…Бог проводи в света Своя Единороден Син,
за да бъдем живи чрез Него (1 Иоан 4:9)

Възлюбени в Богомладенеца Христос братя и сестри, чеда на светата Православна Църква!

С тези думи любимият Христов ученик изразява с пределна краткост същината на рождественското благовестие. Единородният Син на Отца, Бог Слово, Второто Лице на Света Троица, стана Човек, за да бъде човекът жив чрез Него. Синът Божи се роди като безпомощен Младенец, за да ни върне при Себе Си – при могъщия Извор на живота, за да може Самият Той да пребъдва в човека и човекът да пребъдва в Него, да приеме от Него залога за вечния живот, да намери истинския път към Бога, към себе си и към всички човеци. Но Дарителят на неумиращ живот не ни натрапва Своя дар, желае да ни го дари, зове ни да го приемем, за да стане той душа на душата ни, и да ни изпълни с Бого-живот, с Богочовешки живот. Свети Максим Изповедник казва: „Божието Слово, веднъж родено по плът, от човеколюбие вечно се ражда доброволно по дух у онези, които придобиват добродетели; и се открива в степента, в която се побира от приемащия Го“. Да се роди у нас Христос по дух, ако се стремим да придобиваме добродетели, и да се открие в степента, в която Го побираме. Какво означава това?

Христос се ражда по дух у тези, които придобиват вяра – вяра като жажда и страдание за смисъл и истина, вяра в словата на предвечното Слово, вяра като взор, отправен през времето към вечността, вяра-подвиг, не само вяра във, а жива вяра, преливаща в доверие към Богочовека, към Извора на живота.

Христос се ражда по дух у тези, които с вяра, доверие и упование крепнат в стремежа си сами себе си, целия си живот да отдадат на Христос и на своите ближни в Негово име.

Христос се ражда по дух у тези, които са готови да понесат остра и най-често продължителна болка. Болка, която ги пронизва толкова по-дълбоко, колкото по-силно желаят да се отърсят от омаята на себелюбието, себелюбуването, себепоклонството. Тази родилна болка ги издига над разломите на грехопадналата човешка природа, лекува я от нейния обречен устрем да въстава постоянно сама против себе си, да се лута между безнадеждното бягство от страдания и неутолимата жажда за наслади. След тази болка се ражда радостта от свободата, защото се свличат оковите на отчуждението спрямо Бога и спрямо всички останали човеци. Тогава в онези, които „придобиват добродетели“, се „ражда доброволно по дух Христос“, въплътеният Бог Любов, за да ги изпълни с най-съвършената от тях – любовта към Бога и истинската любов към себе си, която е неотделима от себежертвената любов към ближните и се проявява чрез нея.

Блажени са такива христоносци, Христови светилници сред мрака, който човешката греховност разстила навред и който, уви, далеч не всички, именуващи се християни, разпознават като мрак. Благословени са и тези, които имат очи да видят смирените носители на Христовата светлина и заедно с тях да последват Христос. А Той ще ни прикани да разтворим сърцето си за Него, за Неговите по-малки братя. Сторим ли го, ще осъзнаем, че пътят, по който сме вървели досега, е нескончаем кръг около собственото ни „аз“, лъжлив път без посока. Тогава и ние ще вкусим радост от свободата, радост от срещата с Живия Бог, от срещата с нашите братя човеци, а чрез тях – и със самите себе си като образ Божи. Ще вкусим и от радостта на рождественската тайна и ще прославим „Отца на светлините“ (Иак. 1:17), Който „проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него“. Ще прославим и Сина, Който от човеколюбие се роди от пречистата Дева и пак от безспирно човеколюбие „вечно се ражда доброволно по дух у онези, които придобиват добродетели“. Ще се зарадваме в Този, „чрез Когото сме живи“, „Който облича небето с облаци, […] пред Когото трепет обзема Херувимите; […] Който изпълва всичко“ Миней, 22 декември, канон на Повечерието, песен пета, втори тропар. . На Него, Непостижимия и в непристъпното Му величие, и в неизразимото Му смирение, на въплътения Бог Слово, нашия Господ Иисус Христос, заедно с безначалния Негов Отец и с Пресвятия Благ и Животворящ Дух, единосъщна и неразделима Троица, подобава благодарение и слава, чест и поклонение всякога, сега и винаги, и във вечни векове. Амин!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

† Триадицки митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква

---