Родословието на Ной – 72-та народа. Вавилонската кула. Християнската теория на познанието
Съдържание на беседата:
Родословието на Ной (Бит. 10). Потомците на Иафет
Потомците на Хам
За исполините
Потомците на Хам – допълнение. Асур
Потомците на Сим
72-та народа на земята след Потопа
Кои съвременни народи са наследници на 72-та народа, какъв е произходът на
българите – исторически хипотези
На какъв език са говорели древните хора?
Народите се преселват от изток на запад (Бит. 11:2). За Араратските планини и
вавилонското сказание за Всемирния потоп
Строителството на вавилонската кула. Грехът на гордостта
Господ слиза да види града и кулата (Бит. 11:5)
Господ се убеждава в греховното човешко намерение (Бит. 11:6)
Божието наказание
Научни данни за вавилонската кула
Духовно-нравствено тълкование на повествованието за вавилонската кула. (по преп. Максим Изповедник)
Св. Юстин (Попович) – „Пътят на богопознанието. Гносеологията на св. Исаак
Сирин“. Как оздравява душата – продължение. Вярата
Молитвата
Любовта
Подбрани откъси:
„И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола – вместо вар. И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя“ (Бит. 11:3, 4). Виж как неправилно се възползвали те от единството на своя език и как суетният им замисъл станал причина за нещастие. [...] Виж как мислели да обезопасят своя строеж, а не знаят, че „ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ѝ“ (Пс. 126:1). „И да си съградим, казват, град.“ Не на Бога, а на себе си, за собствена прослава. Виж как нечестието вече се е усилило. Като имали все още в паметта си всеобщата погибел, те вече стигнали ето до какво безумие: „Да си съградим град, казват, и кула, чийто връх ще стига чак до небето.“ С думата „небе“ Божественото Писание иска да ни покаже тяхната необичайна дързост. „И да си спечелим, казват, име“ – виждаш ли къде е коренът на злото? „Да спечелим вечна памет. Нека винаги да помнят за нас. Нашето дело и създание ще бъдат такива, че никога няма да се забравят. И това ще направим, преди да се пръснем по лицето на цялата земя. Да изпълним нашето намерение, докато сме все още заедно, за да оставим на следващите родове вечна памет за себе си“. Виждаш ли как тези хора във всичко показват развратеността на своята воля? Виж как те и след такава всеобща погибел се осмеляват на не по-малки пороци. Какво е трябвало да се направи? Как е могло да бъдат удържани от безумието им? Бог по Своето човеколюбие обещал, че никога вече няма да изпраща потоп. А те нито от наказанията се вразумили, нито от благодеянията станали по-добри.
св. Йоан Златоуст
След Потопа някои горделивци сред хората, сякаш в стремеж да се въоръжат против Бога, както ако нещо би могло с височината си да противостои на Бога и да служи за защита на тяхната гордост, изградили кула, която да не може да разруши даже потоп, ако такъв има в бъдеще. Защото те били слушали, че всяко нечестие било изтребено от Потопа, и се замислили над това. Те не искали да се въздържат от нечестието и затова високата кула им била необходима, за да се запазят от Потопа. [...] Бог видял гордостта им и смесил езиците им, за да не се разбират един друг при разговор, и така чрез горделивците възникнали множеството езици.
блаж. Августин
„Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки“ (Бит. 11:5). Виж какво велико човеколюбие! Допуснал да понесат трудовете и тежестите, та самият опит да ги поучи. И след като видял, че злото се усилва и болестта се разпространява, то не ги оставя окончателно, но проявявайки Своята благост, като най-изкусен Лекар извършва операция, за да унищожи напълно самата причина за болестта.
св. Йоан Златоуст
Ако те сега, ползвайки се от такова единство на мислите и езика, са изпаднали в такова неистовство, то няма ли да направят с течение на времето нещо още по-лошо? Нищо вече няма да е в състояние да спре техните дръзки стремления. Напротив, те ще се постараят да приведат в изпълнение всички свои замисли, ако не понесат веднага наказание за своите дръзки начинания.
св. Йоан Златоуст
Ние също строим кула всеки път, когато, тръгвайки от изток (т.е. отделяйки се от познанието за Бога), идваме в земята Сенаар – страстта на чревоугодието. След това ние строим кула – поставяме плътските страсти над всичко и строим, като прилепваме страст към страст чак до небесата, защото ревнуващите за суетните блага никак не желаят да се спрат, но имат ненаситен стремеж към тях. Бог прекратява строителството на кулата и смесва езиците всеки път, когато заради наша полза Той ни възпитава, като препятства нашия порок. Всеки път този, който е поко́рен на сквернотата на блуда например, Той наказва с болест, а поробения от чревоугодието наказва с бедност. Той сякаш съкрушава кулата на страстите, като едновременно с това смесва и езиците [страстите]. Като сдържа с болест блудника, непрекъснато мислещ за блуд, Той го поставя в положение да бъде погълнат от грижата за здравето на тялото, сякаш смесвайки езика на постоянната грижа за похотта.
преп. Максим Изповедник
Св. Юстин (Попович) – „Пътят на богопознанието. Гносеологията на св. Исаак Сирин
С подвига на вярата започва лечението и оздравяването на душата от страстите. Още щом като тя се зачене в човека, страстите започват да се изкореняват от душата. Но докато душата не бъде упоена от вярата в Бога, докато не достигне до живото усещане за нейната сила, тя няма да се изцели от страстите, няма да съумее да преодолее материята.
Душата, която чрез сетивата си е разсеяна по предметите на този свят, се събира в себе си чрез подвига на вярата; въздържа се от пристрастие към вещите и цялата се намира в непрекъснато усещане за устременост към Бога. Това е основата на всичко положително. Освобождаването от робството на огреховената материя [от нашето пристрастно, греховно отношение към материалните неща в този свят] е главното условие за развитие в духовния живот.
Докато живее чрез сетивата във веществения свят, умът е болен. С помощта на вярата той излиза от задушаващата поради греха тъмница на този свят и влиза в нов свят, където витае чуден, нов въздух. Сънят на разума е опасен като смърт. Затова вярата трябва да го пробуди за духовна дейност, в която човек ще преодолее себе си, изгонвайки своите страсти.
Чрез вярата умът се утвърждава в богомислието, затова пътят на спасението е в постоянното помнене на Бога. Каквото е рибата без водата, това е умът без помненето на Бога.
Ако вярата има език, то това е молитвата.
Молитвата привежда в движение цялата човешка личност и човек разпъва себе си в нея – разпъва страстите и греховните помисли, сраснали се с неговата душа. Молитвата е умъртвяване на похотливите мисли на плътския живот.
Молитвата е най-надеждният страж на ума. Тя разгонва облаците на страстите и го просвещава. Въвежда мъдростта в човешкия разум.
„Любовта към Бога и хората е дело на молитвата и вярата. Въобще, истинското човеколюбие е невъзможно без вярата и молитвата. В подвига на вярата човекът променя света“. Това е много важно. Т.е. той го променя, като го преобразява. И забележете, в подвига на вярата и на молитвата, а не с активната си дейност във веществената външност. Тук бихме могли да приведем много интересни разсъждения за социалната активност на човека и за монашеството като нещо, което на пръв поглед е безполезно за обществото, защото човек се отделя, отдавайки се на монашеския начин на живот, от една обществена активност; какъв смисъл и каква полза за обществото може да има животът на такъв човек. Но виждаме, че именно в подвига на вярата и на молитвата човекът може да преобразява истински действителността и света. Той влиза от ограничения свят на веществеността в друг, безграничен свят, в който живее не по закона на вещественото, а по закона на молитвата и любовта.
еп. Виктор Никополски
Чрез вярата човекът се отрича от закона на егоизма, отрича се от своята поразена от греха душа. Като обича душата, той ненавижда греха в нея. Той се труди в молитвата така, че законът на егоизма да бъде заменен от Божествения закон; страстите – от добродетелите; животът по човешките страсти – от живот по Бога и по такъв начин да бъде изцелена душата от греха.
Любовта е от Бога, защото Бог е любов. Този, който я придобива, се облича с нея в Бога. Бог няма граници. Затова и любовта е безгранична и не познава ограничения. Който обича чрез Бога и в Бога, обича всички еднакво, без да прави разлика, и за такъв човек св. Исаак казва, че е достигнал съвършенство.
Раят – това е Божията любов, в която е сладостта на всички блаженства, т.е. раят е тяхното преживяване. Адът – това е да нямаш Божията любов. Мъчените в ада биват измъчвани от бича на любовта.