Днес от Дева се ражда Този,
Който в дланта Си държи цялото творение,
с пелени, като смъртен, се повива Този,
Който по Съществото Си е Непристъпен Бог Миней, 25 декември, Царски часове, славник на деветия час.

Възлюбени в родилия се Богомладенец братя и сестри,
чеда на светата Православна Църква!

Отново нашата майка, Църквата, благовести тайната на Христовото Рождество, великата тайна на благочестието (1 Тим. 3:16). Казвам „отново“, защото всички ние се носим в потока на времето и всяка поредна година празникът настъпва отново. Но въпреки това Църквата възпява: „Днес се ражда от Дева Този, Който в дланта Си държи цялото творение“… Да, в живота на Църквата и минало, и настояще, и бъдеще се преживяват в неразривно единство. И това е така, защото чрез живота в Христос вечността се среща с времето, освещава времето, обгръща Христовите чеда във всеки миг от изтичащото време.

Кой сътворен ум – ангелски и човешки – може да постигне как единосъщният и събезначален на Отца Син Божи драговолно обеднява и става подобен на нас, като възприема нашите душа и тяло, нашата скръбна човешка природа, подвластна на смъртта?

Бог Слово, Второто Лице на Света Троица, стана Човек, за да избави човека от греха и смъртта, да го избави от самотата му, да го върне при Себе Си, за да може Сам Той да пребъде в човека и човекът да пребъде в Него, та чрез Него да намери истинския път към Бога, към самия себе си и към всички човеци, да стане „бог по благодат“, както учи преподобни Максим Изповедник.

Не са ли за нас тежки тези слова? Тежки са, но не толкова защото са изказ на високо богословие, а защото върху ни тегне духът на този свят, притиска ни надолу и ние мъчно можем да отправим взор към отразената в тях светлина от тайната на благочестието. Трудно ни е да вместим благовестието за тази тайна като живо и живоносно свидетелство, бликащо от думите: днес „Невидимият става видим, Неосезаемият става осезаем, Безначалният получава начало“; Миней, 26 декември, вечерня, трета стихира на стиховните. като напълно безпомощен наглед Младенец се ражда от Майка Девица „Този, Който в дланта Си държи цялото творение“.

Пречистата девическа утроба вмества Невместимия и ражда във времето като Човек единородния Син Божи, роден от Бог Отец преди всички векове. И Църквата възглася с надземни в сърцевината си думи: „Днес… с пелени, като смъртен, се повива Този, Който по Съществото Си е непристъпен Бог, в ясли ляга Този, Който в началото със слово утвърди небесата“. Миней, 25 декември, Царски часове, славник на деветия час.

Духът на този свят не познава смирението. Истинското смирение. А без да са поникнали неговите кълнове в нас, ние едва ли ще можем да вместим свидетелството за тайната, втъкано в току-що приведените църковно-песенни слова. „Смиреномъдрието е одежда на Бога“, казва св. Исаак Сириец. И само смирените могат да се докоснат до тайната на благочестието, само те могат да преклонят сърцата си пред безпределното смирение на Всемогъщия, Който стана Човек, предаде Себе Си на страдания и смърт, та чрез Неговата смърт да оживеем ние. Той дойде, за да ни дари смирението Си като лек за нашата гордост, дойде, за да ни изцели с човеколюбието Си от нашето дълбинно себелюбие, така че да се роди в сърцата ни Неговата любов и да можем да обикнем Него и ближните си, както Той ни обикна (срв. Иоан 13:34-35).

Въплътеният Бог Слово стори всичко това, без ни най-малко да накърни дарената ни от Самия Него свобода. Дойде при нас, застанал смирено пред прага на свободната ни воля, на сърцето ни. А нашето сърце според израза на свети Макарий Велики е необятна бездна. В него по думите на този свети отец „са всички скрити обиталища на порока…, там [в сърцето] има неравни и криви пътища, пропасти, но там е също и Бог, там са ангелите, там е животът и царството, там са светлината и апостолите, там са съкровените обители на благодатта…“. Това мощно слово на египетския светилник разсича плитките ни понятия за грях и добродетел, за порок и чистота, за живот и смърт, пръсва мъглата, с която ни обгръща духът на този свят. Да ни просвети това слово. И да ни възвиси. За да преклоним и ние ума и сърцето си пред тайната на Христовото Рождество. За да ни огреят лъчи от нейната тиха светлина и да можем с дух и истина да изречем заедно с богогласния Богослов Григорий: „Днес Роденият без майка се ражда без баща. Безплътният се въплъщава, във вещество се облича Словото, Невидимият става видим, Неосезаемият става осезаем, Безлетният получава начало, Син Божи става Син Човешки“. На Него заедно с безначалния Му Отец и Пресветия Благ и Животворящ Дух – единосъщна и неразделима Троица – подобава слава, чест и поклонение – сега, и всякога, и в безкрайността на бъдещия век. Амин!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

† Триадицки митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква

---