СЛОВО ЗА ВЕЛИКИ ВТОРНИК И БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Днес, възлюбени, Църквата благовести: „Като ти откри предвечен съвет (воля, замисъл), Гавриил застана пред Тебе, Девойко, даде ти целование и рече: «Радвай се земя незасята, радвай се, неизгаряща къпино, радвай се необозрима глъбина…»“

И отново днес Църквата възглася: „Като от завист свикаха ужасно беззаконен съвет срещу Тебе, Спасителю, свещениците и книжниците подтикнаха Юда към предателство…“

В един и същи ден ние чуваме как светият Архангел разкрива пред девицата Мариам предвечния съвет тоест Божията воля (намерение, замисъл) за спасението на човешкия род, а юдейските свещеници и книжници се събират на пъклен съвет срещу Сина на Пречистата Дева, срещу Кроткия и Смирения по сърце.

В днешния ден се срещат радост от благата вест на небожителя, неизразим благоговеен трепет пред себепонизяването на Богочовека и потрес пред бездната на човешкото падение.

Но да се опитаме да поясним – за какви чувства става дума.

Естествено не за радост като обичайно душевно вълнение от нещо хубаво, драго, желано. А за духовна радост, за радост в Господа, за онази радост, към която ни зове Апостолът: „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се“ (Филип. 4:4). Тази радост не е душевна, а духовна, тя е предвкусване на вечността. Неслучайно свети Исаак Сириец казва: „Радостта в Бога е по-силна от тукашния живот.“

Дните на Великата седмица са дни на не траурно мълчание, а на благоговейно преклонение, не са дни на ритуална скръб в очакване на радост. Те не са дни на печал в обичайното психологическо измерение на това чувство. Иначе Църквата не би ни призовала във Велики понеделник: „Този ден светло носи начатъка на Господните страдания. Дойдете… да [го] посрещнем с песни…“ Наистина Великата седмица ни разкрива крайното, непоносимо дори за земята и слънцето себепонизяване на Богочовека Христос, но го разкрива в неразривна връзка с Неговата божествена сила и слава. Господ Иисус Христос е Победител не след страданията Си, а именно в тях. Самата Му кръстна смърт е победа над смъртта и извор на вечен живот за нас. Дори канонът на повечерието срещу света и велика събота, наричан обикновено „плач на Пресвета Богородица“, завършва с диалог между Спасителя и Неговата скърбяща Майка, в който четем: „Покланям се пред богатството на милостта Ти, Владико. Ти претърпя смърт, за да спасиш създанието Си, рече Пречистата, но с възкресението Си, Спасителю мой, помилвай всички ни.“

Благовестената от архангел Гавриил радост и бликащата от нея светла надежда в тия велики дни по чуден начин са обгърнати от покайно съкрушение, от благоговейно преклонение, като остават стаени във вярата, че заради нас човеците и заради нашето спасение драговолно страда и умира като Човек въплътеният Бог. В тази жива вяра се стапя и ужасът пред бездната на злото, което е обливало, облива и ще облива човешкия свят. С тази жива вяра Църквата ни зове в едно от песнопенията за днешния велик и свят ден: „Спасителю, прости нас, които без мяра съгрешаваме и по молитвите на Твоята Пречиста Майка удостой ни, Едничък Многомилостиви, неосъдително да се поклоним на святото Ти възкресение.“ Амин!

© Bulgarian-Orthodox-Church.org