До Пълном[ощното]
представ[ителство] на ОГПУ
на Сев[ерния] Край,
г[рад] Архангелск

От послед[ствения] затворник
В Сиктивкарския
след[ствен] изолатор
Островидов, Константин
Александрович (епископ Виктор)

Д окато отбивах своето заточение на Печора в село Уст-Цилма, на 13/XII-1932 г[одина] без каквато и да било от моя страна причина бях арестуван по разпореждане на пълномощника на КОО на ОГПУ гр[ажданина] Елсуков и сутринта на същата дата заедно с други, общо десет души, бяхме отправени по етапен ред в Сиктивкарското ОГПУ, където ми беше предявено нелепото за мене обвинение – участие в някакво Беломорско общество, наречено „Свети Архангел Михаил“, за каквото аз по-рано никога не съм чувал. В процеса на следствието за мен стана ясно, че повдигнатото против мене обвинение е най-гнусен, злостен шантаж, организиран срещу мен от бившите свещеници Богданов, Кулагин, Николски и Нечаев, с които аз лично не се познавах, а в Уст-Цилма те бяха известни като секр[етни] сътрудници на местното ОГПУ. Причината за този шантаж не ми е известна, но тъй като той беше упорито и настойчиво поддържан и от провеждащия следствието гр[ажданин] Елсуков, то аз реших да напиша това заявление. Моите писмени показания по даденото дело, които направих по предложение на следователя, гр[ажданина] Секацки, бяха унищожени пред мен от след[ователя] Елсуков, а цялото следствие пък на самия гр[ажданин] Елсуков се свеждаше до безсмислени издевателства над човешката личност. Това следствие завърши с две очни ставки между мен и споменатите по-горе Богданов и Николски, чиито показания-измислици бяха ужасни, а под перото на следователя тези показания се превърнаха в нещо чудовищно. Като че ли за успокоение – на мен или на своята собствена съвест – преди очната ставка Богданов ми заяви, че ще се наложи да прибегне към измислици, за да си облекчи затвора, а Николски след очната ставка, като се хвана за главата, вървейки пред мен и обръщайки се към мен, повтаряше: ‚Негодници сме ние, негодници‘. На предложението на следователя Елсуков да подпиша протокола аз само отбелязах: ‚Вие сте подписали тази гнусота и вие можете да измамите странични хора, но на вас ще ви бъде срамно да се гледате поне един друг в очите (с Николски)‘. На това следователят отговори: ‘А на вас не ви ли беше срамно при царизма да мамите народа и да си шиете раса‘...

Три седмици след очните ставки (на 20 февруари тази година) следователят Елсуков ме извика и ми заяви, че следствието е приключило, като ми даде да се разпиша, че това ми е обявено. Аз се разписах. След като се завърнах в килията, въпросите на другарите ми: не е ли имало нещо друго написано над моя подпис или не е ли останало над подписа бяло незапълнено място, което може да се попълни вече уж от мое име, – тези въпроси смутиха духа ми до крайна степен и аз само поставям въпроса: нима може представител на висшата власт да бъде способен на такава фалшификация-мошеничество? Тогава към кого ще се обръщат гражданите за справедливост? Тогава това ще бъде вече не живот, а жизнен кошмар без изход…

Тъй като показанията-измислици на споменатите по-горе лица могат да въведат в заблуда властта, а оттук да произлезе съдебна грешка с тежки за мен последствия, то аз моля ПП на ОГПУ да вникне в това дело и да ми даде възможност спокойно да продължа срока на моето заточение.

Островидов (Епископ Виктор)
1/VII-1933 г[одина]
Вярно с оригинала
К. Островидов
24/II-1934 г[одина] ГА РФ. Ф. 8409. Оп. 1. Д. 1227. С. 154-156. Копия. Автограф епископа Виктора. Цитира се по Вятский исповедник: святитель Виктор (Островидов), Сикорская Л., Братонеж, М., 2010, сс. 341-343.