Св. отци за условията на живот преди и след потопа
Опиянението на Ной – допълнение
Голотата на Ной. Грехът на Хам
Доброто дело на Сим и Иафет
Защо Бог допуска посрамването на праведния Ной?
Ной изтрезнява и разбира греха на сина си
Проклятието на Ной. Тълкования
Ной благославя Сим
Ной благославя Иафет. Обобщение
Животът на Ной след потопа (Бит. 9:28, 29). Ноевите предшественици и потомци
Как християните познават истината?
Св. Юстин (Попович) – „Пътят на богопознанието. Гносеологията на св. Исаак Сирин“
Болестта на органите на познанието
Как става оздравяването на органите на познанието? Общ преглед
Подбрани откъси:
Не за пръв път изброява Моисей Ноевите синове. Но и тук [Бит. 9:18, 19], както и навсякъде, това не е без определена цел. Какво ни казва Писанието сега? Сега Моисей отговаря на въпросите не се ли е увеличил човешкият род по време на пребиваването в ковчега и не е ли имал Ной още синове след Потопа. Казано е също: „От тях се насели цялата земя“ – ето ги разрешението и целта на настоящото сказание. Целият днешен човешки род произхожда от тях“. Т.е. Писанието съвсем недвусмислено посочва това и са неоснователни всякакви други предположения, че по време на Потопа е могло някъде да оцелеят и други хора.
св. Филарет Московски
Как така от тримата произлязло такова множество хора, как така са били способни на такова голямо размножаване? Как от толкова малко хора се е сформирал целият свят? Как са се запазили самите техни тела? Тогава не е имало лекар, който да ги лекува, не са съществували и всички останали средства за запазване на здравето. Още не са били построени градове, а след такова бедствие като Потопа и след пребиваването в ковчега те излезли изнурени и изтощени. Как така, оставайки в такава самота и в такава ужасна пустиня, не са умрели, как не са загинали? Нима страх и трепет не са разтърсвали душите им и не са смущавали мислите им? Не се удивявай, възлюбени. Всичко това е направил Бог. Всички тези препятствия е отстранил Създателят на природата. Неговото повеление „плодете се и се множете и пълнете земята“ е дало на Ноевите синове силата да се размножат. И така, когато заповяда Бог, не се старай да обясниш събитията по човешки. Бидейки над природата, Бог не се подчинява на нейния ред, но устройва така, че самите препятствия съдействат за успеха на делото. Точно така и сега от тези тримата Той населил цялата вселена.
св. Йоан Златоуст
Защо Ной, мъж праведен, се опил с вино? Както предполага свт. Йоан Златоуст, виното въобще не е било в употреба преди Потопа. Ной бил първият, който започнал да отглежда лозя. Ето защо на него не му била известна силата на виното. Ако това е така, то употребата на вино заедно с употребата на месо са били новите условия на живот на следпотопната земя.
йером. Серафим (Роуз)
Ако биха съществували и други хора, Хам може би и пред тях би разкрил срамотата на баща си – такова било злонравието на този син. За да знаеш, че отдавна, още преди това, той бил душевно развратен, Писанието е казало не просто „Хам видя голотата на баща си“, а как: „И Хам, баща на Ханаан, видя голотата на баща си“ (Бит. 9:22). За какво, кажи ми, то и тук споменава името на сина? За да знаеш, че той бил човек похотлив и невъздържан и че и сега оскърбил родителя поради същата развратена воля, поради която не се е въздържал от деторождението при такива скръбни обстоятелства.
св. Йоан Златоуст
За да се почувства дълбоката непристойност на постъпката на Хам, трябва да имаме предвид, че голотата на Ной би останала скрита за Сим и Иафет, ако Хам не би им казал за нея. И така, той я открил сякаш отново. Това показвало гордостта в самия него, която се забавлява с падението на другите; показвало недостиг на скромност, свойствена на целомъдрието, и неуважение към родителя. Противоположни на тези качества проявили Сим и Иафет, които, както е казано: „Не видяха голотата на баща си“ (срв. Бит. 9:23).
св. Филарет Московски
„...и излезе, та обади на двамата си братя“ (Бит. 9:22). Забележи, възлюбени, че началото на греха лежи не в човешката природа, а в душевното разположение и в свободната воля. Нали всички синове на Ной имат една и съща природа и всички са братя помежду си; имали са един баща, родени са от една майка; били са възпитани с еднаква грижовност и независимо от това са проявили нееднакви разположения. Единият се е отклонил в злото, а другите двама проявили към баща си дължимата почит. Може би, когато е разказвал за случилото се, той освен това е и издевателствал и се е надсмивал над посрамлението на баща си, като не мислел за казаното от премъдрия: „Не търси слава в безчестието на баща си, защото безчестието на баща ти за тебе не е слава“ (Сир. 3:10).
св. Йоан Златоуст
Виждаш ли скромността на тези синове? Този разгласил, а те не искат даже и да видят, но вървят с обърнати назад лица, за да се приближат и да прикрият голотата на баща си. Забележи също как при голямата си скромност те били освен това и кротки – те не упрекват и не нападат брат си, но чувайки разказа му, се грижат единствено колкото може по-скоро да поправят случилото се и да извършат това, което било необходимо, за да защитят честта на родителя си. Голяма е почтителността на тези синове към техния баща. Те, както казва Писанието, не само прикрили голотата на баща си, но не искали и да я видят. Виж как те още в древно време, като се ръководели единствено от естествения закон [т.е. от съвестта, вложена в душата на човека], вече изпълнили това, което после било установено в писания закон за поучение на човешкия род. Законът казва: „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре“; и още: „Който злослови баща си или майка си, да бъде предаден на смърт“ (Изх. 21:13). А синовете на Ной още тогава вече изпълнили изискванията на закона на дело. Виждаш ли как природата на човека, още преди законът да бъде даден, имала достатъчен учител за добродетелта [т.е. съвестта].
св. Йоан Златоуст
Братята на Хам знаели чистотата на своя баща и това, че той, както и по-късно патриарх Яков, и в будно състояние, и когато спял, бил охраняван от ангел. И затова прикрили голотата му и при това така, че не видяха голотата на баща си с очите си.
преп. Ефрем Сирин
Много са обстоятелствата, които оправдават Ной. Впрочем и това, че той повече не изпаднал в подобно състояние, а това служи за несъмнено доказателство, че и предишното прегрешение той извършил не поради безгрижие, а по незнание. Наистина, ако той беше допуснал това поради безгрижие, то, разбира се, би се увлякъл по тази страст и друг път. Но това повече не се случило с него. Ако той отново би изпаднал в това състояние, Писанието не би премълчало за това, но би ни го съобщило. То не премълчава и за добродетелите на праведниците (както правят някои поради завист, когато разказват нещо), нито прикриват техните прегрешения по пристрастие; но ни излага всичко, за да имаме пред себе си образец и урок и ако някога поради безгрижието си изпаднем в някакъв грях, да се пазим да не го извършим отново. Защото да сгрешиш, не е толкова престъпно, колкото да пребиваваш постоянно в греха. И така, гледай не това, че праведникът се опил, а това, че той повече не паднал в този грях.
св. Йоан Златоуст
Нито бащите заради децата, нито децата заради бащите не подлежат на наказание, но всеки се наказва за собствените си грехове. За това говорят пророците на много места.
св. Йоан Златоуст
„...благословен да е Господ Бог на Сим; а Ханаан ще му бъде роб“ (Бит. 9:26). Виждаш ли как Ной налага на Хам бащиното наказание, което е по-скоро вразумление, отколкото наказание? Ной е баща, и то чадолюбив баща, и искал не толкова да наложи достойното наказание, колкото да пресече по-нататъшното разпространение на злото: „Затова те осъждам на робство – за да имаш постоянно и неизгладимо напомняне на греха ти“.
св. Йоан Златоуст
„Благословен Бог“ – не Сим приема благословението, но неговото благословение се възнася към Бога. И така, това не е благословение по природа или по заслуги, но по благодат. „Благословен Бог Симов“ – от трите племена на Ной ще се благослови Бог в племето на Сим, т.е. то ще съхрани истинното богопознание и служение на Бога. Бог не само ще бъде познаван и почитан в племето на Сим, но и ще му принадлежи чрез раждането Си по плът от него в лицето на Господ Иисус Христос.
св. Филарет Московски
Не ще сбърка този, който каже, че благословенията на този праведник са пророчество. Посредством тези благословения, изречени към Сим и Иафет, той, струва ми се, е предвъзвестил призоваването на два народа: чрез Сим на юдеите, а чрез Иафет били призвани езичниците – „да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови“ (Бит. 9:27).
св. Йоан Златоуст
Забележи тук впрочем, че нечестието на предците не разстройва нашата природа. Не е фатално, че нечий предшественик е навлякъл на себе си проклятие. Както отделният човек, така и целият народ може да принесе покаяние и да привлече Божието благословение и благодат, особено след пришествието на Христа. Но даже и преди въчеловечването и проповедта на Христа ниневитяните, макар и да са били потомци на Ханаан, който бил прокълнат, се обърнали към покаяние и били пощадени.
св. Йоан Златоуст
„И живя Ной след Потопа триста и петдесет години. А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря“ (Бит. 9:28, 29). Не мисли, че Божественото Писание е споменало това без определена цел, но и оттук забележи въздържанието на праведника, как той, макар и да се наслаждавал вече след Потопа на спокойствие и преживял още толкова години след излизането от ковчега, но през цялото това време се въздържал от раждането на деца. Писанието не споменава, че той е имал още деца освен тези тримата.
св. Йоан Златоуст
Пътят на богопознанието, който ни осветяват светите отци на Църквата, е единственият, който може да ни даде истинно познание за висшите истини на битието, а не изследването на веществения свят.
еп. Виктор Никополски
Злото – това е болест, която е поразила душата, а с това и всички органи на познанието. Злото има своите сетивни органи – страстите, а страстите са болест на душата. Злото и страстите не принадлежат на природата на душата. Те са неин привнесен и неестествен придатък.
св. Исаак Сирин
Светът е блудница, която пленява душата със своите душепагубни прелести, разорява нейното целомъдрие, унищожава богодаруваната ѝ чистота и като следствие нечистата и сладострастна душа поражда нечисто [т.е. неправилно, неистинно] познание.
св. Исаак Сирин
Болната душа, болният ум, болното сърце, болната воля – с една дума, болните органи на познанието, могат да пораждат, създават, произвеждат само болни мисли, болни чувства, болни пожелания и в крайна сметка болно познание.
преп. Юстин (Попович)
Доколкото страстта е болест на душата, то и изцелението се постига по пътя на очистването от страстите. Вършенето на добро е здравето на душата. [...] Добродетелите – това са лечебните средства, които постепенно изтласкват болестта от нея, от органите на познанието. Този процес протича бавно и изисква много усърдие и търпение. Душата е пияна от страстите. Здравето може да се върне при нея, ако тя, като се упражнява в добродетелите, изтрезнее от това опиянение. Подвизите на добродетелта са свързани със скърби и печали, каквито винаги е имало в човешкия живот и които трябва да понасяме с търпение.
преп. Юстин (Попович)
Усвояването на добродетелите става постепенно. Те се усвояват една от друга, раждат се една от друга. Всяка добродетел е майка на друга добродетел. Между тях съществува не само ред на произхождане по същност една от друга, но този ред е и в една времева последователност и първата от добродетелите, които християнинът усвоява при лечението на душата, е самата вяра.