Архимандрит Пантелеймон (Старицки)
(1893–1980)


архимандрит Пантелеймон
Архимандрит Пантелеймон.

В света Михаил Старицки. Роден е в гр. Полтава, Украйна. Завършва гимназия в родния си град и Михайловското военно училище в Петербург. С чин полковник участва в Първата световна война и в Гражданската война. През 1920 г. емигрира с части от Бялата армия и се озовава в България. Тук става духовен син на светител Серафим Софийски чудотворец , а от 1926 г. – негов верен килийник и личен секретар. През юни 1934 г. приема монашество с името Пантелеймон в руския Ямболски манастир. Месец по-късно е ръкоположен от светителя за йеродякон, а дни след това и за йеромонах. През февруари 1947 г. о. Пантелеймон е въздигнат от светител Серафим в сан архимандрит, а през 1948 г. го придружава на Всеправославното съвещание в Москва и участва в работата на комисията „Икуменическото движение и Православната Църква“, споделяйки всецяло принципната безкомпромисност на своя наставник по въпросите на вярата. О. Пантелеймон възприема от светител Серафим и голямата любов към светите отци, чете и препрочита техните богословски и аскетически трудове, усвоява духа им и го внася в своите проповеди и духовни съвети. На 29 декември 1949 г., предвиждайки близкия си земен край, светител Серафим го определя за духовник на новооткритата княжевска девическа обител.

След кончината на светителя, архимандрит Пантелеймон поема и управлението на руските православни енории в България в качеството на благочинен (архиерейски наместник). Но властите в Москва не гледат добре на белогвардейските емигранти в България, понеже не без основание ги смятат за противници на комунистическата идеология. По тяхно нареждане през май 1952 г. от Русия е изпратен нов благочинен, след което руските енории, с изключение на софийската, са разформировани, а руският храм „Св. Николай Чудотворец“ в центъра на София е превърнат в подворие на Московската патриаршия. Следва разпореждане да не се допускат да служат в храма духовни лица, „поклонници“ на архиепископ Серафим – така новите разпоредители наричат духовните чеда на светителя, неудобни за властта поради своите консервативни възгледи. От Отдела за външни църковни връзки към Московската патриаршия определят архимандрит Пантелеймон за „църковна работа“ в СССР. При подобно отзоваване обикновено следва изпращане в далечен глух манастир или дори в някой от съветските лагери, ако то е инспирирано от самите власти. Поради заболяване на отец Пантелеймон разпореждането временно е отменено и през юни 1952 г. той е назначен за игумен (настоятел – според руската църковно-административна терминология) на Кокалянския манастир „Св. архангел Михаил“, населен от 1935 г. с руски монаси. Ала твърде скоро и това „белогвардейско гнездо“ е разпръснато. През юли 1953 г. манастирът е предаден на Българската Православна Църква и повечето от обитателите му са разселени по други обители. Архимандрит Пантелеймон е изпратен в Рилския манастир. Той продължава да бъде духовник на сестрите от Княжевската обител, въпреки че му се налага често да пътува до София дори при тежки зимни условия. След преодоляване на редица пречки, създавани от властите, на 7 декември 1954 г. архимандрит Пантелеймон е назначен от Св. Синод на Българската патриаршия за ефимерий в Княжевския манастир и до сетните си дни живее в него, изпълнявайки заръката на светител Серафим да бъде след неговата кончина духовник на сестринството. Тук той пребъдва в пълно единомислие с игумения Серафима и я подкрепя във всички трудни обстоятелства и особено в съдбовните изпитания около провеждането на църковно-календарната реформа в Българската патриаршия през 1968 г. След почти три десетилетия духовна дейност в обителта, на 18 януари (н. ст.) 1980 г., навечерието на празника Богоявление, архимандрит Пантелеймон завършва земния си път на 86-годишна възраст. Четиридесетият ден от преселването му във вечността съвпада с 30-годишнината от кончината на светител Серафим, на чиито завети остава верен докрай.