Този е нашият Бог и никой друг не ще се сравни с Него,
Той се роди от Девица и живя с човеците –
в бедни ясли лежи Единородният Син, видим като човек,
с пелени се повива Господ на славата…
(Миней, 24 декември, Царски часове; час трети, из тропара на шести глас)
Възлюбени в Богомладенеца Христос братя и сестри, чеда на светата Православна Църква!
Р ождеството на нашия Спасител е събитие, което може да бъде изследвано по писмени извори, може да бъде припомняно, празнувано по най-различен начин, а може да бъде отминато и без внимание, може да бъде омаловажавано или отричано. За него би могло да се говори сухо, теоретично или пък леко и увлекателно; за него всяка година се проповядва – със служебно, повехнало или, напротив, с умело църковно красноречие. Но до неговия съкровен, надвремеви смисъл могат да се докоснат единствено смиреният ум и вярващото сърце – приютени, съгрявани, очиствани, обновявани в лоното на Църквата. С втъкани в слово богословски съзерцания, молитвен трепет, удивление, благоговейно преклонение Църквата приобщава чедата си към тайната на благочестието – явяването на Бога в плът (ср. 1 Тим. 3:16).
Още от древност пророчески глас сочи на Израилевите синове: „Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него. Той изнамери всички пътища на знанието и го даде на Своя раб Яков и на Своя възлюбен Израил. След това Той се яви на земята и живя между човеците“ (Варух 3:36-38 – според превода на 70-те).
Сред първите багри от зората на новия Израил свети апостол Петър се обръща към синовете на непослушанието: „…Нека целият дом на Израил твърдо да знае, че Бог направи Господ и Христос Т. е. Месия. Този Иисус, Когото вие разпнахте“ (Деян. 2:36 ).
И ето ние, новият Израил, вярваме, че Иисус е Господ и Месия и днес празнуваме Неговото раждане от пречиста Майка Девица. Но как празнуват мнозина от тези, които числят себе си към новия Израил?
Не, няма да говорим за църковно гарнирания опошлен празник без Христос. За празника, облепен с околорелигиозни нагласи, с безлика надежда за „здраве“, „щастие“, „късмет“, „успехи“. Но боли, когато синове на новия Израил с уста изповядват, че Бог се яви в плът (1 Тим. 3:16), а невинаги празнуват Христовото Рождество с „чистота и истина“ (1 Кор. 5:8).
На какво са плод поставени в православни храмове пещерки със сладникави фигурки, онагледяващи поклонението на пастирите и мъдреците пред Богомладенеца? На безкритично подражание? На порив за провинциално възприемане на моден образец? Или пък на религиозно-психологическа сантименталност, която лъха от този римокатолически обичай?
Не усещат ли висши църковни сановници, че позорят Църквата, когато говорят от амвона за бедните ясли, приютили Единородния Син, призовават ни да сме милосърдни към социално слабите, а сами пример не дават? И още по-лошо – мнозина от тях с уста говорят, а с живота си потъпкват тези свои думи и несмутимо проповядват „Евангелието“ на охолството, лукса, разкоша. Нима и синове на новия Израил възхваляват лицемерно Този, Когото не познават или не желаят да познаят на дело?
Но как празнуваме самите ние? Достъпна ли е за нас поне в малка мяра тайната на благочестието – явяването на Бога в плът? Да, достъпна е, ако сме честни пред нашия Създател, пред себе си и пред ближните си. Или иначе казано, достъпна е, ако не имитираме християнство пред другите и пред себе си. Достъпна е, ако вярата, трепетът, благоговението, себеотрицанието намерят място в сърцата ни, ако нашият усет за ближния е силен да се противопостави на нашите егоизъм и себеугаждане. Тогава ще можем и ние да се докоснем тайната на Христовото Рождество и тя ще ни зарадва с тиха радост. Ще ни облъхне топлината на благата вест: днес „Невидимият става видим, Неосезаемият става осезаем, Безначалният получава начало” Миней, 26 декември, вечерня, трета стихира на стиховните. ; като напълно безпомощен наглед Младенец се ражда от Майка Девица „Този, Който с ръката Си държи цялото творение”. „В бедни ясли лежи Единородният Син, видим като човек, с пелени се повива Господ на славата“. „Смиреномъдрието е одежда на Бога”, казва св. Исаак Сириец. Способни ли сме да преклоним ума и сърцето си пред това потресаващо смирение? Единородният Син Божи прие нашата осъдена от греха природа, за да осъди в нея греха и да я избави от него; дойде, за да изцели със смирението Си нашата гордост, за да ни избави с човеколюбието Си от нашето себелюбие, за да излекува с бедността Си нашето користолюбие, да порази с любовта Си нашата омраза, дойде, за да ни дари Себе Си. И Той стори всичко това, без ни най-малко да накърни дарената ни от Самия Него свобода. Дойде, възприел нашата изранена от греха скръбна плът. Дойде да подири нас, заблудените, дойде при на нас, застанал смирено пред прага на нашата свободна воля, на нашата съвест, на нашето сърце. Дойде, за да ни призове отново в дома на Небесния Отец. На Него заедно с безначалния Му Отец и с Пресветия Благ и Животворящ Дух, единосъщна и неразделима Троица, подобава слава, чест и поклонение сега, и всякога, и във вечните векове. Амин!
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
† Триадицкий митрополит Фотий