В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Скъпи отци, братя и сестри, честит празник, на нашия отец, наставник и закрилник светител Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец. Честит престолен празник на този свят храм, първия храм, построен в чест на светителя! Честит имен ден на майка игумения Серафима, първа сред монасите, наречена на името на светителя.

Ние, макар и немощни и недостойни, дръзваме да кажем, че сме духовни деца и наследници на светител Серафим, че нашата църковна позиция е изградена върху заветите и наследието на светителя. Както светител Серафим е говорил за Олга Ливен, бъдещата матушка игумения Серафима: „Олечка – это мое отображение, мой отблеск“, така може да се каже, че нашата църковна общност е духовно отображение на светителя. Църквата ни носи духовното приемство от светителя чрез неговите духовни чада и най-вече чрез приснопаметните отец архимандрит Серафим, матушка игумения Серафима.

Всички ние, които се обръщаме с молитва към светител Серафим, сме усещали в сърцата си лъч от благодатния му лик, полъх от неговите вяра, кротост, смирение, мир, ревност за живот в Бога, всеобхватна и всеопрощаваща любов. По Божията благодат, с неуморен духовен труд и саможертва, светителят е усвоил евангелските добродетели. Знаем, че той много е обичал Божиите светци и в тази си любов е събрал в себе си палитрата от техни добродетели: търпението и надеждата на пророците, вярата и ревността на апостолите, мъжеството на мъчениците, целомъдрието и смирението на преподобните, мъдростта на светителите и най-вече любовта на всички тях към Бога, към Неговата Църква и към ближните.

Светител Серафим, който по евангелски е възлюбил Господа, своя Бог от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум (срв. Лука 10:27), от една страна, свято е обичал Божествената истина, открита в Божието Слово и в църковните догмати, от друга, благоговейно е почитал както каноническото предание на Църквата, така и нейния богослужебен устав. Не е възможно автентично да усвоиш догматите и преданието на Църквата, ако си безразличен към духовния живот или ако имаш нездрав духовен живот. Светител Серафим казва, че способността да се богословства е право правопропорционална на личното целомъдрие. Обратно, не е възможно да си предан на Господа и да си Му верен в личния си духовен живот, а да си безразличен към словото на Неговата истина или към вдъхновените от Светия Дух правила, чрез които живее Църквата. Ако такова разделение е налице, това би означавало, че възприемаш вярата си и живота си във вярата субективно-психологически, като центърът на вниманието ти не е Бог, а по-скоро ти самият, а това е много опасна духовна прелест. Духовно цялостните личности, какъвто е бил светител Серафим, възприемат Божието присъствие както в личния си духовен живот, както в истините на вярата, така и в каноничните и уставните правила на Църквата. Любовта и верността към Словото Божие и Преданието на Църквата, примерът на борба за опазване на тази вярност и любов са ни предадени чрез наследниците на светителя. Дай Бог и ние да се стремим да следваме този пример, макар и да държим предаденото ни съкровище „с нечисти ръце“, както казваше приснопаметната матушка игумения Серафима. За да можем да възприемем в нашата мяра светител-Серафимовата любов и вярност към Бога и Църквата и да ги предадем на идващите подир нас, нужно е да обикнем покаянието и смирението, които са ключ към останалите светоевангелски добродетели. Ако ние се окажем малодушни и горди, не ще можем да станем брънка от веригата на приемствеността със светител Серафим.

Но как да се очистваме и учим на добродетелност, как да възгряваме верността си към Бога? Ние, монасите, можем да правим това чрез правилен монашески живот. Светител Серафим е бил образцов монах. Борбата си за монашеско целомъдрие и смирение той е водил съзнателно още от най-ранни години. Както знаете от опит, тази борба изисква упорито самоотречение, отдаденост на монашеските подвизи и трудове и непрестанна молитва. Известно е, че доброто монашество предполага добро монашеско благочиние, предполага спазване на правилата за монашески живот: за външен вид, за сън, хранене, труд, общуване, правила за молитва, за послушание, за духовна борба и упражняване в добродетели. Знаем, че светител Серафим е бил пример за монашеско благочиние, защото то е пазител на пламъка на духовния живот и всеки, който е обикнал живота в Христа, обича и него като предание на светите отци, като предание на Църквата, като средство за живот в Христа. Чрез монашеска дисциплина ние се борим да придобиваме монашеските добродетели на смиреномъдрие, кротост, целомъдрие и любов. Често се случва обаче, подобно на законниците, да се задоволим с реда и дисциплината като самоцел и да изоставим вътрешния духовен труд. Тогава монахът, вместо да се бори с поднебесните духове на злобата, започва да се бори с плът и кръв (срв. Еф. 6:12), т.е. със своите ближни. Вместо смиреномъдрие, такъв монах започва да развива дързост и гневливост, вместо да крепне в любовта, започва да враждува и осъжда. А колко много светител Серафим говори за кротостта, смирението, любовта и молитвата.

Ние можем да стоим в църква с часове, но да не се помолим нито за миг. Можем да следим богослужебните текстове, но да не се храним с духа им. Можем да осъзнаваме смисъла на молитвените слова, но без да възприемем и вложим в сърцето си духовните мисли и чувства на покаяние, на благодарност, на съкрушение, на смирение, на възхвала, с които те са напоени. А само няколко мига истинско и дълбоко покайно чувство могат да оживят изтерзаната ни душа, да просветлят духовния ни взор. Ние можем до изнемога да работим за полза на своите братя и сестри, но ако отхвърляме в себе си някого от тях, ако се държим с някого наказващо или още по-лошо, обявим го за враг, тогава ние самите ставаме негов враг, отчуждаваме се от Божията заповед за любов към ближния, отчуждаваме се и от светител Серафим, който ни е завещал в брата си да виждаме ангел, а на греха му да гледаме като на болест. Като не осъждаме и се стараем да пречупим, да строшим, да прогоним от себе си лошото отношение към ближния, с Божията помощ и по молитвите на светител Серафим ще започнем да придобиваме образа на монаси по същество, ще започнем невидимо за нас самите да ставаме тихи и кротки, малки, наистина съвсем малки, светителсерафимовци , годни да даряват милосърдие, любов и грижа, без да чакат отплата и признание. Така би могло да станем чеда на нашия отец светител Серафим. По неговите молитви да ни удостои Господ с Небесното Царство, в което заедно с нашия любим отец, наставник и закрилник и ние да славим Светата, Единосъщна и Неразделна Троица, сега и винаги и във вечни векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим

---