Последна промяна:
02.07.2009 10:04
Австралия — последната суша, която човешката цивилизация е обладала. През първи век сл. Р. Хр. от южна Индия започва колонизацията на Индонезийските острови. През девети век първите китайски заселници проникват в южните архипелази. Те почти достигат северните брегове на Австралия, но дворцов преврат през 1432 г. издига на власт хора, които забраняват пътешествията и търговията с чуждоземци. Същевременно мюсюлмански търговци от западните брегове на Индийския океан наследяват тяхната търговия и до появата на европейците встъпват в ролята на цивилизатори. По такъв начин влиянието на три култури — индийската, китайската и мюсюлманската — е подготвило идването на европейците. Индусите измислили легендата за "островите на златото" на юг и изток от о. Ява. Дирейки тия острови, европейците се натъкнали на северните брегове на Австралия.
Първи достигнали далечната земя холандците. През 1606 г. капитан Вилем Янз се добрал до полуостров Кейп Йорк. През 1623 г. холандски мореплаватели навлезли в залива Карпентария, търсейки злато, подправки и души за своя калвинистки Йехова. За тяхно огромно разочарование, те попаднали на земя, населена от черни туземци.
Въпреки тези по-ранни посещения на Австралия от жители на стария континент, началото на нейната европейска колонизация е свързано най-вече с името на Джеймс Кук. През 1768 г. той бил изпратен от английското адмиралтейство да извърши астрономически наблюдения на Венера от Таити, като му поръчало след това да се отправи към неизвестния южен материк. Кук достигнал Ботаническия залив, близо до днешния Сидни, през април 1770 г. Именно този знаменит мореплавател преобърнал представата на европейците за Австралия, смятана дотогава за пустинна и необитаема. Той на три пъти посетил източните брегове на континента, преди да завладее територията му за крал Джордж III.
През 1779 г., като разрешение на проблема какво да се прави с осъдените на изселване от Британските острови, Джоузеф Банк препоръчал да се устроят "колонии за крадци", още повече, че след признаването на независимостта на САЩ през 1783 г., нуждата подтиквала британското правителство усилено да търси къде да изпраща осъдените на изселване. През август 1786 г. лорд Сидни обявил, че Негово Величество смята за благоразумно да основе на Ботаническия залив място за заселване на осъдени. Така възникнало първото европейско селище на австралийска земя. За рождена дата на европейската цивилизация в Австралия се смята 26 януари 1788 г., денят в който там пристигнал първият колонизаторски кораб с осъдени1.
Освен каторжниците, заточени на далечния континент, в Австралия започнали да пристигат и кораби от Франция и Испания, а също така работници по договор от разни страни. През втората половина на миналия век тук се настанили и групи преселници от Гърция и Сирия. Те били първите православни обитатели на австралийската земя.
За удовлетворяване на духовните им нужди Константинополският патриарх изпратил в Австралия гръцки свещеник. Според някои сведения, през 1897 г. православните гърци вече имали своя църква.
Днес в Австралия има епархии и енории, включващи емигранти от почти всички православни народности: гърци,сърби,руси, българи, украинци, румънци, ливанци и др. След болшевишката революция в Русия към Австралия се насочили и руски емигранти. Заселвали се разпръснато — там, където можели да се устроят на работа — но се стремели към единение. До Австралия достигали предимно през Китай и се установявали главно на североизток, в щата Куин-сланд. В град Брисбън се появили първите им културни клубове. Там бил построен и първият руски православен храм.
Докато дейността на протестантските пастори била поддържана от държавните власти и от вече утвърдените тук протестантски институции, руските свещеници дълго време споделяли общата съдба на бежанците — търсене на работа за препитание и кътче за живот. След продължителния ден на изну-рителен физически труд, свещениците извършвали богослужения и треби. За пръв руски свещеник в Австралия се смята протойерей Александър Шабашев, пристигнал в Брисбън през 1923 г. Той успял да си намери работа като шофьор на камион в една мелница. Енориашите били малко и първоначално богослуженията се извършвали в частни домове. Отец Александър, винаги внимателен към хората, се отличавал с постоянство и енергичност. През 1924 г. в Брисбън пристигнал и отец Адриан Турчински, доброволен свещеник на Руската духовна мисия в Китай и настоятел на църквата "Св. Александър Невски" в Ханкоу, където служил 16 години. След изтичането на определения срок отец Адриан бил приет със семейството си в Австралия, където се сдобил с малка ферма. С течение на времето той устроил малка домашна църква в чест на Казанската икона на Божията Майка, при която създал и първото енорийско училище. Енориаши на отец Адриан били работниците от съседните ферми — предимно уралски казаци, дошли в Австралия заедно с атамана си, генерал Толстов. Високообразован и енергичен, о. Адриан Турчински починал от туберкулоза през 1928 г. далеч от родната земя.
По: Clark, M. A Short History of Australia. 1977.
17 юни, 1 часа след полунощ. Вече излетяхме. Наоколо - бездна, осветена от звездите. Носим се над пояс от гривести облаци и всичко се стопява пред очите. Скоро в разцъфналия люляк на мрака като безброй росни капки заблестяват очите на древния Константинопол. Дълго и изнурително пътуване, през което дрямката ни спохожда рядко.
Рано сутринта на 18 юни самолетът кацна на летището в Сидни. Посрещна ни обичният владика Иларион, който през 1995 г. бе наш гост в България. Заедно с владиката бе и едно младо семейство българи-емигранти, с които имахме писмовна връзка — Иван и Валентина Апостолови, заедно с трите си дечица — сънените Николай и Михаила, и мъничката спяща Ксения. През време на цялото ни гостуване в Сидни, Иван и Валентина бяха нашите ангели-хранители, непрестанно грижещи се за нас.
Тук е зима, която се усеща особено сутрин. След 40-градусовата жега в Банкок и изнурителната нощ в самолета остро ни пронизва мразовитият кинжал на зазоряването.
Джейсън, килийникът на владиката шофира чудесно и познава отлично Сидни, въпреки че е тук едва от осем-девет месеца. Дошъл е специално от Джилонг, град в Южна Австралия, щата Виктория, за да бъде килинник на архиепископа. Има намерение да учи в Свето-Троицката семинария в Джорданвил.
Следобед заедно с архиепископ Иларион посетихме руското гробище, където трябваше да се освети нов парцел. Тук срещнахме свещеник Серафим Ган, който по време на посещението си в България миналата година беше дякон. Отец Серафим има чудесен глас и служи ревностно в Кабрамата, един от кварталите на Сидни, където ще бъде прославлението на св. китайски първомъченици. Всички заедно изпяхме под дребните капчици на австралийския дъжд "Вечная память" за покойните руски архиереи, погребани в далечните предели на южните земи. Същия ден вечерта двамата архиереи отслужиха акатист пред Ахтирската чудотворна икона на Божията Майка. Впечатлява чистотата, спрет-натостта и вътрешната подредба на храма в Кройдън, при архиерейския дом. Външно той е съвсем обикновена сграда, вероятно превърната в храм след закупуването на имението — отличава я само надстроеният върху покрива декоративен купол и огромният барелефен кръст върху фасадата. Тази уютна църква е посветена на всички светии, просияли в руската земя. Колко вълнуващо е тъй далеч от Родината да възкликнеш с братя по вяра: "Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе!" Накрая архиепископ Иларион представи на богомолците епископ Фотий, а
нашият владика благодари за топлия прием и се обърна с няколко приветствени думи към богомолците.
Утрото на следващия ден ведро ни озаря със зимната усмивка на Австралия. Тук зимата е мека, безснежна, птиците пеят и палмите зеленеят навсякъде, където отидеш. Приятна е обстановката и в архиерейския дом - вредом цари ред и чистота. Двете му части са свързани с вътрешен коридор. Владиката живее отделно, има свой кабинет, килия, две килии за гости, огромен хол, трапезария и междинно помещение - нещо като чакалня. Богата библиотека опасва отвсякъде стените на кабинета, а в молитвения кът се пази една митра на св. Йоан Максимович,
На 21 юни, събота вечерта, архиепископ Иларион и епископ Фотий отслужиха всенощно бдение в катедралния храм "Свв. апостоли Петър и Павел" в Стратфийлд заедно с храмовото свещенство. На следващия ден - Неделя на всички светии, двамата архиереи служиха в църквата "Св. Николай Чудотворец" във Феърфийлд по молба на протойерей Никита Чемодаков, настоятел на храма. В тази служба взеха участие също дякон Николай Триандафилидис и йеродякон Киприян - клирици на архиепископ Иларион, и двамата от гръцки произход. В словото си еп. Фотий говори за светостта, без която никой не ще види Господа и която е призвание на всички християни.
"Днес има двама архиереи — значи празникът е двоен", каза в благодарственото си слово о. Никита. "Българската църква е подобна на нашата - продължи той, - малка и някак самотна. Обявяват ни за неканонични, защото не сме съгласни с икуменизма. За нас е голямо утешение, че имаме единомислени братя в България, в Румъния и чрез общуването се поддържаме духовно и морално."
Сутринта на 23 юни в Казанско-Богородичния монастир в Кентлин с любов ни посрещна игуменията матушка Евпраксия. Наблизо има селище за стари хора, за които се грижат монахини от обителта. Всички очакваме с нетърпение бдението за празника на китайските първомъченици, тяхното второ прославление. Съкровени са Божиите пътища - днес се празнува паметта на светител Йоан Тоболски, митрополитът, изпратил първата православна мисия в Китай. Император Петър I писал на светителя, управляващ Тоболската епархия от 1709 до 1715 г., да избере "най-достойни люде за служение в китайското царство — архимандрит и с него свещеник, дякон и пр..." Когато тази първа мисия пристигнала в Пекин към края на 1715 г., митрополит Йоан бил вече покойник. 185 години по-късно, точно в деня на кончината на светителя, пострадали за Христа светите китайски мъченици. "Радвай се, светителю Иоане", възпява се той ведно със св. Инокентий Иркутски в службата на мъчениците: СЕ ЧАДА ВАША ПРОСЛАВЛЯЮТСЯ- ето вашите чеда се прославят..."
222-мата православни китайци, увенчали се с венеца на мъченичество за Христа, били духовен плод на Руската православна мисия в Китай, която въпреки големите трудности развила значителна дейност. Благодарение на нея била създадена катехизаторска система за проповед, били преведени на китайски език Свещеното Писание и част от богослужебните книги. Успешната дейност на Мисията била прекъсната от Ихътуанското въстание (известно като въстание на боксерите) през 1900 г. Ихътуанското движение се подхранвало от краен национализъм и било насочено срещу всичко чуждоземно и християнско. Повод за него послужила грабителската политика на западните колонизатори, както и демонстративното пренебрежение и надменност на европейците към местното китайско население. Жертва на въстаниците станали много чуждоземци. Особена жестокост била проявена към християните.
Вечерта на 1 юни било опожарено зданието на Православната мисия заедно с печатницата и намиращите се там ценни богослужебни и научни трудове. Когато въстаниците запалили зданията на Мисията, мнозина християни-китайци потърсили прибежище в дома на свещеника о. Митрофан (Дзи Чун), първия китайски православен свещеник, ръкоположен още в 1880 г. от архиепископ Николай Японски. Изключително миролюбив и смирен, о.Митрофан приел всички в дома си, като ги укрепвал в готовността да пострадат за Христа. Боксерите с горящи факли се втурвали в жилищата на християните и тези измежду тях, които отказвали да се отрекат от Христа, били мъчени и убивани по най-жесток начин. Секли ги със саби, рязали ги на парчета, обезглавявали ги, хвърляли ги в кладенци, други живи били запалвани на жертвени клади.
Вечерта на 10 юни бил нападнат и домът на о. Митрофан. Убит бил о. Митрофан, неговата жена Татяна, двамата му сина Исаак и Йоан, снаха му Мария. В тези размирни дни пострадали за Христа 222 православни китайци - мъже, жени и деца1.
През 1901 г. ихътуанският метеж бил потушен и редът в Китай - възстановен. Пролятата кръв на китайските мъченици послужила като семе за възраждане на Православието в Китай. Местното почитане на новомъчениците започнало още през 1902 г. През 1903 г. в деня на тяхната памет- 11 юни - мощите им (някои от тях нетленни) били тържествено пренесени в специално приготвената мраморна гробница в новопостроения храм на Всички свети мъченици, издигнат в Пекин на територията на Руската Духовна Мисия.
с трепет очакваме тайнството, което ще прослави тези 222 пресветли звезди, осияли църковния небосклон в самото начало на нашия грохотен век — 222 светоносни души, жертвали се за Христа в Китай — една потънала в езичество страна. Припомням си думите на древния християнски автор: "Каквото е душата за тялото, това са християните за света. Душата се простира във всички членове на тялото, а християните - във всички градове по света. Тялото мрази душата и води срещу нея бран, без да може да й стори никакво зло, понеже тя му пречи да се отдаде на наслажденията. Така и светът ненавижда християните, без да може ни най-малко да им навреди, задето се противят на неговите наслаждения. Душата люби тялото, при все че тялото я ненавижда — и християните обичат враговете си. Душата е заключена в тялото, ала го пази живо. И християните са заключеници в света, като в затвор, ала на тях се държи светът... Душата, измъчвана с глад и жажда, става по-добра — и християните, наказвани всеки ден, се умножават с всеки ден... " Не без основание можем да наречем китайските първомъченици душата на Китай . Техният брой е нищожен в сравнение с безбрежното множество техни единородци, ала духовното значение на подвига им за Китай е същото, каквото е значението на душата за тялото.
Службата за прославлението на светите китайски новомъченици е дело на духовници от Българската Старостилна Православна Църква - скромен наш дар за празника. Отслужиха я с благоговение трима архиереи — Австралийският и Новозеландски архиепископ Иларион, Триадицкият епископ Фотий и Манхатънският епископ Гавриил в съслужение със свещеници и дякони от Австралийско-Новозеландската епархия на Руската Задгранична Църква. В службата взе участие и свещеник от епархията на епископа на Сидни и Нов Южен Уелс Хризостом, който е член на Синода, председателстван от митрополит Киприян, и по това време беше в Гърция.
Дали защото тази служба е повторно освещение на паметта на мъчениците и първо тяхно прославление в Австралия, или поради друга някаква, скрита за нас причина, църковният празник бе особено тържествен и вълнуващ. Всички чувствахме, че това е и празник на надеждата, на вярата, че Божият промисъл не е отминал Китай... Ведно с иконата на прославяните мъченици за поклонение бяха изложени светите ликове на всички покровители на Китайската духовна мисия — най-старата мисия на Руската Православна Църква, наченала своя живот със заселването на пленените православни албазинци в Пекин през 1685 г. Най-внушителна е иконата на небесния покровител на Мисията — св. Инокентий Иркутски чудотворец. Тази светиня е живо доказателство за благодатната сила на Православието: тя е оцеляла по чудесен начин сред пожарището, предизвикано oт въстаниците-боксери в 1900 г. Тук са иконите на Св. Йоан Тоболски и на неговия далечеи потомък — св. Йоан Шанхайски и Сан Франциски, както и на новопрославения светител Йона Ханкоуски. Особено тържествени бяха полиелеят и величанието на китайските първомъченици. След антифонно изпълнение на всички полиелейни псалми, величанието бе изпята четири пъти, последния път на китайски език Наистина, дивна е хармонията на толкова различни народи и езици, слели гласове за православна възхвала на Единия Бог!
След празничната св. Литургия на следващия ден (24 юни) тримата архиереи заедно с духовниците и богомолците извършиха под тържествения звън на камбаните молебно шествие около храма.
Вечерта на 25 юни в Кройдънския архиерейски храм бе отслужено малко повечерие, след което епископ Фотий изнесе доклад на тема: "Кратък поглед върху историята на Българската Православна Църква". След доклада бяха показани диапозитиви на забележителности и местности в България, свързани с църковната ни история.
В събота, 28 юни, епископ Фотий отслужи св. Божествена Литургия на гръцки език в храма "Св. Николай Чудотворец " във Феърфийлд за членовете на малка гръцка православна община, чието сърце е монашеско братство от трима души под ръководството на йеромонах Козма. След службата по молба на отец Козма нашият владика разказа накратко историята на Православието в България. Разказът направи силно впечатление — о. Козма помоли да му изпратим английски превод за тяхното издание. Братята се надяват скоро да имат монастир, където да служат на Господа. Засега живеят в апартамент, но имат всичко необходимо за издателска дейност — основното им дело като мисионери на Православието в Австралия. Бяхме впечатлени от тяхната скромност, от любовта, която проявиха към нас, от изразителната яснота, с която о. йеродякон Киприян, понастоящем студент по старогръцки в Сиднейския Университет, произнася ектениите на църковно-славянски език. Всички тясно националистични и дребнави съображения рухват при едно така широко изразено съборно съзнание за Христовата Църква - у грък, приел монашество в монастира "Св. Киприян и Юстина" в Гърция, роден и живеещ в Австралия, говорещ на родния си английски език, служещ на гръцки и славянски, под омофора на руски архиерей...
29 юни 1997, Неделя на всички руски светии, е празник на храма при архиерейския дом. Архиерейската света Литургия и молебена с литийно шествие около храма възглавиха архиепископ Иларион и епископ Фотий. На следния ден, понеделник, обиколихме с моторница залива на Сидни. Изглежда всичката хубост на австралийското небе рухва под грамадата от гигантски постройки в центъра на града. Видяхме операта, моста — гордостта на Сидни. Еднообразието на гледката, въпреки нейната величавост, докарва на душата известна досада и потиснатост. Най-богатите квартали са именно около залива, където някога капитан Кук е съзрял дивия и волен туземен живот. Зеленината, сега наместена кичливо сред бетон и тухли, тогава е дишала свободно. Цивилизацията на "прогреса", гордо прикриваща осакатената душа на човечеството под рухото на благоденствието, и тук е наложила своя неизменен печат. Вълните на емиграцията, устремени към "по-добър живот" са изтребили естествения свят на древния залив, заменяйки го с неоновия живот на града...
На 1 юли в Кабрамата бе открита с молебен Втората църковно-певческа среща в Австралия, посветена на изкуството да се ръководи църковен хор и на подобряването на богослужебното пеене. Сред участниците имаше и гости от Русия, САЩ, Нова Зеландия и о.Тасмания.
В петък, 4 юли, в Покровския храм в Кабрамата бе отслужено благолепно бдение в чест на св. Йоан Шанхайски и Сан Франциски. Пееше се на три клироса - смесен, мъжки и женски. Общият брой на певците надхвърляше 80 души. Служиха архиепископ Иларион, епископ Фотий и епископ Гавриил заедно с почти цялото духовенство на Австралийско-Ново-зеландската епархия на Руската Православна Задгранична Църква. Литургията в чест на светителя бе отслужена в събота, в катедралния храм в Стратфийлд. Пяха всички участници в Църковно-певческата среща. Веднага след това потеглихме на юг към столицата на Австралия - Канбера. Към групата ни се присъедини и проф. д-р Иеремия Норман, преподавател по китайски език във Вашингтонския университет в Сиатъл, САЩ. Проф. Норман преди 25 години е преминал от католицизъм в Православие, близък е на архиепископ Иларион и дойде в Австралия, за да вземе участие в поклонническо пътуване на владиката до Китай.
атмосферата е съвсем друга - градът напомня на огромен парк с пръснати из него изкуствени езера. Тук е издигнат храм на Руската Задгранична Църква в чест на Рождеството на Господния Предтеча и Кръстител Йоан. На следващия ден, неделя, двамата архиереи отслужиха св. Божествена Литургия, в съслужение с настоятеля на храма, йерей Александър Морозов и
дяконите Василий Якимов и Василий Козулин. Веднага след св. Литургия поехме
"Преображение Господне", на около 40 км. от гр. Бомбала. Пътят бе дълъг. Излязохме от автомагистралата и продължихме по тясно асфалтово шосе. Бегли указания, безлюдна шир, само тук-таме се мяркаха ферми. Небето започна да тъмнее. Изгряха първите звезди. Всичко потъна в мрака. От време на време диви зайци или някое самотно кенгуро мълниеносно прекосяваха пътя ни и изчезваха в сухите храсталаци край нас. Прашните колелета с умора се търкаляха към далечната обител. И както често се случва в пустинята, изгубихме дирята. Оказахме се сами в евкалиптова гора. Небето е замайващо— десетократно повече звезди като рой пчели искрят в южната нощ. Поразителна тишина. Дърветата са като от желязо, а храстите — от камък. Глухотата прониква вдън душа. Сякаш сме в мъртвата гора от приказките. Австралийската нощ в откритата пустиня е непроницаема.
След дълго лутане неочаквано се натъкнахме на настоятеля на монастира архимандрит Алексий, тръгнал да ни дири с фенер и джип из мастиления мрак. Най-сетне се добрахме до монастира. Край портата бяха забучени четири-пет едри главни, чиято оскъдна светлина хвърляше едри сенки наоколо. Започна вечернята в чест на св. Йоан Предтеча. На следващата сутрин, още преди да се развидели, с фенер в ръка се добрахме до храма, на около пет-шест хвърлея от корпуса с килиите... Пътечката минава над една кехлибарена река, по премръзнало дървено мостче. Дори тишината е вкочанена от студ. Попаднали сме в древноруски монастир. Одеждите на монасите са древни. Пението е древно. Забвението за света е пълно. Тук свикналият с постоянния шум на "прогреса" модерен човек е в царството на благочестивата старина. Първите минути са мъчителни, защото и строгостта на благочестието тук е древна. Ала свикнеш ли, не ти се връща в кресливия трясък на големия град, все повече напомнящ титанично блудилище, което съска и ври в ратна злоба срещу всичко истинно и целомъдрено.
В деня на Предтечевото рождество се разходихме из околността на монастира. Сега, под топлите зимни лъчи, всичко се преобрази. Безмълвието на нощта се смени с жуженето на пчели и кресливите песни на странните австралийски птици. Пръснати из околността, скитовете на Преображенския монастир са единствените прибежища в тая местност. В тях братята се усамотяват през Великия пост според древния палестински обичай. Скитовете са и работилници -тъкачница, грънчарница, иконописна... Монастирът извлича из оскъдната земя всичко, което може да служи за препитание. Каменоломната пък се обслужва от гостите: който иска да остане повече от ден-два, е длъжен да плати своята трудова дан на братството, според повелята на великия Апостол на езичниците.
На 8 юли отново се пренасяме сред шумната цивилизация.
съседен на Мелбърн, се намира Успенският храм на Задграничната Църква. Негов настоятел е благочинният на щата Виктория, протойерей Михаил Протопопов. Всичко в храма е уредено благолепно, чисто, изящно. Вечерта двамата архиереи отслужиха там Богородичен акатист. Пресвета Богородица неотклонно бдеше над нашето пътешествие -към Пречистата Дева бе възнасяно хваление навсякъде, където отивахме. След акатиста епископ Фотий запозна енориашите с историята на родната ни Православна Църква.
В Данденонг е учредено благотворително дружество под покрова на св. Йоан Кронщад-ски, което е съградило старчески дом за препитанието на болни и престарели хора. В парак-лисчето на тоя дом има дървен кръст, от който изтича елей вече пет години. И в Сидни посетихме православната болница и старческия дом "Св. Сергии Радонежки", обгрижвани от руските емигранти. Социалната дейност на Църквата е изглежда на ниво у руската емиграция в този далечен континент. Исконно християнско достояние, днес тя е присадена в един чужд на Христа свят. И това създава неимоверни трудности. Представете си положението на емигрантите: между тях и родната земя лежи бездна, бъдещето е несигурно, прехраната — оскъдна, дните преминават в труд за насъщния хляб. И въпреки това с въодушевление се градят църкви, строят се сгради за обществен живот, домове за стари и болни хора. Каква сплотеност около родината тъй далеч от нея! Каква искрена привързаност към Църквата и традицията, към дома и рода! Тези съвсем не така богати хора с любов жертваха средства и за нашия новостроящ се храм и правеха това с непринуденост и добрина, сякаш те бяха дарявани, а не дарители. Навярно дълбоката църковност е помогнала на руската емиграция, дори в нашето време на духовен разпад и деградация на всичко традиционно, на вековните нравствени и семейни устои, да пребъде единна в съзнанието си за вяра и род.
ни посрещна Покровският храм на Руската Задгранична Църква. Вечерта на 9 юли в просторната зала към храма бе организирана среща с български емигранти, живеещи в Мелбърн. Изпитахме разноречиви чувства. От една страна, радостно вълнение от общението със сънародници така далече от Родината, от друга страна, болка от чувството за духовна раздробеност, за недостиг на единение помежду им. Иначе всички бяха жадни да чуят нещо за България, спонтанно споделяха различни проблеми. Сред нашите емигранти в Австралия има горещи родолюбци и искрени православни християни. В Сидни се запознахме с такъв един родолюбив православен българин, на име Стефан Кожухаров. Той е член на Българската културна социално-патриотична асоциация "Родина", която по неговото ходатайство направи дарение за строежа на нашия храм. Г-н Кожухаров е автор на стихосбирка, посветена на България. Той ни прие с голяма топлота, а последния ден от нашето пребиваване ни изпрати на летището.
След срещата двамата архиереи отслужиха отново акатист на Божията Майка. Нямаше хор - почти всички богомолци получиха книжка с акатист и целият храм възнесе хвала на Пречистата Дева. След службата епископ Фотий изнесе беседа за приемането на новия календар през 1923 г. и последиците от тая съдбовна стъпка за поместните Православни църкви.
На 10 юли посетихме Джилонг, град, отстоящ на около 30 км западно от Мелбърн. И тук храмът е посветен на Божията Майка — "Радост на всички скърбящи" Отслужихме в него молебен канон на Пресвета Богородица.
След службата бяхме поканени в прицърковната зала, където архиепископ Иларион представи нашия владика на енориашите; епископ Фотий говори за църковния живот в България. Сетне гостувахме в дома на о. Гавриил Макаров, настоятеля на храма. В ранните следобедни часове отпътувахме за Сидни.
На 11 юли отново се готвехме за храмов празник. Предстоеше тържественото бдение в чест на светите първовърховни апостоли Петър и Павел в посветения на тях катедрален храм в Стратфийлд. В празничния ден след архиерейската св. Литургия бе отслужен молебен с литийно шествие около храма. Златистожълтите одежди на свещенослужителите тържествено сияеха под окъпаното в слънце небе. Вечерта посетихме храма "Свв. Козма и Дамян" в Долуич Хил, намиращ се в юрисдикцията на епископ Хризостом от Свещения Синод на Противостоящите. Гърците с обич ни посрещнаха. Отец Димитрий, който взе участие в прославлението на китайските мъченици, отслужи възкресна вечерня.
В неделя, 13 юли, в залата към храма "Покров Богородичен" в Кабрамата бе организирана
енориаши на същия храм. Открита мисионерска дейност не може да се разгръща в Китай, ала немалко човешки души навярно жадуват и там за истинското слово на Живия Бог. С трогателни думи епископ Фотий поздрави присъстващите от името на нашата Българска Старостилна Православна Църква. "Много се радвам — каза владиката, — възлюблени мои в Господа, да се срещна с вас, които сте еднокръвни с китайските мъченици. Тези мъченици са плод на един от великите народи в света - китайския, чиито синове и дъщери възприеха от руските мисионери светлината на Православната вяра и дадоха красив, чуден плод - плода на мъченичеството. Светата Православна вяра не е достояние на някой определен народ — тя не е вяра единствено на русите, гърците или пък българите, тя е съборна вяра, защото св. Христова Църква е вселенска. Още веднъж искам от все сърце да приветствам всички вас и да ви пожелая свято да пазите Православната вяра, като имате всякога пред себе си чудния пример на първохристиянската ревност и вярност към Христа на светите китайски мъченици."
След това проф. д-р Иеремия Норман и брат Петко зарадваха православните китайци с кратки слова на родния им език. Проф. Норман разказа накратко историята на православната проповед в Китай. Послушник Петко сподели с тях всеобщата радост от прославлението на китайските първомъченици, като изрази надежда, че то е знак за Божието благоволение към мисията на Православието сред китайците. Сестра Евгения Папушенко, наполовина рускиня, наполовина китайка, изказа към организаторите на срещата и особено към архиепископ Иларион най-топла признателност и изрази надеждата, че ще бъдат преведени на китайски език основните православни молитвословия и вероучителни текстове. Дано този ден, по молитвите на китайските мъченици, стане рождена дата на нова православна проповед за китайците по цял свят. На следващия ден владика Иларион заедно с проф. Норман и с малка поклонническа групаг отлетяха за Корея и после за Китай, където щяха да предприемат поклонническо пътуване до гроба на Св. Йона Ханкоуски, както и до редица свещени за руската емиграция места, свързани с историята на православната проповед в Китай — Пекин, Харбин, Шанхай и др.
Последният ден от нашето пребиваване отвъд хоризонта бе ознаменуван от голяма Божия милост - празника на
на Пресвета Богородица.
Тази древна чудотворна икона е достояние на архиерейския храм в Кройдън, Сидни. На нейния празник се прави особен по своя чин водосвет — водоосвещаването извършва самата икона... Докато се пее тропарът й, от водосветния съд се гребе вода, с която се облива светия образ. Следното чудо е дало начало на този обичай:
В град Ахтирка, Харковска губерния, от древни времена съществувала енорийска църква, посветена на Покрова на Света Богородица. В нея служел благочестивият и добродетелен свещеник о. Даниил Василиев. Веднъж, през лятото на 1739 г., той отишъл на сенокос в своята градина, ала едва-що почнал да коси и съзрял сред тревите икона на Пречистата Божия Майка с разпятието на Господа Иисуса Христа. Иконата блестяла с неизказана светлина. Свещеникът бил така поразен, че косата паднала от ръцете му. Той се оградил с кръстното знамение и започнал да чете всички молитви към Божията Майка, които могъл да си спомни, после се поклонил пред иконата, взел я и я занесъл у дома си, където я поставил на подобаващо място.
Минали три години. На празника Покров Богородичен отец Даниил влязъл в стаята, където се намирала иконата, и бил поразен от необикновено ярка светлина, избликваща от светия лик. Оттогава той често виждал тая светлина, ала никому не казвал за нея. Накрая Сама Божията Майка му се явила насън и му заповядала да измие с чиста вода намерената от него икона и да я покрие с плат. Отец Даниил изпълнил повелята И начаса, сетне събрал
водата в отделен съд, като решил на другия ден да я излее в реката. През нощта отново видял сън: върви той към реката, носейки водата, с която измил иконата, но по пътя го среща Света Богородица, в образа на чудна Дева, и му казва: "Къде си тръгнал с тая вода? Върни се у дома си и я пази — тя ще бъде целителна за болните." Така и станало. Императрица Елисавета Петровна заповядала да бъдат събрани всички свидетелства за чудеса от иконата и да се представят за разглеждане на Св. Синод. На 22 юни 1751 г. Синодът издал указ иконата да се почита като чудотворна и установил в нейна чест празник на 2/ 15 юли.
Така Пътеводителка от началото до самия край на далечното ни пътуване се оказа Пресвета Богородица, Която освети пристигането ни с акатист към Нейната Ахтирска чудотворна икона и ни изпрати с благослова на водоосвещението от същата тая дивна икона. Дано по Нейните молитви, и по молитвите на св. китайски първомъченици, тоя чуден благослов да съпътства православните християни от цял свят през всички дни на земния живот, дори до престола Божий. Амин.
Петко Тодоров (инок Евтимий)
Скъпи в Господа Владико!*
Позволете на мен, великата грешница Мария, да споделя с Вас едно чудно събитие, станало с мен. Оттогава изминаха пет години. Но пристигането на Владика Фотий от България ми напомни за това, което ми се случи в неговата страна.
Всичко започна с това, че аз и моята сестра Екатерина решихме да отидем в Йерусалим на Пасха, за да се поклоним на светите места и да получим благодатния огън на Гроба Господен. Още от януари се заех да осигуря билети. През 1992 г. Пасха беше на 26 април, имаше достатъчно време. Освен това ние живеем в Австралия, откъдето можеш да получиш билет дори час преди отлитането. Но ето, че ударихме на камък.
Позвъних в няколко авиокомпании и получих отказ: за месец април вече няма билети. Има за по-рано или по-късно, но за април няма. Наложи се да се обърна към 16 компании. Навсякъде отговорът беше един и същ: нито една от тях не можеше да ни осигури два билета. Дадох на всички открита дата - от 3 до 13 април. В който и да е ден, само да посетим Светата Земя и да получим благодатния огън.
Компаниите, в които поръчвах билети, бяха английска, американска, югославска, немска, индонезийска, гръцка, италианска, японска, сингапурска, дори китайска и руска. По това време работех в "Пъблик Транспорт Кооперейшън". От своята кантора имах възможност да им звъня всеки ден и навярно даже им омръзнах. При всяко позвъняване, още щом чуеха гласа ми, отговаряха: "Извинете, но няма места, ще Ви съобщим веднага, щом се освободят".
Дните отминаваха един след друг. Времето вървеше бързо, наближаваше последната дата. Ние със сестра ми вече загубихме надежда. Казвахме си: "Значи така е угодно Богу, значи не сме достойни". Родени в Китай, в религиозно семейство, ние бяхме научени на търпение, но понеже много ми се искаше да отида в Йерусалим, на Светата Земя, аз, грешната, започнах да се отчайвам. На 11 април 1992 г. както стоях на работа, започнах да плача и да моля Бога за помощ: "Господи, помогни ми! Аз съм нищожна буболечка, аз съм като кал на пътя, всеки може да ме настъпи и да ме сма чка. Но Ти, Господи, си Създател и Творец! Ти всичко можеш и за Тебе няма нищо невъзможно! Ти можеш да устроиш и нашия полет!"
Сълзите замъгляваха о чите ми и аз не можех да работя. Колегите започнаха да ме питат: "Какво е станало?" За да не кажа истината, че плача за пътуването, отговорих им просто, че ме боли глава. Изпратиха ме у дома. В къщи също не можех да намеря покой, макар че не казах на никого.
Нощта мина тежко, не можех да спя, задрямах едва на разсъмване. И ето, виждам насън: стоя на работа, а до мен се приближава някакъв старец, докосва дясното ми рамо и се обръща към мене по име: "Мария, ти още ли искаш да отидеш в Йерусалим?" Отговарям: "О, Боже мили, какъв въпрос, само да знаехте как искам да отида на Светата Земя!". А той казва: "Добре, ще те пусна." Аз, скачайки на крака, питам: "Вие ще се откажете от билета си?" Той с усмивка ми отговаря: "Е, нещо подобно".
От радост се събудих, а силуетът на стареца продължи да стои пред мен и после постепенно изчезна. Седнах на леглото и започнах да си мисля какво е това - сън ли или видение. На работа отидох срадост, очаквайки, някой да се откаже от билета си и да получим две места. Това стана на 12 април 1992 г., сутринта.
Както винаги от службата позвъних на всички компании и отвсякъд е получих отказ. Въпреки това на душата ми беше все така радостно и не губех надежда. При нас, както знаете, банката затваря в четири часа след обяд. В четири без четвърт изведнъж при мене се звъни. Женски глас казва: "Мария, още ли желаете да пътувате за Йерусалим?". Отговарям: "О, Боже мили, какъв въпрос!" Забележете, думите са същите, които ми каза старецът насън. Младата жена отсреща казва: "Тогава бъдете добра да заплатите за вашите билети днес до пет часа вечерта!".
Втурнах се в банката без даже да попитам за сумата. Вече затваряха и изпращаха последния човек. Започнах да моля да ми дадат пари. Отговориха, че вече е късно, да дойда утре. "Не мога утре, въпросът е на живот и смърт, парите ми трябват днес!" Обясних на директора положението и получих нужните пари.
Тичам да платя билетите - подавам пет хиляди. Младата дама отсреща ме пита: "А защо пет?". Отговарям: "Нали всички билети струват толкова?". Тя се засмя: "Виждам, че много искате да пътувате. Но пътуването ще Ви струва всичко три хиляди и двеста долара за двата билета. Тъй като това е нова компания и прави първи рейс, пуснаха по-евтини билети. Ако желаете, моля! Излитате утре в девет часа сутринта, бъдете готови! За тази компания - "Джесер" абсолютно нищо не можем да Ви кажем, защото това е първият рейс, който извършва. Лети през България и ще трябва да останете там пет дни. Съгласни ли сте?" Аз отговарям: "Благодаря, по-добре не би могло и да бъде, ние не бързаме!"
Върнах се на работа, а душата ми ликува. Позвъних на сестра си и и казвам: "Готви се, летим утре в девет часа сутринта!" А тя веднага ме попита: "С коя компания?". Разказах каквото ми съобщи жената. Сестра ми много се разстрои, че ще летим с неизвестна компания. Започнах да я успокоявам, че ако е угодно Богу, всичко ще бъде добре.
И ето, отдавнашното ни желание се сбъдна, ние сме в България, в град София, където се приземи нашият самолет. Аз, грешната, постоянно изпитвах някаква радост в душата си и възторжено ликувах.
На аерогарата наехме такси. Пристигнахме вечерта, а рано сутринта в шест часа, както поръчахме, таксито беше пред хотела. Помолихме шофьора да ни покаже най-красивите места в България.
И ето ти чудо! Шофьорът ни предложи да посетим Рилския монастир. Каза, че там е много красиво и ще ни хареса. Пътят за Рилския монастир върви по посока към Гърция. Минавахме покрай махали и цели селища. По-нататък пътят вървеше между планините. Наистина беше много красиво, въпреки че дърветата бяха все още без листа.
Монастирът е разположен сред планината. В подножието й тече река. Самата св. обител е обградена със стени. Като влизаш, отляво има табло, на което всички важни събития, станали тук, са написани на три езика - на руски, английски и разбира се, на български.
Нашият шофьор ни направи голяма услуга -намери един монах, който се оказа свещеник. Отначало той ни продаде свещи, а след това отиде в олтара, сложи епитрахил, излезе на солеята, прочете молитва и като се приближи до раката с мощите, отвори капака и застана мъл чаливо до нея - гледа ни.
Ние със сестра ми олисани палим свещи, целуваме иконите. Изведнъж сякаш някой ме бутна. Погледнах свещеника, а той ми прави знак с ръка към раката. Шофьорът каза: "Раката е отворена специално за вас".
Приближих се и паднах на колене. Върху покривалото лежеше открита ръката на преподобния. Самият той беше покрит, а на капака на раката имаше икона с неговия лик. От гърдите ми се изтръгнаха думите: "Значи това си ти! Ти си този старец, който ме пусна мен, грешната, това е същата ръка, за която се хванах насън!"
Аз, грешната, целунах ръката на светеца и тя сякаш опари устните ми. Започнах да се успокоявам: "Успокой се, Мария, съсредоточи се и се поклони". Втори път целунах ръката - тя наистина беше топла, като жива!
Изведнъж ми стана ясно: нашият полет ще бъде без всякакви проблеми. И наистина той целият мина в чудеса, като се започна с отпътуването ни от България за Йерусалим.
Пристигнахме на аерогарата, подадохме билетите си. Поставиха им печат и ни казаха: "Качвайте се в самолета". А другите пътници, които летяха с нас от Австралия за Йерусалим, бяха задържани - билетите им се оказаха нередовни.
Сестра ми Екатерина се развълнува: "Твоя е вината, че летим с неизвестна компания!" Три пъти ходих да питам дали нашите билети са редовни и отговорът беше един и същ: "От какво се боите, при вас всичко е наред ". А билетите ни бяха съвсем еднакви с другите.
В Йерусалим също стана чудо. Тази година имаше голям наплив от поклонници на Светата Земя. Еврейското радио съобщи, че това е необикновен случай - за Пасха са дошли един милион туристи. Стана ни ясно защо не можахме да получим билети в другите компании.
Настъпи денят и часът, когато на Гроба Господен слиза благодатният огън. А аз, грешната, стоях извън храма. Не можех дори да помисля, че ща успея да вляза вътре. Но вече имах пълна увереност, че св. Йоан Рилски ще ни помогне. Стоя и се моля на преподобния: "Ти ме удостои, окаяната, да дойда на Светата Земя, ти можеш и сега да ма въведеш в храма". Изведнъж виждам да минава един полски православен свещеник, с когото cе познавах отпреди. "Мария, казва ми той, защм стоиш тук, ела да влезем в храма". Отговарям му: "Но това е невъзможно!". Тогава той ми протегна ръката си: "Дръж се за мен!". Боже мой, отново лявата ръка! Хванах се за свещеника, минахме и излязохме точно при Гроба Господен.
Застанах на два метра от Гроба, добре виждах положения върху него печат от червен восък. Печатът беше зелен с червена лента, сложена кръстообразно. Видях как Йерусалимският патриарх Диодор го отвори и с кръст в ръка влезе в Гроба Господен. Едва ли не първа аз получих благодатния огън!
Ето с какво ме удостои мен, грешната, великият Божий угодник преп. Йоан Рилски. Колко жалко, че дотогава съвсем нищо не знаех за него! Сега той е винаги с мен, както свети Йоан Шанхайски и Сан Франциски. Без тях аз никъде не отивам.
Когато се върнахме в Австралия узнах, че сме пристигнали с последния рейс на компанията "Джесер". Тя вече нямаше да лети. Колко е чудно, че с първия рейс на тази компания ние излетяхме, а с последния се върнахме обратно!
Така Господ яви своята милост към мен, грешната, по молитвите на преп. Йоан Рилски Чудотворец. Дивен е Бог в Своите светии! Те се молят за нас грешните и са наши покровители!
Със смирение, покорност и уважение: Мария Прокопиевна Шиклуна
10.7.1997 г.
© Издание на Българската Старостилна Православна Църква
http://bulgarian-orthodox-church.org
При предявени претенции за авторски права върху текстове от библиотеката те ще
бъдат изключени от общодостъпния й фонд.
Any claim to authorship infringment
could be respected by suspending the unit from the generally accessible
area of this library.
Отзиви, съобщения [guestbook]