СЛОВО ЗА БОГОЯВЛЕНИЕ


Да не изречем нечиста дума от лоши мисли,
с но като изучаваме божественото слово,
с песни да пристъпим към Словото,
Което заради нас се яви в плът
и просвещава пребъдващите в мрак.

(Миней, 3 януари, трипеснец на повечерието, песен осма, тропар втори от втория канон – според гръцкия текст)

Е то как, възлюбени, Църквата ни приканва да пристъпим към въплътения Бог Слово, да възпеем явилия се Син Божи и Син Човешки, ето как ни приканва да празнуваме днес.

Не просто да дойдем в храма, да присъстваме, именно да присъстваме на светата литургия и на великия водосвет, без да нахраним и напоим с тях ума и сърцето си, а да се ограничим само с външното, с телесно зримото, с религиозния навик. Призовани сме да пристъпим към Христос, въплътения Бог Слово, като се очистим от лоши мисли, като внимаваме – не само днес, но и винаги – отровена от такива мисли дума да не излиза от устата ни. И още – да пристъпим към Богочовека, като изучаваме Неговото слово, думите Му за вечен живот (ср. Иоан 6:68). Нещо, към което, уви, ние често сме нехайни. Впрочем не за разсъдъчно изучаване става дума. Но за труд на ума и сърцето, напоен с действена вяра и раждащ знание, дела и живот в Христос. Знание не отвлечено, а опитно. В него са втъкани духовни мисли, трепет, удивление, славослов, струящи от химните, с които благоговейно пристъпваме към въплътеното предвечно Слово. Днес принасяме песенна възхвала на Този, пред Когото и небесата са нечисти. Той е по-високо от всяка чистота, облича се в светлина като с дреха, а ето че редом с митарите и грешниците иде да моли от Йоан покайно кръщение. Пред нас е непостижима за сътворени същества тайна, разкрита ни от Самия Бог – тайна, която можем да назовем с думите на свети Дионисий Ареопагит – „всесилна благост на богоначалната немощ”. Заради нас Бог Син безмерно понизява Себе Си, възприема нашата посърнала от греха природа, за да порази мощта на дявола и разкъса оковите на греха и смъртта.

Бог Слово „се яви в плът и просвещава пребъдващите в мрак“.

Просвещава тези, които повярват в Него, които не презрат божественото Му смирение и откликнат на кроткия Му зов; видят мрака в себе си и пожелаят да станат чеда на Светлината.

Но как самовлюбеният човек ще допусне, че Смиреният, Кръстеният заедно с грешниците, Кроткият, Унизеният, Битият, Заплюваният, Разпънатият е истинската Светлина? Та такъв човек уверен, че знае какво е светлина във всички възможни смисли и няма нужда някой да му говори за това. Нарцистично оглеждащият се в себе си ум на такъв човек не е способен да вмести написаното от свети Григорий Паламà: „както огънят, покрит с непрозрачно вещество, може да го нагрее, но не и да го изпълни със светлина, така и умът под плътното покривало на страстите може да роди знание, но съвсем не светлина“. Такъв човек никога не би допуснал, че и за него може да се отнасят думите на пророк Исайя: „Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото – за горчиво!“ (Исайя 5:20).

Но тогава кой може да разпознае Христовата светлина, да зажадува за нея? – Човекът, който дръзне да се изправи срещу идола, изваял от самия себе си, който е готов да разтвори сърцето си за повика на Кроткия и Смирения, твърдо реши да скъса с мрака, измамно припознаван досега за светлина. Не номинални християни, не òбредни християни, не омаяни от „умословна философия“ (свети Григорий Паламà) християни, а тъкмо такива следовници на Спасителя биха почувствали като изцяло свой молитвения зов на великия Христов светилник Василий: „Отче на истинската Светлина, Който си украсил с небесна светлина деня и си осветил нощта с огнени отблясъци, приготвил си ни покоя на бъдещия век в невеществена и непомръкваща светлина, просвети сърцата ни с познанието на истината!“ Благословени ще бъдем, ако и ние не изречем нечиста дума от лоши мисли, но като изучаваме с ум и сърце божественото слово, с песни пристъпим трепетно към Словото, Което заради нас се яви в плът и просвещава пребъдващите в мрак. Амин!


† Триадицкий митрополит Фотий