Българска Православна Старостилна Църква

Слово при опелото на м. Евфросиния (Кацарова)


мать Евфросиния

С лед мигове, възлюбени, всеки от нас за сетен път ще сведе глава със скръб, но и с молитва и надежда пред физическия лик на нашата обична монахиня Евфросиния, посветила себе си всецяло на Спасителя Христос, живяла над шестедесет години в тази света обител.

Трудно е да се намерят думи, които да обрисуват точно и в пълнота нейния духовен лик. Можем да си припомним нейната преданост към светото Православие, топлата ѝ, всеотдайна обич към основателката и първата игуменка на този манастир – приснопаметната матушка Серафима, а също и нейната скромност, внимателност, подчертана деликатност, добросъвестност, отзивчивост. Но това не са просто изредени качества, а живи добродетели на мать Евфросиния, които, при общуване с нея, се усещаха съвсем непосредствено, в тяхната личностна неповторимост и красота. Скръбно е, че в подобни случаи хората по-ярко си припомнят добродетелите на близък човек едва когато той вече не е сред тях. А не след дълго този спомен посърва в буренясалите ниви на душите ни. Печална закономерност. Би било много тъжно, ако тя се отнася и за нас. Като християни ние следва да живеем и да се отнасяме помежду си така, че подир земната кончина на всеки от нас, в сърцата на останалите странници по пътя към вечността да остане жива духовната връзка с преставилия се, подхранвана от любов към него и от молитвата за него.

Последните минути от съзнателния живот на мать Евфросиния са били осветени с молитва. Преди душата ѝ да загуби досег с нашия преходен свят, без все още да е напуснала тялото, тя е слушала текст от светото Евангелие, вечерни молитви и покайния канон към нашия Господ Иисус Христос. Той, нашият Всемилостив Спасител да приеме в мир душата на Своята вярна невеста, да я огради със светите Свои Ангели и по молитвите на Пречистата Си Майка, на света преподобномъченица Евфросиния и на светител Серафим Софийски чудотворец да я упокои в Небесните селения, та да се зарадва тя в Него, Царя на славата, и тази нейна радост да пребъде нескончаемо и сега и всякога, и в безкрайността на бъдещия век. Амин!

† Триадицкий митрополит Фотий
3 февруари (21 януари ст. ст.) 2019 г.


inform@bulgarian-orthodox-church.org