Как да очистим нашата паднала природа от греха?
Архим. Пантелеймон (Старицки) 1 Проповед, произнесена на 29 юни (16 юни, ст. ст.) 1975 г., преди началото на Петровия пост, в Княжевския манастир „Покров Богородичен“. Заглавието и бележките са на преводача.


архимандрит Пантелеймон
Спас Неръкотворни.
Икона от втората половина на XII в. в Новгородската църква "Св. Образ".

Възлюбени в Господа отци и сестри!

За успешното извършване на подвига на поста трябва преди всичко да възбудим и разпалим в сърцата си въодушевена решимост за себеизправяне и да възбудим в себе си божествена ревност за очистване на сърцето от всичко богопротивно. В основата на такъв начин на мислене и действане трябва да лежи съзнанието, че ние сме „синове на падналия – както ни напомня светител Теофан, – заченати в беззаконие и дошли на този свят с повредена природа“. 2 Святитель Феофан Затворник. Об исправлении сердца. – В: Письма о христианской жизни.

Опитът на всички ония, които се спасяват и живеят духовен живот, ни сочи, че по този път, както и при извършването на всяко дело според Божията воля, човек среща много препятствия и изкушения и затова трябва предварително да се подготви за тях, та да има в ума и сърцето си като верен пътеводител мисълта за това как и в какво да се поправя и по какъв начин започнатото дело на очистване на падналата ни природа от греха да бъде доведено до успешен край.

В тази връзка преп. Исихий казва: „Ако човек вътре в сърцето си не върши Божията воля и не спазва Неговите заповеди, той не би могъл да го направи и външно“. 3 Добротолюбие. Т. 2. М., 1923, § 86, с. 175. „И тъй, какво да поправяме в себе си? – пита светител Теофан и отговаря: – Почти всичко“ 4 Святитель Феофан Затворник. Письма о христианской жизни. , тъй като ние сме паднали хора, с повредена природа, която трябва да бъде поправена. „Грехът обича да е пълновластен“ 5 Святитель Феофан Затворник. Письма о христианской жизни. Св. пророк Исайя казва: „От пети до глава няма у тоя народ здраво място“ (Ис. 1:6). „В това всеки лесно може да се убеди, ако се вгледа в дълбините на грешното си сърце. Там той ще види – учи ни светител Теофан – коренното семе на злото; ще види основните подбуди за греха“ 6 Святитель Феофан Затворник. Письма о христианской жизни. и причината за него – себелюбието.

За нас е полезно винаги, и особено сега, в началото на поста, да обърнем внимание на това, за да не се предаваме на неведение, безчувствие и безгрижност – главните врагове на нашето себеизправяне. Ние не знаем, че сме в опасност, затова и не я усещаме и се предаваме на безгрижие. Живеещият в нас грях заедно с дявола, неговия баща, е деспот, който държи душата в плен и не дава на човека да прави онова, което е противно на него. Затова онзи, който иска да се освободи от греховното робство и да очисти душата си от всичко нечисто, трябва най-напред да възненавиди греха, да разпали у себе си желание да му се противи, да унищожи съпротивата срещу Божия закон и да разпали у себе си желание да действа според него, с други думи, трябва да преломи злата воля в себе си. Без това усилие нито едно добро не може да бъде извършено, нито един грях не може да бъде победен.

Несъмнено човек, у когото се е извършил решителен прелом на волята, не може да се очисти за миг и така, че сам да го забележи. Против това ще въстават страсти, наклонности, навици. Ала важното е, че след този прелом той с помощта на благодатта има възможност да противостои срещу надигането на греховете, има възможност да ги обезсилва, намалява и съкращава. Трябва непоколебимо да вярваме, че след решението ни да преломим волята си, т. е. след тази промяна на главното разположение на душата, ще последва вече и промяна на нейните сили – на чувствата, волята и ума. По-нататък ще последва отслабване или пълно потушаване на страстите и наклонностите, една след друга, макар и не изведнъж, а според мярата на нашите труд и усилия.

Подобна увереност и надежда на Божията помощ в доброто начинание се основава на факта, че макар ние да сме с повредена от греха природа, ала за борбата с греха сме получили силата на Светия Дух за свят живот в светия купел на Кръщението. Псалмопевецът ни ободрява със следните думи: „Господ ... ще изпълни добрите ти желания“ (Пс. 102:5, според църковнославянския текст). Нека, за укрепяване на вярата ни в успеха на борбата с греха за очистване на сърцето и за подбуждане на енергията ни, да приведем следните слова на светител Теофан: „Трябва да имаме дълбоко чувство за опасността на своето положение, и то за крайна опасност, от която не можем да се спасим по друг начин, освен в нашия Господ Иисус Христос“. 7 Святитель Феофан Затворник. Письма о христианской жизни. А също така и особено подходящите за предстоящия пост, пък и по принцип, думи на протойерей Йоан Кронщадски: „Две сили, които са напълно противоположни – казва той, – действат върху мен: добрата сила и злата сила, жизнената сила и смъртоносната сила. Като духовни сили и двете са невидими. Добрата сила, след като свободно и искрено се помоля, винаги прогонва злата сила, а злата сила е силна единствено чрез злото, което се крие в мен. За да не търпим постоянни нападения от злия дух, трябва постоянно да имаме в сърцето си Иисусовата молитва: „Иисусе, Сине Божий, помилвай ме!“ Против невидимия (дявола) действа невидимият Бог, против силния – Най-силният“. 8 Прот. Иоанн Кронштадтский. Моя жизнь во Христе. Том 2.

Ние ежедневно четем във вечерните молитви следното прошение: „Господи, Боже мой, макар и нищо добро да не съм извършил пред Теб, но дарувай ми по Твоята благодат да положа добро начало!“ Иска ми се тази молитва да се осъществи в нас в смисъл – да въстанем с нова енергия против греха, който се гнезди в нас. Ако всеки ден се молим да положим добро начало в своите постъпки, то още повече в предстоящия пост трябва да въстанем против греха изобщо, като го намразим, като го изгоним от неговото главно местопребиваване, т. е. от сърцето, като пречупим злата воля в себе си с разпалване на жажда да се противим на греха, да не му се покоряваме, а да се покоряваме на Божията воля. Това е началото, а всичко след това ще бъде вече борба против рожбите на греха и неговите остатъци в нас.

Нека приемем този свят съвет на светител Теофан като глас Божий към нас! Тогава цялото настроение на душата ще бъде тихо и мирно и това ще се отрази на целия ни живот и ще ни помогне безропотно да понасяме скърбите. Това ще се отрази и на самия характер на нашите изповеди. Св. отци ни учат, че когато изброяваме греховете си хладнокръвно, без решимост да се поправим, това прилича на постригване на трева, а когато се каем топлосърдечно, като скърбим и съжаляваме за извършеното и като просим помощ от Господа в борбата, когато се изпълваме с решимост повече да не повтаряме греха, това е подобно на изкореняването на тревата.

Св. Макарий Оптински учи: „Човек не може да постигне познаване на своите немощи и смирение, ако не бъде допуснато да бъде изкушаван с душевни и телесни немощи. Вникнете във Вашите действия и ще видите, че в случаите, в които сте бил смутен, не се вижда и следа от смирение, а единствено самооправдание. Общият духовен закон се състои в това, че всичко, което правим, за да угодим на Бога, винаги трябва да се съпровожда с болка и съкрушаване за нашата греховност. Без тази болка нито молитвата, нито дори жертвите са угодни на Бога“ 9 Собрание писем блаженной памяти Оптинскаго старца иеросхимонаха Макария. Т. 4. Издание Введенской Оптиной пустыни, 1862, 394–395. Св. Макарий Оптински постоянно повтаря тази истина в своите писма до духовните си чеда и специално уговаря ония, които живеят в една килия, да не роптаят един против друг, а да гледат на това обстоятелство като на изпитание от Господа за приготвянето ни да наследим Небесното царство.

Нека добавим, за събуждане на духовната енергия у немощните духом, които обаче се подвизават против страстите и греха, че трябва да вярваме на постановлението на един от Вселенските събори. Според него на анатема подлежи онзи, който отрича, че за надвиване на греха в тайнството Изповед се дава благодатта на Светия Дух на каещия се (в случай, че е решил да живее чисто) и борещия се. Затова, възлюбени в Христа отци и сестри, нека встъпим в предстоящия пост с непоколебима вяра, че Господ няма да даде на каещия се изпитание, което надвишава мярата ни, и ще ни удостои, при наличие на смирение и себеукоряване, благополучно да завършим подвига на апостолския пост. Амин!

    Бележки под линия:
  1. 1. Проповед, произнесена на 29 юни (16 юни, ст. ст.) 1975 г., преди началото на Петровия пост, в Княжевския манастир „Покров Богородичен“. Заглавието и бележките са на преводача.
  2. 2. Святитель Феофан Затворник. Об исправлении сердца. – В: Письма о христианской жизни.
  3. 3. Добротолюбие. Т. 2. М., 1923, § 86, с. 175.
  4. 4. Святитель Феофан Затворник. Письма о христианской жизни.
  5. 5. Пак там.
  6. 6. Пак там.
  7. 7. Пак там.
  8. 8. Прот. Иоанн Кронштадтский. Моя жизнь во Христе. Том 2.
  9. 9. Собрание писем блаженной памяти Оптинскаго старца иеросхимонаха Макария. Т. 4. Издание Введенской Оптиной пустыни, 1862, 394–395.