На 9 май 2013 г. на сайта „Бъди верен” бе публикуван материал, озаглавен „Руският олигарх Борис Березовски опят в храм на Синода на противостоящите”. Автор на материала е Десислава Главева. Целта на публикацията е изразена ясно още в първите две изречения:

„Руският магнат Борис Березовски бе опят вчера 8 май в гробището Брукууд в английското графство Съри. Опелото е извършено в храма „Св. вмчк крал Едуард”, принадлежащ на гръцките разколници от т. нар. „Синод на противостоящите”, оглавяван от Оропски и Филийски „митрополит” Киприян (Куцумбас), с който лъжесинод е в общение и българската разколническата групировка (БСПЦ) на самозвания „Триадицки епископ” Фотий.”

Този начален залп от дисквалификации е вече белег, че целта на авторката не е да разкрие истината за събитието, тя не се интересува особено и от Синода на противостоящите. Очевидно пряката цел е да бъде злепоставена „българската разколническа групировка (БСПЦ) на самозвания „«Триадицки епископ» Фотий”, тоест, Българската Православна Старостилна Църква.

В текста са поставени два линка. Първият от тях е към материал на United Press International (UPI.com) и трябва да ни убеди, че „опелото е извършено в храма „Св. вмчк крал Едуард”. В текста обаче подобно нещо не се твърди. Казано е само, че опелото е извършено в параклис на гробищата в Брукууд, графство Съри (About 30 people attended the funeral service in a chapel at Brookwood Cemetery near Woking, Surrey, The Guardian reported).

Да приемем, че авторката се е подвела, понеже не е знаела към този момент, че в гробищния парк в Брукууд освен храма „Св. вмчк. крал Едуард” има и параклис, който се използва за погребални церемонии срещу заплащане, независимо към каква конфесия принадлежат желаещите да го използват. Нейните заключения можеше да се окачествят като прибързани, ако не бяха откровено тенденциозни – тя скрива от читателите важно съобщение, съдържащо се в същия текст, към който дава линк. UPI, позовавайки се на известния „Гардиън”, съобщава, че опелото, което е трябвало да се състои в понеделник (6 май), е било отложено, „за да бъдат объркани про-Путинските руски новинарски агенции и да бъде дадена възможност на православен свещеник от Русия да извърши службата” (The service was delayed from Monday to foil pro-Putin Russian news agencies and to allow an Orthodox priest from Russia to perform the service, The Guardian said).

Това съобщение обаче води много встрани от посоката, желана от г-жа Главева. А ето какво казва самият в-к „Гардиан”: „Родствениците на Березовски първоначално планирали погребението да се състои в понеделник (6 май), но променили часа и мястото, за да избегнат руските про-Путински държавни медии и да изчакат православен свещеник да долети от Москва (Berezovsky’s relatives had originally planned to hold the funeral on Monday, but switched the day and the venue to dodge Russia's pro-Putin state media, and to wait for an Orthodox priest to fly in from Moscow).

В материалите както на United Press International, така и на Guardian липсва повече информация за този „православен свещеник от Русия” и не може да се разбере дали става дума за клирик на Московската патриаршия или на друга руска юрисдикция, но по-нататък от материала на Десислава Главева става съвсем ясно защо тя скрива от читателите това съобщение – представянето му пред тях не би й позволило да напише следващите редове:

„В молитвеното събрание, оглавявано от гръцките „духовници”, са възнасяли молитви около петдесет човека. Сред тях двете съпруги на Березовски, няколко негови любовници, чеченският терорист Ахмед Закаев и други.”

Под статията на г-жа Главева е обозначено, че е съставена по материали на руския и британския печат. Горните редове обаче са плод единствено на авторско въображение, разгаряно от силното желание да бъде злепоставена Българската Православна Старостилна Църква, която, видите ли с какви „безпринципни лъжедуховници” е в общение.

Впрочем, по късно на г-жа Главева става известно, че духовниците всъщност са не от гръцки, а от английски произход и че няма как да „са възнасяли молитви около петдесет човека”, колкото е била цялата група, защото в „малкия параклис” са допуснати само роднините, а останалите са чакали отвън, но тя не намира за необходимо да се коригира. Това е разбираемо – в такъв случай би се изпарило впечатляващото изобличение, че „гръцките” старостилци са са се молели заедно с мюсюлманин.

По-нататък в материала на Д. Главева се изреждат скандални факти и обстоятелства от живота и дейността на Березовски. Целта е пак същата: „да се разкрие” отблъскващият морален облик на „гръцките” духовници, приели да опеят една толкова скандална личност, та да стане ясно с какви елементи е в общение Българската Православна Старостилна Църква. Но за да е всичко сигурно и пределно ясно, г-жа Главева обсипва ненавистните й гръцки/английски и български старостилци с яростен словесен огън – „гръцките разколници” от т. нар. «Синод на противостоящите»”, „Оропски и Филийски «митрополит» Киприян (Куцумбас)”, „лъжесинод”, „българската разколническа групировка (БСПЦ) на самозвания „«Триадицки епископ» Фотий”, „Метонския «епископ» Амвросий”, „разколническия гръцки «Синод на противостоящите»”, „Оропския и Филийски лъжемитрополит Киприян Куцумбас”, „българският лъжеепископ Фотий Триадицки”, „въпиюща безпринципност” ...

Краят е ефектен:

„Явно в случая „истинно-православните изповедници” не са счели за неприемливо да извършат опело на издирван за тежки престъпления към родината си олигарх и безбожник, както и да влязат в молитвено общение с хора, формално чеда на Московска патриаршия и с един... ислямски терорист!” Да, ефектно казано, но далече от истината. Преди обаче да се обърнем към фактите, нека отбележим, че едва в това изречение откриваме линк към материал, в който поне се споменава, че погребението е било предшествано от обред „в гръцка православна църква” – „Погребението е предшествано от обред в гръцка православна църква, както научихме..” (A ceremony at a Greek Orthodox Church preceded the burial, it is understood). В материала на Daily Mail не се уточнява откъде са научили това. Името на храма също не е посочено и авторите очевидно не са наясно коя точно е тази „гръцка православна църква”, за която споменават. Това за тях и не представлява интерес, добавено е „за пълнота на информацията”.

Да обобщим:

В посочените два източника в статията на г-жа Главева от 9 май не се казва, че опелото е извършено в храма „Св. крал Едуард”, който и въобще не е споменат в тях. Не се казва също, че опелото е извършено в храм на Синода на противостоящите, както авторката съобщава още в заглавието. В единия от източниците (Daily Mail) се споменава съвсем неопределено за „гръцка православна църква”. В другия източник (United Press International) се говори за „малък параклис”, какъвто храмът „Св. крал Едуард” не е. Там се казва също така, че се е очаквало да пристигне за опелото православен свещеник от Русия. Г-жа Главева премълчава това, не изследва първоизточника на тази информация – материала във в-к „Гардиан” – и рисува въображаеми картини на съвместна молитва с участие на „гръцките духовници”, на пасоми на Московската патриаршия и на „мюсюлмански терорист”.

Ако г-жа Главева имаше за цел сериозно да изследва въпроса, би трябвало много по-задълбочено да се отнесе към източниците, внимателно и честно да проследи съобщенията, които очертават посока, различна от тази, в която тя се опитва вихрено да увлече читателя. Да не говорим за голословните твърдения в края на материала. Без да се позовава на какъвто и да е източник, г-жа Главева смело заявява, че Синодът на Противостоящите „освен с фасадния си и декларативен антиикуменизъм е известен в Гърция и с връзките си с крупни гръцки бизнесмени”(!). И това, повтаряме, напълно голословно твърдение тя сочи като „поредното доказателство, че за старостилните „истинно-православни” разколнически общности е утвърдена практика да развиват „изповедническата” си и антиикуменическа дейност на „стоящи в истината” при активната поддръжка на едрия капитал.”

И така – идейният враг е изобличен и разгромен! На какво напомнят подобна лексика и мислене? Впрочем нека да оставим настрана натрапващите се асоциации с отминали времена и идеологически практики. Във всеки случай на нас не ни е известно кои представители на „едрия капитал” и по каква причина поддържат (при това активно!) Българската Православна Старостилна Църква и едно такова твърдение може само да ни развесели с резкия контраст, в който се намира с действителността. Но въпросите, които то предизвиква са тъжни. Откъде тази омраза? Кого ползва подобно охулване? Така ли преживяват защитата на Православието „ревнителите” на борбата „отвътре”? Такива ли хули и лъжи ражда „стоенето в истината”? Нима липсва всякакъв усет за това колко далече от християнството и от автентичния православен духовен живот са подобно мислене, език, поведение? Или може би тук е скрит стремеж да се компенсира болката, която причиняват непрекъснато тиражираните от медиите скандали от живота на официалната църква с имоти, коли, часовници, архонти, досиета, опяване на масони в православни храмове и други неща, за които е „срамно и да се говори” (Еф. 5:12)? Но нима в това можем да намерим лек за болката си – като „докажем”, че другият не е по-добър от нас? Бихме искали да запитаме нашите хулители: чухте ли ни някога да осъждаме чуждите немощи, да говорим за чуждите рани; видяхте ли ни някога да хвърлим камък, видяхте ли ни да се възползваме от нечие падение, за да утвърждаваме върху него нашата църковна позиция? Няма и да видите. Защото когато се руши Църквата, когато се убива вярата на хората, когато се позори Православието, ние също мълчим и навеждаме глави, и се срамуваме, и ни боли, независимо кой върши това. Да ликуваш поради падението на другия е безумие. По-голямо безумие от това е да искаш това падение да го има, да го търсиш, за да го обявиш пред света, а когато не го откриваш… да си го измислиш. Православната Църква се руши най-успешно, уви, от самите православни християни, а разменяните между тях хули са едно от най-ефективните средства за това. Не е ли пределно безумие да се извършва такова духовно самоубийство?

С публикацията от 9 май обаче работата не свършва. На 16 май на сайта „Бъди верен” се появи втори материал по темата, озаглавен „Мистерията на обвитото в английска мъгла опело на Березовски”, отново с автор Десислава Главева. Според нейните обяснения появата на втората статия са предизвикали енориаши на Българската Православна Старостилна Църква със своите „гневни писма до редакционния имейл” на „Бъди верен”, в които се настоява да бъде поместено опровержение на твърденията, че опелото на руския олигарх Борис Березовски се е състояло в храма „Св. вмчк крал Едуард”. Пак според обясненията на г-жа Главева, повод за тези настоявания е била появата на опровержение „в един руски блог”. Да поясним, че въпросният блог е на свещеник Николай Савченко от Санкт Петербург, клирик на тази част от Руската Православна Задгранична Църква, която се присъедини към Московската патриаршия през 2007 г., тоест, става дума за свещенослужител на Московската патриаршия (предполага се, че за г-жа Главева той не е „разколник”, поне след 2007 г.). В опровержението се цитира архимандрит Алексий – игумен на манастира с храм в чест на „Св. вмчк крал Едуард”. Негово Високопреподобие пояснява: „Информацията е невярна. Березовски бе погребан на гробището в Брукууд, но не на нашия участък и нашата църква не е била използвана. Мисля, че са използвали бившия римокатолически параклис на гробището и никой от нашите хора не е участвал. Той е погребан на около 10 метра от границата на нашия участък, но вън от него. Ние, разбира се, не бихме могли да участваме, понеже се оказва, че той се е самоубил.” Опровержението в блога на о. Николай Савченко не е единственото, появило се в дните след 8 май, но г-жа Главева изглежда иска да създаде именно такова впечатление, когато го използва, за да вземе повод за втората си публикация. Тя категорично заключава: „Твърдението на архим. Алексий обаче просто няма как да отговаря на истината”. С други думи г-жа Главева обвинява архимандрит Алексий в най-безочлива лъжа. „Доказателството” за това е: „… репортерите от всички телевизионни компании, отразяващи събитието, единодушно свидетелстват, че опелото е станало именно в храма на Синода на противостоящите, както се вижда и от репортажа на Вести.ру”. Изречено на 16 май, това твърдение на г-жа Главева няма как да бъде окачествено иначе освен като съзнателна лъжа, защото пет дни преди това, на 11 май 2013 г., именно Вести.ру публикува опровержение на съобщението, че опелото е извършено в храма „Св. крал Едуард”. Както ни информира самият о. Алексий, от ТВ компанията са го потърсили по телефона и след като са коментирали с него обстоятелствата, са намерили за необходимо да публикуват опровержение на първоначалното си съобщение. Нека да вметнем, че освен с две писма от о. Алексий, към когото се обърнахме за информация по случая, ние разполагаме с писмо и от Метонския епископ Амвросий, който през Великата седмица, на Пасха и в първите дни на Светлата седмица е бил в Англия и е служил в манастирите „Св. крал Едуард” и „Свето Благовещение” (женски манастир към Синода на противостоящите, в Лондон). В тези писма се съдържа и интересна допълнителна информация, която не се среща в дописките и видеоматериалите на журналистите от информационните агенции и ТВ компаниите, отразили събитието. Ние обаче съзнателно се въздържаме да използваме тези свидетелства по две причини. Първо, искаме да покажем, че при добро желание г-жа Главева е можела да установи истината от общодостъпните източници и дори само от тези, на които самата тя се позовава, но, както стана дума в началото, нейната цел е друга. Второ, за г-жа Главева свидетелствата на „разколници” не могат да бъдат приемливи, защото, то се знае, „разколниците” по презумпция лъжат. Това отчита и епископ Амвросий. След като потвърждава в писмото си думите на архимандрит Алексий, той завършва в духа на типичен английски хумор: „…Но, освен това, епископите могат да лъжат точно както и архимандритите!” (…But then Bishops can lie just as much as Archimandrites!).

Що се отнася до твърдението на г-жа Главева, че „… репортерите от всички телевизионни компании, отразяващи събитието, единодушно свидетелстват, че опелото е станало именно в храма на Синода на противостоящите”, то също е отчайващо далече от истината. В репортажите от самия ден на събитието съобщенията са неточни, противоречиви и объркани. Репортерът на руската НТВ, например, говори за „параклис на Руската Православна Църква, в който служат гръцки монаси”; вероятно до тях е достигнало, че в миналото манастирът е бил в руска юрисдикция – тази на РПЗЦ, но като хора нецърковни и стоящи далеч от църковната проблематика (това са политически репортери) не могат да се ориентират достатъчно бързо. Появява се съобщение дори за „сръбска православна църква”(?), с която уж роднините се договорили за опелото. Тази обърканост е обяснима – самите репортери казват, че информацията им за мястото и часа на погребението е била потвърдена буквално два часа преди началото му поради нежеланието на роднините да присъстват представители на медиите. Никой от тях не знае името на храма „Св. крал Едуард”, нито къде точно се намира той в територията на гробището. Изобщо никой не знае колко и какви храмове има на гробището и къде се намират те.

Г-жа Главева, която, предполага се, внимателно е изгледала тези репортажи, никак не се смущава от факта, че репортерите няма как да са видели, още по-малко заснели, къде е извършено опелото (кадри от него няма в нито един репортаж). Те изобщо не са били допуснати да стъпят върху територията на огромното по площ частно гробище, докато траят опелото и погребението. Самите репортери недвусмислено подчертават това в същите тези репортажи. Всички видеоматериали са заснети на входа на гробищния парк (откъдето не се виждат нито римокатолическият параклис, нито храмът „Св. крал Едуард”), а също и от едно място през оградата от източната страна на гробището срещу участъка на манастира „Св. крал Едуард”, който опира в оградата. Самата ограда, както се вижда от много кадри, представлява масивен зид, опасващ околовръст цялата площ на Брукуудския некропол. Впрочем оградата в много участъци не е по-висока от човешки ръст и вероятно не тя е представлявала препятствие за проникването на журналисти на територията на гробището. Главното препятствие са строгите закони, охраняващи частната собственост, които в Англия при това се и спазват.

Но нека да разгледаме доказателствата на г-жа Главева, според които твърдението на архимандрит Алексий „няма как да отговаря на истината”. Всъщност те доказват точно обратното – че твърдението на архимандрит Алексий отговаря на истината. Само че материалите трябва да се разгледат внимателно и безпристрастно, а не с цел да се направи предпоставен извод. Г-жа Главева помества в своята статия следния кадър от репортажа на Вести.ру:

Този кадър може да ни даде доста информация. На него се виждат журналистите, които стоят зад зелено островче, пред един от входовете на гробището, снимат и наблюдават. Къде по-точно се намират те или къде се намира входът, пред който стоят; в каква посока са обърнати и какво наблюдават? Последният въпрос изглежда най-лесен – от предхождащия видеоматериал се вижда, че пред тях току-що е преминала траурната процесия от автомобили (на кадъра се вижда последният от тях). През този вход тя е навлязла на територията на гробището. Естествено, първата цел на процесията е мястото, където следва да се извърши опелото. Къде се намира този вход и в каква посока са обърнати журналистите? Тези въпроси също не са трудни. Всеки сам може да намери отговорите им стига да си направи труда да отвори maps.google.com, да локализира мястото и да го разгледа с достатъчно увеличение.

Сега да погледнем в един по-едър план картата на гробището, за да добием ориентация за посоките и след това да локализираме обектите.

Жълтата линия очертава границите на гробищния парк; червената линия сочи трасето на шосето, което (фланкирано от два успоредни зида) преминава през него и го разделя на две части – една по-малка, северозападна и една по-голяма, югоизточна; червеното балонче показва мястото, на което се намират репортерите на Вести.ру и другите ТВ компании от кадъра по-горе. Там има два входа, разположени един срещу друг от двете страни на шосето – един за северозападната част и един за югоизточната част на гробището. Това се вижда на следващото изображение от maps.google.com, което е в по-едър мащаб.

Стрелката най-горе показва входа за северозападната част. Стрелката по средата показва мястото, заемано от репортерите – зад зеленото островче. На по-предишния кадър, използван от Десислава Главева, се вижда ясно, че те са разположени с гръб към шосето, камерите им и те самите са обърнати на северозапад, към входа, който въвежда в северозападната част на гробището. От входа започва алеята, обозначена като Chapel Ave, тоест, „Алеята на параклиса”. Тя води именно към бившия римокатолически параклис. Най-ниско поставената стрелка показва срещуположния вход, за югоизточната част на гробището. Веднага след входа, на картата се вижда надпис St. Edward Brotherood Orthodox Church. Манастирът и храмът „Св. крал Едуард” наистина се намират в югоизточната част на гробището, но доста по на изток, както ще се види от следващите изображения. Този надпис не е поставен точно на място – вижда се ясно, че под него няма никаква храмова сграда, а само група дървета. Причината за това неточно обозначение е, че местоположението на храма е зададено по адрес St. Cyprian ave, което няма номера и означението се е озовало в началото на улицата, а не в края, където би трябвало да бъде.

На следващото изображение, свалено от maps.google.com, можем да разпознаем мястото, на което са разположени репортерите от кадъра на Вести.ру, използван от Д. Главева. На това изображение се вижда и една указателна табела, която не попада в кадъра, поставен в статията на Д. Главева.

Надписът върху табелата се чете ясно на следващото, малко по-приближено изображение.

Или на тази снимка на ИТАР-ТАСС

Съвсем ясно е, че табелата „Orthodox Church and Monastery” (Православна църква и манастир) показва посоката, в която се намира манастирът „Св. крал Едуард”. Очевидно е, че посоката е обратна на тази, по която са влезли близките и роднините на Березовски. Но да видим какво има в северозападната част на гробището, където влиза процесията, наблюдавана от журналистите.

Стрелката в десния долен ъгъл сочи познатия ни вече вход, а стрелката горе вляво сочи малкия римокатолически параклис, до който се стига по Chapel Ave (Алея на параклиса) или по Western Ave, The Crescent и Oak ave. От видеокадри се вижда че след входа, процесията завива наляво, следователно е минала по Western Ave, The Crescent и Oak ave. Именно параклисът е първата цел на траурната процесия. Г-жа Главева можеше и да знае това, ако беше изследвала коректно сведенията, които противоречат на нейната теза. В цитирания по-горе материал на „Гардиан” се казва: „Службата бе извършена в малък тухлен параклис с надвесени съзвучно със случая руски елхи и сребърни брези, под унило, облачно небе.” (The service took place in a small brick chapel, overlooked by suitably Russian pines and silver birches, and under a dull, overcast sky).

Не е трудно да се съобрази, че това описание отговаря на римокатолическия параклис, който се намира в гробището – на снимката по-долу.

На следващия кадър се вижда как траурната процесия пристига от югоизток по шосето, изолирано от парка със стени, издигащи се от двете му страни.

След това процесията завива наляво и влиза в северозападната част на гробищния парк.

След опелото катафалката излиза обратно през същия вход…

… пресича шосето и влиза през срещуположния вход в югоизточната част на гробището.

След нея участниците в погребението се придвижват, вече пеша. Вижда се как движението по шосето е отцепено, докато те го пресичат и преминават в срещуположната част на гробището.

Процесията трябва да пристигне до мястото на погребението, което е в близост до храма „Св. крал Едуард”. Ето и нейния цялостен маршрут:

Червената линия показва пътя на процесията до мястото на опелото – малкия римокатолически параклис. Синята линия обозначава пътя на процесията от параклиса до мястото на погребението на Березовски. Оранжевият контур очертава участъка, който е собственост на манастира и в който се намира храмът „Св. крал Едуард” (в западната част на участъка, а не на обозначеното върху картата място, както бе пояснено). Вижда се, че участъкът опира в източната си част до шосе А322, което представлява и граница на гробището. Именно оттам, от разстояние на около 150 метра от храма, през оградата на гробището (в този сектор няма вход), журналистите от Вести.ру са успели да заснемат кадрите с част от храма и участниците в погребението, които се придвижват към гроба. Приблизителното място, от което камерата е могла да снима, е обозначено на картата най-вдясно.

Да се върнем сега към статията на г-жа Главева. Тя ни предлага „снимки на храма и кадър от самия репортаж”, които според нея доказват, че участниците в опелото се насочват към входа на храма откъм западната му страна, откъдето са влезли в него, и следователно опелото се е състояло там. Видяхме вече, че участниците в погребението се насочват към храма „Св. крал Едуард”, едва след като опелото е извършено в параклиса в северозападната част на гробището. Ако опелото беше извършено в храма „Св. крал Едуард” (гробът на Березовски е недалеч от него), то не би имало никакъв смисъл траурната процесия да влезе в северозападната част на гробището, сетне да излезе от нея и да влезе в югоизточната част, за да се насочи към територията на манастира. Но нека все пак да разгледаме доказателствата на г-жа Главева. Като допълнително доказателство тя предлага части от репортажа на руската НТВ, който проследява „по минути случващото се на гробището Брукууд”. Г-жа Главева пише:

„Роднините пристигат в 16:58 часа и в 17:01 часа „свещениците от намиращата се в Брукууд православна църква молят журналистите [получерният шрифт наш] да не навлизат в територията на православния участък”.

А ето какво се казва в действителност в репортажа на руската НТВ:„17:01 Свещениците от намиращата се в Брукууд православна църква молят хората [получерният шрифт наш] да не навлизат в територията на православния участък на некропола”. (Священники из расположенной в Бруквуде православной церкви попросили людей [получерният шрифт наш] не заходить на православный участок некрополя).

Както се вижда, г-жа Главева просто послъгва читателите с превода. За нейната версия е необходимо „свещениците” да не са допуснали журналистите (което би било улика срещу самите тях – не искат да ги видят как ще опеят Березовски!) и да са допуснали хората, тоест, участниците в опелото и погребението (защото как иначе биха извършили опелото, ако не ги допуснат не само в храма си, ами и изобщо на територията на манастира!). Обаче руските репортери казват точно обратното: Журналистите изобщо не са допуснати на територията на гробището от охраната (а не от монасите) и са спрени още на входа (на около 500 м от манастира и храма), така че няма как да са стигнали до участъка на манастира и да бъдат помолени от монасите да не влизат в него. Във видеоматериала на НТВ изрично се споменава, че частната охрана на гробището е забранила да се снима дори пред входа и само намесата на полицията е дала възможност на журналистите да застанат с камерите си пред входа и да снимат. Според репортажа на НТВ монасите (или както ги нарича репортерът „свещениците”) молят хората, тоест участниците в погребението, да не навлизат на тяхната територия (гробът е в непосредствена близост до техния участък). Дори само от това става ясно, че според репортажа участниците в погребението на Березовски не са допуснати на територията на манастира.

По-нататък г-жа Главева пише:

„После НТВ предават, че в храма [получерният шрифт наш] започва опелото, което завършва около час по-късно и процесията се отправя към гробното място.”

В руския текст четем:

„17:24 „Опелото се провежда в неголям параклис, събралите се донесоха бели лилии.” (Отпевание проходит в небольшой часовне [получерният шрифт наш], собравшиеся принесли с собой белые лилии).

Отново манипулация – опелото е не „в храма”, както „превежда” г-жа Главева, а „в неголям параклис”.

Следващото съобщение тя направо пропуска, защото то никак не се вписва в нейната схема.

„17:40 В параклиса са допуснати само роднините, останалите гости чакат навън.” (В часовню пустили только родных, остальные гости ждут снаружи).

Ако опелото не беше в наистина „малък параклис”, а в храма „Св. крал Едуард”, то на „останалите гости” (от тридесет до петдесет души, според различните репортажи) не би им се налагало да чакат отвън – всички щяха да могат да влязат и да присъстват на опелото. Тук е мястото да припомним фантазиите от първия материал на г-жа Главева за „молитвеното събрание, оглавявано от гръцките духовници”, в което „са възнасяли молитви около петдесет човека. Сред тях двете съпруги на Березовски, няколко негови любовници, чеченският терорист Ахмед Закаев и други.” Възможно е човек да се увлече при силно желание да подреди точно определена картина, но когато фактите станат известни, би следвало да се коригира. Нещо, което авторката не намира за нужно да направи във втория си материал.

По-нататък в репортажа:

„18:15 „Опелото на Березовски завърши.” (Отпевание Березовского закончилось).

„18:16 „От параклиса траурната процесия с ковчега потегли към мястото на погребението.” (Из часовни траурная процессия с гробом двинулась к месту погребения). Забележете посочения час – 18:16.

„18:52 „Хората вървят към гроба в черни дрехи и тъмни очила. (Люди идут к могиле в черной одежде и темных очках). Това, повтаряме, според репортажа става в 18:52 ч. От момента, в който траурната процесия е потеглила – 18:16 ч. – са изминали 36 минути. Ако опелото е било в храма „Св. крал Едуард”, няма как траурната процесия да се движи (колкото и бавно да го прави) повече от половин час до гроба, който е в съседство с участъка на манастира и е на около 15-тина метра от самия храм. Но това време наистина би било необходимо, за да се измине пеш и бавно разстоянието от римокатолическия параклис до гроба (около 900 м, според картата).

Общо за този репортаж „по минути” на НТВ може да се каже, че неговата точност също е под въпрос, тъй като репортерите на НТВ, както и останалите журналисти, са спрени на входа, не са допуснати в гробищния парк и не са могли да наблюдават събитията, които описват. Впрочем ние използваме техния репортаж не като довод в подкрепа на казаното от о. Алексий, а само за илюстрация на това колко некоректно използва източниците г-жа Главева. Несъмнени доказателства за хода на процесията представляват кадрите, локализирани с помощта на сателитната карта на Гугъл карти (maps.google.com).

Г-жа Главева си позволява и други манипулации при работата с източниците. Така например във втория й материал е поместена снимка на храма „Св. крал Едуард”, взета от фоторепортажа на lifenews.ru. Авторката твърди: „В журналистическия материал под снимката стои надпис: «Църквата, където се състоя церемонията по опяването»”. В действителност обаче под снимката пише: „Гръцката православна църква, в която по някои данни (получерният шрифт наш) се е състояло опелото на бизнесмена.”Греческая православная церковь, в которой, по некоторым данным, состоялось отпевание бизнесмена.

Трудно е, пък и едва ли е нужно да проследяваме всички манипулации в двата кратки материала на г-жа Главева. Но нека все пак да разгледаме снимките, които тя ни предлага, за да преценим и от този зрителен ъгъл достоверността на нейния извод, че участниците в погребението са се насочили към входа на храма. Над първата от тях тя пише:

„Непредубеденият зрител ще види, че опечалените, идващи от юг, подминават ниската островърха арка, която има само един прозорец, и се насочват към входа на храма от западната му страна."

Това, което виждаме на първото от двете изображения, е кадър от репортажа на Вести.ру. Както вече пояснихме, камерата е снимала през оградата от далечната източна страна, на разстояние от около 150 м. Професионална камера с подходящ обектив е могла да увеличи обектите до степен те да се виждат отчетливо въпреки разстоянието. Известно е обаче, че при такива увеличения се губи реалното предаване на разстоянията, което е и причина, хората, движещи се от юг на север, да изглеждат съвсем близо до храма. Вероятно затова на второто изображение г-жа Главева поставя белите стрелки върху пътеката, водеща към входа на храма, като мисли, че хората минават по нея. Това обаче не е така. За да добием представа до каква степен се губи усещането за реалните разстояния при такова приближаване с обектива на камера, снимаща отдалече, нека да използваме за ориентир кръстовете, които се виждат на преден план на кадъра от видеоматериала на Вести.ру.

Вижте колко близо изглеждат те, както до камерата, която ги снима, така и до живия плет и до островърхия покрив на южната пристройка към храма „Св. крал Едуард”, в дясната част на кадъра. Погледът отгоре обаче дава вярната представа за действителните разстояния между камерата, кръстовете и другите споменати обекти зад тях:

Жълтата линия обозначава направлението, по което снима камерата. Червените ромбчета отдясно наляво обозначават: мястото, от което снима камерата; мястото на кръстовете в гробището; мястото на първия жив плет; мястото на втория жив плет; мястото на паметника-обелиск. Особено впечатляващо е разстоянието между камерата и кръстовете, които на по-горния кадър изглеждат разположени едва ли не непосредствено пред нея.

Нека отново да обърнем внимание на двата живи плета от кадъра на Вести.ру, използван от г-жа Главева. Червената стрелка сочи живия плет на по-преден план; жълтата стрелка сочи този на по-заден план. Забележете, че хората се намират отвъд втория плет.

Погледът отгоре ясно показва, че друг жив плет, успореден на движението на хората в заснетото пространство, няма. Това се вижда ясно и от следващата снимка.

Червената стрелка вдясно сочи първия жив плет от кадъра по-горе; жълтата стрелка вляво сочи втория, по-далечен жив плет от кадъра по-горе. Непрекъснатата синя линия, която минава по Avenue St. Andrew (Алея св. Андрей) вляво, показва действителния маршрут на участниците в погребението. Синята пунктирана линия се намира върху пътеката, водеща към входа на храма. Около нея няма никакъв жив плет, както съвсем ясно се вижда от следващата снимка:

Същото се вижда добре и от тази снимка:

Впрочем това, че около пътеката, водеща към входа на храма няма никакъв жив плет, се вижда достатъчно добре и на снимката от материала на г-жа Главева, върху която тя с бели стрелки е маркирала посоката към входа на храма.

И така, хората от кадрите на Вести.ру се намират зад втората редица от жив плет, което означава, че те се намират извън територията на манастира и вървят не по пътеката, водеща към входа на храма, а по алеята, която минава успоредно на нея, но по на запад.

Прилагаме и един последен кадър, снет от репортажа на Вести.ру (за който г-жа Главева споменава). На него се вижда майката на Борис Березовски, току-що слязла от спрелия сив автомобил, подкрепяна от висок мъж с букет цветя в ръка. Както добре личи, автомобилът е спрял отвъд втория жив плет и те двамата се придвижват също отвъд него, тоест, по Avenue St. Andew (Алея св. Андрей) към мястото на погребението, а не по успоредната й пътеката между двата живи плета, по посока към входа на храма.

Бихме допълнили само още това, че на снимките и видеоматериалите, които са заснети през оградата на гробището и показват територията на манастира и отиващите отвъд нея хора към мястото на погребението, не се вижда нито един от монасите. Това е така, защото, както ни каза о. Алексий, през времето, докато е протичала погребалната церемония, отците се прибрали в жилищния корпус на манастира, за да не се създаде впечатление (при непосредственото съседство), че вземат някакво участие в ставащото.

И накрая нещо съвсем просто: който все още има съмнения, би могъл да се свърже с гробищната администрация на електронен адрес http://www.brookwoodcemetery.com и да получи нужната му информация.

Надяваме се, че след всичко изложено „английската мъгла около опелото на Березовски” се е разсеяла за читателите, които се интересуват от истината. Що се отнася до г-жа Главева, за съжаление, не сме оптимисти. Бихме били наистина много изненадани, ако не се появи следващ неин материал, който да „опровергае” действителността. И разбира се, да ни залее с порядъчно количество словесна агресия. Приснопаметният отец Серафим (Роуз), който за зилотстващите от „Бъди верен” също би трябвало да е „разколник”, в писмо от 15 октомври 1975 г. по подобен повод (агресивната позиция на зилотстващите от Бостънския манастир – тогава все още в РПЗЦ) дава следния съвет: „За това има много просто лекарство… Не им отговаряй, не оправдавай себе си или други пред тях, но също така: не вярвай на нито една тяхна дума и не изпълнявай нито едно от техните изисквания.”

Хубав съвет. Защото зилотстващите – и тези в рамките на официалното православие не правят изключение – никога не са в състояние да признаят, че са сгрешили. Каквито и да са фактите. Ако действителността не се побира в тяхната схема, толкова по-зле за действителността. За тях е важна не истината, а каузата. Това е характерно за всяко фанатизирано мислене. Истината може само да обслужва каузата. Но това се получава далеч невинаги. Каузата пък зилотът (в лошия смисъл на думата) обикновено отъждествява със себе си. Ето защо той е абсолютно нетърпим към всичко, което му противоречи. Дори когато това е Истината. Но ако не на Истината, то на кого ни призовава да бъдем верни „Бъди верен”?

В материала са използвани снимки и кадри от следните източници: brookwoodcemetery.com, vesti.ru, ntv.ru, maps.google.com, bing.com, brookwoodblogger.blogspot.co.uk, budiveren.com

---

(c) Bulgarian-Orthodox-Church.org