Слово на Кръстовден

Произнесено в катедралния храм „Успение Богородично“ на 27 септември (14 септември ст. ст.) 2021 г.

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Днес, възлюбени в Господа братя и сестри, светата Църква възпоменава въздигането на св. Кръст Господен, извършено от йерусалимския патриарх Макарий, след като бил намерен от света царица Елена в Йерусалим през 326 година от Рождество Христово. Празникът се нарича всемирно, т.е. вселенско въздигане на Честния и Животворящ Кръст Господен. Нарича се всемирно, понеже православните по цялата земя честват този празник и благоговейно се покланят пред светия Кръст.

Защо почитаме Кръста Господен и се покланяме пред него? На Честния Кръст, на Кръста, на който отдаваме чест, е приел да бъде разпънат, претърпял е страдания, поругания и смърт Богочовекът Иисус Христос, въплътеното второ Лице на Пресветата Троица. Чрез кръстната Си смърт Той е изкупил греховете на човешкия род от Адам до свършека на света. Сътвореният свят има както свое материално, така и духовно измерение. Човек се състои както от дух, така и от тяло. Съответно и спасението на всички нас се извършва не само в душите ни, но и в телата ни, които ще възкръснат по време на всеобщото възкресение и завинаги, в неразривно единство с нашите души, ще бъдат причастници на вечния живот. Нашите тела, оживотворени от душите ни, ведно с тях участват в спасението на човешкия род. Затова по възможност ние стоим, когато се молим, с телесен пост съчетаваме духовния пост, духовната трезвост, бодрост, молитвеност. Затова въздаваме Богу поклонение и с дух, и с тяло, като правим поклони и целуваме с благоговение свещените изображения, свещените предмети и особено днес – подобието на Честния Кръст Господен. Затова извършваме дела на милосърдие, като освен духовна жертва – христоподобната любов във всичките ѝ прояви, жертваме за Бога и ближните си и физически усилия, труд, материална помощ. Ние с вяра почитаме и въздаваме поклонение както на светия Кръст, така и на свещените изображения. Това поклонение, според думите на свети Василий Велики, преминава от образа, т.е. от изобразеното, към първообраза (Господ Иисус Христос, Божията Майка, светците). А според преп. Теодор Студит Преп. Теодор Студит. Творения. Т.1, писмо 128, писмо 193. благодатта на първообраза се предава на образа, а оттам и на нас, които се покланяме на този образ и според мярата на нашата вяра почитаме изобразения на него първообраз. С особена сила това се отнася и към почитането на Честния Кръст Господен. Благодатта на главното събитие в делото на нашето спасение – кръстната смърт на Богочовека Христос и изкуплението на човешкия род – се предава и на самия Кръст, който Светата Църква в богослужебни текстове нарича „животворящ“, „спасяващ“ Трета стихира от „Господи воззвах“ на голямата (великата) вечерня. , „очистващ от грехове“ Втора литийна стихира , „освещаващ“ Шеста литийна стихира. , „победоносен“ Трета литийна стихира. . Това не е метафора или поетична персонификация. Когато свещенослужителят ни благославя със светия Кръст, когато ние се прекръстваме и осеняваме с кръстния знак, то във възможната за нас мяра се приобщаваме със спасителната сила и благодат на светия Кръст.

Ние имаме нужда от благодатта на светия Кръст, за да носим своя личен кръст. Всички разбираме добре смисъла на този израз. Той означава страданията, трудностите, изпитанията, които Бог ни е определил да претърпим за наша духовна полза. Духовно се ползваме от нашия кръст, когато въпреки трудността на изпитанието, го носим с търпение, вяра, преданост на Божията воля, с упование в Божията помощ и вярност на Божиите заповеди. Който претърпява в носенето на кръста, придобива в духовната житница на душата си богата зряла духовна реколта от всички добродетели. Но често ни се иска да слезем от кръста. От маловерие, от малодушие или просто за разтуха да изживеем своето друго аз – аза на недоизживяното езичество, аза на недоотхвърлените страсти. Слизаме, но кръстът ни не се отделя от нас, а става още по-тежък и още по-мъчен за носене, още по-неизбежен. Впрочем има начин да направим кръста си по-лек. Това се случва, когато с любов, грижовно, ненатрапчиво помагаме на ближния си да носи своя кръст. Когато отворим сърцето си за съчувствие към неговите изпитания, болки, скърби. Когато вършим посилното да го подкрепим, облекчим, ободрим. Повярвайте, много мъка има сред нас, а ние не я виждаме от хралупата на своето потънало в себе си аз. Тогава как ще можем да проявим съчувствие към нашия ближен, да облекчим поне малко болката му, тъгата му? Но съумеем ли да го сторим, ще направим и неговия кръст, а и своя по-лек. Така ежедневно ще изпълняваме Евангелието, така ежедневно ще придобиваме спасение.

Да ни помогне Господ да чуваме Неговия кротък зов, да ни укрепи, та с начатъци на вярност, смирение и любов в сърцата си да следваме Неговия кръстовъзкресен път и със силата на Честнѝя и Животворящ Негов Кръст да достигнем до крайната цел – Небесното Царство на Отца и Сина и Светия Дух, Триединия Бог, на Когото подобава слава, чест и поклонение сега и всякога и във вечни векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим