Слово на Кръстовден

Произнесено в катедралния храм „Успение Богородично“, 29 септември (14 септември ст. ст.) 2023 г.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Скъпи в Господа братя и сестри!

В средата на светия храм пред нас е поставено за поклонение изнесеното от светия олтар изображение на нашия Спасител, Изкупител, Бог и Господ, разпънат като Богочовек върху светия Кръст.

Преди да бъде изнесено от олтара, Разпятието бе положено на най-святото място в храма – върху светия престол, върху жертвеника Господен. Нарича се престол, защото при извършването на тайнството света Евхаристия върху него като на престол пребъдва Господ. Нарича се и жертвеник, понеже на него се принася за нас безкръвната жертва на Тялото и Кръвта Христови. Подобно и Разпятието е едновременно и царски престол, и жертвеник. Царски престол, понеже на него е изобразено въплътеното Второ Лице на Пресветата Троица като Цар на Славата. Жертвеник, понеже Спасителят, понасяйки по плът неизразими страдания и вкусвайки смърт, принася Себе Си на Кръста като жертва за всички човеци. Жертва за изкупление от греха, жертва за освобождаване от властта на смъртта, жертва за помилване, жертва за спасение. По време на бденната служба за празника Разпятието е положено на светия престол в олтара, осветявано от пламъка на запалена пред него свещ. На тази служба ние слушаме паремиите, които ни припомнят старозаветните пророчества и предобрази за Кръста Христов, със словата на тропарите, стихирите и канона на празника възпяваме дълбината на Христовото смирение, безпределното търпение на Богочовека, необятната Му любов, непостижимото Му самоумаляване, безмерната Му милост, животворната Му смърт. Подир словесните образи на поразения дявол, на отворените райски двери и славата на въплътения Бог Син, следва велико славословие, завършващо с Трисветата песен.

В това време архиереят кади около Разпятието с благоуханен тамян, покланя се заедно с духовенството трикратно доземи, вдига го от престола, изнася го от олтара през северните иконостасни двери и се спира пред Царските двери. Това шествие изобразява Господния кръстоносен път към Голгота. Северните двери символизират смиреността, а бавният удар на камбаните символизира величието на кръстния път. Пред Царските двери архиереят възглася: „Премудрость. Прости. – Премъдрост, [да застанем] прави“, призовавайки вярващите изправени да насочат благоговейно вниманието си към значението на извършваното действие.

Певците запяват познатия ни тропар на светия Кръст „Спаси, Господи, люди Твоя…“, с който ние, християните, се молим за победа над невидимите врагове – демоните – и поражданите от тях страсти и грехове, срещу които сме призвани да се борим по призива на свети апостол Павел (Еф. 6:12). Архиереят поставя Разпятието в средата на храма и го облагоухава, като кади около него трикратно. След това в пълна тишина архиереят прави три земни поклона пред кръста, поставя го на главата си и се възкачва на катедрата в средата на храма.

Над Разпятието се издигат рипиди, символизиращи ангелските небесни сили.

Разпятието се издига високо. В това време дякон произнася покайно молитвено прошение, в отговор на което хорът изпява трикратно „Господи, помилуй“. Архиереят три пъти осенява народа. След това кръстът се спуска и издига и с него трикратно се благославя. Това се прави по подобие на действието на св. патриарх Макарий, който през четвърти век е издигал новонамерения Господен Кръст и е благославял с него народа на всички страни. Дяконите кадят, напомняйки за благоуханието на благодатта на Христовия Кръст. Докато трае спускането и издигането на Разпятието, хорът пее многократно „Господи помилуй“ в памет на покайните възгласи „Господи, помилуй“, които събралите се хора са възгласяли при издигането на Кръста от св. Макарий. Покайната молитва ни напомня, че ние можем да се приобщим към значението и силата на великите Божии дела само ако придобием дълбоко покайно смирение.

Прошенията от дякони, спускането, издигането и благославянето с кръста се извършва пет пъти на различни страни, символизиращи спасението, дадено от Господния кръст на всички верни по целия свят. След последното благословение архиереят връща Разпятието в средата на храма и го поставя върху аналоя при пеенето на кондака на празника.

Духовенството застава пред кръста и трикратно изпява тропара „Кресту Твоему… – На Твоя Кръст се покланяме, Владико…“, в който се възпява не само разпятието, но и славното Възкресение на Спасителя. След изпяването на тропарите всички целуват светия кръст. В това време се пеят стихири, в които се изразява както благодарността ни към Спасителя за изкуплението на всички нас, но и любовта ни към напоеното с Христовата благодат средство на това изкупление.

Богослужебният чин, четивата, песнопенията, символните действия ни дават възможност да станем съпричастни към това, което Бог е извършил и върши за нашето спасение. Но храмът не е единственото място, в което се молим, където извършваме спасението си. Храмът е земно небе, място на особено Божие присъствие, но ако мислим, че може да сме християни само в храма, мамим себе си. Ако не се молим и извън храма, то и в него едва ли ще се научим на истинска молитва. Ако не се борим срещу греховните си наклонности извън храма, и в храма те ще ни безпокоят. Ако извън храма сме чужди на ближните, в храма лесно можем да станем чужди и на тях, и на Бога. Ако извън храма сме нехайни, дръзки, в храма не ще имаме благоговение. Ако не помисляме за Бога извън храма, ще внесем със себе си в храма духа на света, който не ще остави в сърцата и умовете ни място за словото на живия Бог.

За да се приобщим към духа на богослужението, към пълнотата на автентичния християнски живот, е потребно да пазим и умножаваме в сърцата си семето на молитвените слова, които чуваме толкова често в светия храм: „нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем“ – сега и всякога, и във вечните векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим