата:
Съзерцанието
Степени на съзерцанието
Самопознанието. Трите състояния на душата – естествено, противоестествено, свръхестествено. Обобщение
Наставления за брака и безбрачието от св. ап. Павел (1 Кор. 7:1–20). Обективна оценка и на двете състояния (1 Кор. 7:1, 2)
Наставления към съпрузите. Верността и въздържанието в брака (1 Кор. 7:3–6)
И бракът, и безбрачието са Божии дарования, угодни Богу (1 Кор. 7:7)
Съвети към безбрачните и овдовелите (1 Кор. 7:8, 9)
Наставления към вярващите съпрузи (1 Кор. 7:10, 11)
Наставление към съпрузите, в случай че единият е невярващ (1 Кор. 7:12–16)
Общи увещания към християните всеки да остава в званието, в което е призван от Бога (1 Кор. 7:17–20)
Подбрани откъси: Съзерцанието (по св. Исаак Сирин)
В съзерцанието личността на подвижника на вярата живее над сетивата, над категориите време и пространство, усеща жива, близка връзката с горния свят и се храни с откровения, в които намира това, което „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало“ (1 Кор. 2:9).
Съзерцанието е усещане [т.е. несетивно възприятие] на Божествените тайни, които са скрити в творенията и техните причини. Съзерцанието се изразява в тънка дейност – работа на ума, и в Божествено размишление, също както и в пребиваване в молитва. То просветлява разумната част на душата.
Устремяването на ума и сърцето към Бога под Божието благоволение подготвя човека за приемане на Бога чрез истината. Това е такова единение, при което, без да поглъща силите и личността на човека, Бог е действащият в него и Той е Този, Който го прави и да иска, и да действа. И според Апостола вече не човекът живее, а Христос живее в човека (срв. Гал. 2:20). Това е целта не само на човека, но и на Самия Бог.
Подвижникът на вярата достига до съзерцанието посредством достоен благодатен живот. Началото се състои в следното: човек се убеждава в Божия промисъл за хората, просвещава се от любовта към Твореца и се удивлява на устроението на разумните същества и голямата Божия грижа за тях.
С помощта на съзерцанието умът расте и се възнася посредством откровенията, които превъзхождат човешката природа.
Който опазва сърцето си от страстите, той съзерцава Господа във всеки един момент. Който непрестанно се грижи за душата си – неговото сърце непрестанно се радва на откровенията. Който събира съзерцанието на своя ум вътре в себе си, той съзерцава заревото на Духа. Който е възненавидял всяка разсеяност на ума, той съзерцава Господа вътре в своето сърце.
Затова отците казват, че срещата с Бога става в човешкото сърце.
еп. Виктор Никополски
За човека с чиста душа неговата духовна област [владение, сфера] е вътре в него самия. Слънцето, което сияе в него, това е светлината на Светата Троица; въздухът, който дишат обитателите на тази сфера – Утешителят, Светият Дух; животът, радостта и веселието – Христос, Светлина от Светлината на Отец (срв. Йоан 1:4). Такъв човек постоянно е радостен от съзерцаването на своята душа и се удивлява на своята красота, която действително е стократно по-ярка от слънцето. Това е Царството Божие, което според думите на Господа е скрито вътре в нас (срв. Лука 17:21).
Човекът не може да види красотата, която е вътре в него, докато не възненавиди красотата, която е извън него.
Съществуват три състояния на душата – природно (естествено), противоестествено и свръхестествено. Естественото състояние на душата, това е познанието на Божиите творения – видимите и духовните. Свръхестественото е съзерцание на надсъщностното Божество. Противоестествено състояние е пребиваване на душата в страстите, защото те не принадлежат на природата на душата. Страстта е неестествено, а добродетелта – естествено състояние.
Който е познал себе си, на него му се дава познание за всичко, защото самопознанието е пълнота за познаване на всичко. Ако човек се смирява пред Бога, пред него ще се смирят тварите. [...] Само когато човек чрез страданията, бедствията и изпълняването на заповедите отхвърли, съблече от себе си стария човек, само тогава умът става способен за духовно преобразяване, за съзерцаване на духовния свят и на своето истинско Отечество.
Целта на християнина е животът в Света Троица и съзерцаването на Света Троица.
Съзерцанието е видение на ума, при което се обновява [очиства] сърцето. То става незлобиво, без зло, свиква с тайните на Духа и откровенията на познанието, развивайки се от знание към знание, от съзерцание към съзерцание, от разбиране към разбиране. Сърцето тайно се учи и укрепва, докато не бъде възнесено до любовта, съединено с надеждата, докато не се всели в него радостта, не бъде възнесено към Бога и увенчано с природната слава, с която е било създадено. Така умът се очиства, получава милост [от Бога] и се удостоява със съзерцаването на Света Троица.
Св. ап. Павел за брака и безбрачието
„А за което ми бяхте писали - добре е за човека да се не допира до жена“ (1 Кор. 7:1). Съвсем да не се докосва, следователно да не встъпва и в брак – да се мисли, че апостолът казва това за тези, които са встъпили в брак, в смисъл, че е добре мъжът да живее с жената като брат със сестра, не е правилно. Това не е наставление за съпрузите, защото е в противоречие с всичко, казано след това.
блаж. Теодорит Кирски
Какво е искал да каже апостол Павел: „Ако търсиш най-висшето благо, то по-добре изобщо да не се съчетаваш с жена. Ако пък търсиш състояние безопасно и съобразено с твоята немощ, то встъпвай в брак“.
св. Йоан Златоуст
„Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж“ (1 Кор. 7:2). “Някои се стремят да изведат от думите на апостола задължителност на брака. Но може да бъде изведено и обратното, ако предоставим на собствените съображения да решават въпроса.“ Т.е. – иска да каже тук свт. Теофан – ако търсим да обосновем собственото си мнение и използваме апостолското послание само за извличане на аргументи за него, вместо да се постараем да вникнем и да разберем какво всъщност иска да каже апостолът.
еп. Виктор Никополски
Св. Йоан Златоуст пояснява: „Със самата причина за позволеността на брака той подбужда съпрузите към известна умереност“. Т.е. той съветва да се встъпва в брак, за да не падне човек в блуд. Но ако това е една от причините, то това означава, че самите съпрузи също трябва да имат известна умереност в своя брачен живот .
еп. Виктор Никополски
„Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа“ (1 Кор. 7:3). Апостолът поставя като закон целомъдрието [съпружеското целомъдрие – това е верността], като заповядва и на мъжа, и на жената да носят поравно съпружеската тежест и да не гледат настрани, да не разкъсват връзките, а да питаят един към друг дължимата любов. Той дава този закон първо на мъжа, защото мъжът е главата на семейството. В древните общества човешките закони предписвали на жените да бъдат целомъдрени и наказвали нарушаващите този закон, но от мъжете не изисквали същото целомъдрие – говоря за нехристиянските древни общества. [...] Божественият апостол обаче, вдъхновен от Божията благодат, именно първо на мъжете предписва закона за целомъдрието – верността. А понеже се случвало или мъже, или жени, обиквайки въздържанието и без съгласието на живеещите в съпружество с тях, да се въздържат от брачно общение [тук вече се говори за християни], то, както се и полага, дава заповед и за това.
блаж. Теодорит Кирски
„Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената“ (1 Кор. 7:4). Понеже съпружеският закон ги направил една плът, апостолът справедливо нарича тялото на жената принадлежащо на мъжа, а също и тялото на мъжа – намиращо се под властта на жената. Но тук изрича закона първо за жените. Защо? Защото по-често сред жените, отколкото сред мъжете се случват такива, които да възлюбят въздържанието.
блаж. Теодорит Кирски
„Жената, казва, не е властна над своето тяло, но е робиня и едновременно с това господарка на мъжа.“ Същото казва и на мъжа, като показва, че нито единият от съпрузите не е властен над себе си, но че те са раби един на друг. Затова, когато видиш, че блудница те изкушава, кажи: „Моето тяло не принадлежи на мене, а на жена ми“. Същото да каже и жената, когато някой би се опитал да наруши целомъдрието ѝ [...]. В някои места на Писанието се отдава повече преимущество на мъжа. Но тук апостолът предписва на двамата еднаква власт – ни повече, ни по-малко. Защо? Защото тук говори за целомъдрието. „В някои други отношения, казва апостолът, може мъжът да има преимущество, но не и в целомъдрието. Мъжът не владее своето тяло, също както и жената. Тук трябва да има пълно равенство и никакво преимущество на никого.“
св. Йоан Златоуст
“Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане” (1 Кор. 7:5). Какво означава това? „Жената, казва апостолът, не бива да се въздържа против волята на мъжа и мъжът не бива да се въздържа против волята на жената.“ Защо? Защото от такова въздържание произлиза голямо зло. От това често са се случвали прелюбодеяния и разстройване на семейния живот. Защото, ако някои, като имат свои жени, се предават на прелюбодеяние, то толкова повече ще падат в него, ако бъдат лишени от това утешение [да имат брачно общение със съпругата]. Добре е казал „Не се лишавайте един от друг“. Защото въздържанието на единия против волята на другия означава да го лишава. [...] Това правят много жени, които нарушават справедливостта и с това дават повод на мъжете за разпътство и разстройват всичко. Единодушието трябва да бъде предпочитано пред всичко останало, то е по-важно от всичко. [...] Каква полза от поста и въздържанието, когато се нарушава любовта? Никаква. Колко огорчения ще произлязат неизбежно от това, колко неприятности и раздори! Ако в дома мъжът и жената не са съгласни помежду си, то техният дом не е в по-добро положение от това на заливан от вълните кораб, чийто кормчия не е съгласен с този, който държи руля.
св. Йоан Златоуст
„Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други – инак“ (1 Кор. 7:7). Като възнамерява да предложи нещо трудно и нелесно за изпълнение [каквото е животът във въздържание], той поставя себе си за пример като водач в преодоляването на трудностите. „Желая, казва апостолът, пожелавам на всички за тяхно добро [разбира се, от духовна гледна точка] всички човеци да са като мене [т.е. безбрачни]. Защото това е най-добрият път към християнското съвършенство, към живот без грижи, към безпрепятствено пристъпване към Господа.“ Примерът е по-силен от всяко учение, колкото и убедително да е то. Апостолът това и прави – предлага за избор по-доброто и за да предразположи към неговото избиране, представя себе си като пример, бидейки принуден да ни открие богатството на собствената си чистота според мисълта на блаж. Теодорит Кирски. Апостолът казва: „Не би ли искал някой да върви по този път? Тръгнете, без да се обезсърчавате от неговата невъзможност, защото ето, аз вървя по него. Много бих искал всички да бъдете както съм аз, ала всеки си има своя дарба от Бога – един тъй, друг – инак. Бих желал, но не принуждавам. Нека всеки сам да прецени как е добре за него“.
св. Теофан Затворник
„А на женените заповядвам - не аз, а Господ - жена да се не раздели от мъж, - ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, - и мъж да не оставя жена си “ (1 Кор. 7:10, 11). Като възнамерява да повтори ясно предписаната от Господа заповед да не се развеждат с жената освен в случай на прелюбодеяние, казва: „заповядвам не аз“. Защото казаното по-горе не е било ясно изказано от Господа, макар и да е съгласно с Неговото учение, а това той е изложил по-подробно и ясно. Това е смисълът на разликата в изразите „казвам аз“ и „заповядвам не аз“. Не приемай обаче думите на апостола като обикновени човешки думи, защото той казва в края на тази глава : „А мисля, че и аз имам Дух Божий“ (1 Кор. 7:40 ).
св. Йоан Златоуст
Сега смирява жените, за да не пристъпват бързо към раздяла. Затова казва: „Ако пък се и раздели жена от мъжа си, да остане неомъжена или да се примири с мъжа си“. Той не споменава нищо за причините на раздялата. Следователно казаното важи, каквато и да би била причината. Това е казано за жените, но доколкото навсякъде той говори за мъжете и жените като равнопоставени, то трябва да приемем, че това ограничение се отнася също и за мъжете.
св. Йоан Златоуст
Апостолът се стреми да запази брачните връзки неразкъсани. Защото, като предписва на разделящите се въздържание, с това самото ги удържа от разтрогването на брака. Като забранява да се съчетават с друг, подтиква и едната, и другата страна да се възвърнат към предишния брак.
блаж. Теодорит Кирски
„Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети“ (1 Кор. 7:14). Как така се освещават невярващи съпрузи чрез вярващите съпрузи? Ясно е, че не става дума за благодатно освещаване, защото към това освещаване пътят е един: вяра и приемане на тайнствата Кръщение и Миропомазване. [...] Освещава се мъжът като съпруг и жената като съпруга – т.е. в брачно отношение. Иначе казано: бракът на повярвалата жена с неповярвалия мъж не се превръща за нея в незаконно съжителство от това, че е повярвала – напротив, приемането на вярата от нея е осветило в брачно отношение този брак и мъжа. Същото се отнася и за повярвалия мъж, чиято жена е останала неповярвала. Целта на апостола е да успокои смущението на съвестта от недоумението как да се постъпи; а още и да предотврати разводи и разпад на семейства, които биха могли да предизвикат много бъркотии и да повлияят негативно на делото на проповедта; и най-вече да изтъкне, че доколкото неповярвалите съпрузи не се отказват от повярвалите съпрузи, има надежда, че с времето и те може би ще се обърнат към вярата, както по-долу той казва това и направо.
св. Теофан Затворник
Както идоложертвената храна при здравото разбиране, че идолът е нищо и не може да има никакво влияние върху свойствата на храната, не прави нечист ядящия – защото нечестието се състои в признаването на идола за нещо – така и брачното съжителство с невярващия не прави вярващия нечист, както това правят блудството и прелюбодеянието .
св. Йоан Златоуст
Ако невярващият ти повелява да принесеш жертва и да участваш в неговото нечестие по правото на съпружеството или да се разделиш с него, то по-добре е да оставиш брака, отколкото благочестието.
св. Йоан Златоуст
Ако мъжът ти не те обезпокоява, остани с него, от това може да има и полза. Остани и го увещавай, съветвай, убеждавай. Никой учител не може да убеди така, както съпругата. Впрочем апостолът не я принуждава и не изисква това от нея непременно, за да не би пък да ѝ възложи твърде тежко бреме.
св. Йоан Златоуст
С добра надежда приеми върху себе си този труд. За помощник на усърдието си имаш Бога.