„Сега е съд над тоя свят“
(Йоан 12:31)

Тези думи, възлюбени, Богочовекът Христос изрича пред Своите дванадесет ученици малко преди да принесе Сам Себе Си в жертва за живота на света. Какъв е този съд над света в името на неговия живот?

С отпадането си от Бога, с отдаването си на греха човекът попада във властта на княза на този свят – вожда на падналите ангели, някогашен архангел, рухнал в бездната на неудържимата си омраза към Бога. Единородният Син на Отца, второто Лице на Триединия Бог, се въплъти и дойде в света, за да избави човека от робството на греха – робство, което той, по внушение на падналия ангел, бе прегърнал в името на свободата да бъде като бог. Синът Божи стана Син Човешки, за да съкруши княза на този свят, да смаже властта му над човека. Той не стори това със Своето всемогъщество, с безпределната Си сила като Творец на всичко видимо и невидимо, а с неизразимото Си себепонизяване, със Своето безпределно смирение чрез саможертвата Си на Кръста и чрез победното Си възкресение. На днешния ден заслепени от греха човеци поискаха да прогонят завинаги от този свят кроткия Месия, Сина на живия Бог. Бяха доволни, че Го предадоха на съд и смърт, че чуждоземният управител на тяхната угнетена родина изпълни неистовото им желание: „Премахни Тогова… разпни Го, разпни!“ (Лука 23:18, 20) А ето че тъкмо върху Кръста се извършва съдът над този свят. Разпънатият Богочовек, предвечният Бог Слово, се моли за мъчителите Си, а князът на този свят самоизмамно тържествува – негови подвластни човеци убиват омразния му Съперник.

Творецът мълчи, но творението вика: слънцето помръква, камъните се разпукват, гробници на умрели праведници се отварят. А мнозина човеци се връщат от Голгота в Йерусалим, като се бият в гърдите в знак на разкаяние (виж Лука 23:48) – първи добър плод от съда над този свят. „Сега е съд над този свят“ – и в оня съдбовен ден преди повече от две хиляди години, и днес, и през всички дни до свършека на времената. Сега е съд, който решава и отсъжда с кого е всеки един човек – с прогонения княз на този свят или с Бога. Изборът е в нашите ръце.

„Светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши“, свидетелства свети апостол и евангелист Йоан Богослов (Йоан 3:19). Уви, мнозинството човеци избират развенчания княз на този свят, искат той да господства над тях, отново той да бъде владетел на света. Те може и да не вярват в него. Достатъчно е да приемат неговия дар. А той е пред очите на всекиго – всичко е позволено, вкусете свобода и наслади в обятията на греха. С миражи поваленият княз на този свят омайва подвластните си до мига, в който изтекат земните им дни и те се събудят от избраната несвяст – ужасени и безответни пред съда над този свят.

А тези, които откликнат на Божия зов, приемат истинския Владетел на този свят, повярват в Неговото Благовестие и то заживее в тях, получават в дар Самия Него – Извора на вечния живот. Те се обличат в Неговото смирение, изпълват се с Неговата кротост, хранят се с пречистите Му Тяло и Кръв, пребъдват в Него и Той в тях. Всички те, истинните следовници на Христос, Неговите по-малки братя и сестри, осиновени от небесния Отец, са драгоценният плод от съда над този свят.

*

Сега е съд над този свят. Светът поиска да прогони своя Творец, осъди Го на мъчителна смърт и Го издигна на Кръста. Но Той ще се издигне още по-високо, несравнимо по-високо: ще възкръсне и ще възнесе човешката природа върху престола на единосъщната Троица, за да приобщи към непристъпната Божия слава „всички ония, които Го приеха“ (Йоан 1:12), отрекоха се от себе си, взеха кръста си и Го последваха, изкачиха се на своята голгота, а сетне преминаха, преминават и до края на този век ще преминават от нея към неумиращия живот в Царството на Отец, Син и Дух Свети, Триедин Бог, на Когото подобава слава, чест и поклонение сега и всякога и в безкрайността на бъдещия век. Амин!

† Триадицки митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква

---