Слава във висините Богу,
и на земята мир,
между човеците благоволение! (Лука 2:14)

Възлюбени в Богомладенеца Христос братя и сестри, чеда на светата Православна Църква!

С Рождеството на Спасителя във Витлеем нашият земен свят се оглася за първи път от незнайно дотогава небесно славословие. В чистите сърца на еврейските пастири отекват словата на нова ангелска песен, която увенчава вестта, изречена миг преди това от безплътния пратеник: „благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука 2:10-11).

„И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение“!“ (Лука 2:13-14).

Повече от две хилядолетия този небесен химн обхожда земната шир, зове човеците да издигнат сърцата нагоре, да познаят и прославят истинния Бог, Който се яви сред тях, дойде сред блудните Си чеда, за да ги призове при Себе Си, да ги обогати със Своята бедност, да ги направи силни със смирението Си, да им дари победа над греха и смъртта чрез поражението Си. В нашия размирен свят се роди Този, Който по думите на св. апостол Павел е „нашият мир“ (Еф. 2:14). Сам Князът на мира (срв. Исайя 9:6) е сред нас, Богочовекът Христос е Мирът на човека с Бога, Христос е Мирът на човеците помежду им и със себе си. Този мир е нашето спасение в Господа. Така пророкува бащата на Христовия Предтеча за мисията на своя благословен син: „и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им, поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира“ (Лука 1:77-79). И ето че във Витлеемската нощ звучи небесният отглас на тия пророчески думи: „на земята мир, между човеците благоволение“. Както пояснява св. Григорий Двоеслов, „за Бога няма по-богата жертва от добрата воля“. Добрата воля, която поема посятото в сърцето семе на вярата и насочва нозете ни към Него, „нашия Мир“, към Посетилия ни „Изток свише“, за да станем Негови, да посветим живота си на Него и на по-малките Му братя и сестри, заради които Той се роди в скръбния ни свят, та да не тънат в „долина и сянка смъртна“.

Но принасяме ли ние на Бога своя дар, своята жертва – добрата воля? Той е истинен, казва св. апостол Павел (2 Кор. 1:20). За да бъдем Негови чеда, и ние следва да сме истинни – във всичко. Истинни сме, когато не флиртуваме с неистините в нас и вън от нас, когато усещаме както болката на любовта към истината, така и парещата болка от изневярата на истината. Ние ще бъдем истинни, ако не наричаме черното бяло, а бялото – черно, ако не наричаме страха от силните на света благоразумие, а боязливото мълчание – мъдро изчакване. Ще бъдем истинни, ако не наричаме угодничеството и ласкателството смирение и благодарност. Ще бъдем истинни, ако не наричаме откритото и честно говорене дръзка самонадеяност. Ще бъдем истинни, ако ясно се разграничим от тези, които с евангелски думи на уста потъпкват самото Евангелие в угода на войнолюбци, дръзнали в наши дни да употребят Христовата вяра, за да оправдаят цели, напълно несъвместими с нейната същност. Само ако сме истинни, ще можем сред трусовете и разломите на нашето съвремие да пребъдем с явилия се Княз на мира, да Му послужим с добра воля, да станем Негови нелъжовни свидетели пред лицето на света. Свидетели не с пресметливо подбрани думи, а със слово, напоено с Христовия дух и с Христовата истина, свидетели не с отделни показни прояви, а с дела, извиращи от жива вяра.

Ако бъдем такива свидетели на родилия се във Витлеем, ще ни облъхне радостта от великото благовестие: днес „Невидимият става видим, Неосезаемият става осезаем, Безначалният получава начало“ Миней, 26 декември, вечерня, трета стихира на стиховните. ; като напълно безпомощен наглед Младенец се ражда от Майка Девица „Този, Който с ръката Си държи цялото творение“. Миней, 25 декември, стихира глас 6 на деветия час. „В бедни ясли лежи Единородният Син, видим като човек, с пелени се повива Господ на славата“. Миней, 24 декември, Царски часове; час трети, из тропара на шести глас.

„Иисус се ражда в плът и ме обогатява с неизречена бедност“ Миней, 21 декември ст. ст., първи канон на утренята, из третия тропар на четвърта песен. – пее Църквата днес.

Ако наистина желаем да сме свои на Христос (срв. Еф. 2:19), да бъдем Негови истинни свидетели, ще се обогатим с „неизречената Му бедност“ – с дара, в който можем да открием най-голямото Негово богатство – любовта Му – и чрез нея да станем в пълнота Негови чеда, чрез нея да преоткрием в себе си Неговия лик и пак в нея да се срещнем в небесен мир с всички човеци, с ангелските ликове и да подемем тяхната песен:

Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

† Триадицки митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква

---