СЛОВО ПРИ ОПЕЛОТО НА ОТЕЦ НИКОЛАЙ

†

Изминава трети ден, възлюбени, откакто нашият отец Николай не е сред нас. Неочаквано за всички ни Христос Бог го призова към неумиращ живот в светлия следпасхален период, в който Църквата слави Христовата победа над смъртта.

Не е трудно да се очертае животописът на даден човек, не е трудно да се съзрат следите по земния му път. Трудно е обаче да се говори за съкровеното у него, за душата му, защото понятията и думите неизбежно обобщават, обективират и предават по един и същи начин качествата на различни лица. И тъкмо поради това те се оказват неспособни да изразят дълбоко личностното, неповторимото, което може да се почувства само в непосредствено лично общуване. Това се отнася с особена сила за отец Николай – човек с жива вяра, с рядък интелектуален финес, с дълбока православна духовност, чужда на всякаква показност, бягаща от външна изява. Служението на отец Николай бе въплъщение на светоевангелския принцип „лявата ръка да не знае какво прави дясната“. Напълно безкористен, изключително скромен и неоткрояващ се външно, отец Николай в продължение на шестнадесет години послужи жертвено на Христовата Църква, оставяйки незаличима диря в сърцата на всички, които е обгрижил, подкрепил, лекувал като свещеник и лекар. За мен бе особено вълнуващо да чуя тия дни от духовно близки на отеца християни свидетелства за проявена всеотдайна и топла пастирска, медицинска и човешка грижа спрямо тях и спрямо други негови духовни чеда. Ще си позволя да споделя усещането си, че отец Николай би предпочел да го споменаваме с молитвено безмълвие, а не със слова, били те и израз на обич към него.

Предстои да се простим с нашия отец Николай и за последен път тук на земята безмълвно да го поздравим в сърцата си с победното „Христос воскресе“! Докато не свърши пътят ни из дебрите на този скоропреходен свят, всички ние – неговите събратя по служение, неговите духовни чеда, неговите роднини и близки не ще го забравим – според силите си ще се молим него и в тази молитва, както и християнската ни обич един към друг, ще намира израз любовта ни към него. Всемилостивият Христос Господ да прости волните и неволни прегрешения на Своя предан служител, да зарадва душата му и да я упокои в Небесните Си селения, дето няма нито болка, нито печал, но безкраен живот, а нас грешните да помилва като благ и човеколюбив Бог. Амин!

†Триадицкий митрополит Фотий

26 май (13 май ст. ст.) 2016 г.

© Bulgarian-Orthodox-Church.org