Петдесетница
Д нес, възлюбени, прославяме живоначалната единосъщна Троица и възпоменаваме слизането на Нейното Трето Лице, Светия Дух над Божията Майка и Христовите апостоли, събрани в Йерусалимската горница. Днес възпоменаваме начало, което няма край, защото чрез Своето нетварно действие или благодат Светият Дух пребъдва неотлъчно в небесно-земната Христова Църква. А тя, по думите на свети апостол Павел, е тайнствено тяло на Спасителя, чиято Глава е Сам Той (Еф. 4:11-15; 22-32). Членове на това тяло са Пречистата Богородица, светите безплътни Сили, христоликите души на отминалите във вечността човеци, както и тези от тях, които крачат по земния си път, познали са Истината и се борят да пребъдват в нея.
Да, борят се да пребъдват в нея. Защото познаването на истината не се ограничава с умствено знание, със запаметяване на текстове, с усвояване на система от понятия и възгледи. То е цялостно познание на ума и сърцето, духовен опит, борба с неистини, които ни пречат да живеем с Истината и в Истината. Това познание, тази борба, този живот са възможни единствено в Църквата, чиято душа е „Духът на истината“ (Иоан 16:13), Който по думите на Спасителя ни упътва на всяка истина.
Познаването на Истината може да започне като личен акт, но не може да продължи, не може да се осъществи, ако този акт, или по-точно процес, не стане едновременно личен и съборен, дълбоко съкровен и заедно с това съвместен, споделен в тялото на Църквата. В това отношение благодатните подвижници и отшелници са, и в същото време не са изключение от казаното. Защото в усамотен живот, в живот-подвиг, в живот-борба, те разкриват в прекрасна пълнота не индивидуален, не ограничено личен, а съборен, всеобхватен опит на живот в Истината, на живот в Христос чрез благодатта на Светия Дух. Чрез действието на Божия Дух те споделят обὸженото себе си, споделят своя опит на живот в Истината с цялата вселенска пълнота на верните. Ползваме ли се ние от този опит?
Да си припомним, че храмът е средоточие на Църквата като събрание на верните. Но той не е място, в което се срещат хора без връзка помежду си, или хора, обособяващи се в групички, споявани нерядко от дух на противопоставяне и критикарство. Храмът не е място, където всеки се грижи единствено за себе си, свидливо пази „своето“, без да го споделя с другите.
Храмът не е място, което всеки един от нас посещава, за да изпълни личните си или и семейни „религиозни задължения“, за да получи удовлетворение, че е отдал на Бога дължимото и следователно е в правото си да получи от Него желаното.
Храмът не е място, в което престояваме известно време, за да се „успокоим“, да „се заредим“, да се „пречистим“, с една дума да почувстваме религиозно оцветен психологически уют без никакво отношение към другите около нас.
Христовата Църква, събранието на верните и неговото средоточие – храмът са среда и място за живот в Истината. Среда и място, където следва да чуваме много по-често „ние“, отколкото „аз“; където не мислим какво ще получим от другия, но какво ще му дадем. Среда и място, където сме призвани да споделяме с другите сърцата си, радостите и скърбите си, вярата, надеждата, любовта си. Да, тъкмо в Църквата Светият Дух ни зове да преодолеем страха от самата възможност да споделяме себе си с нашите братя и сестри. Зове ни да се лекуваме усърдно от егоцентризма, който сковава и извращава човешкото общуване. Учи ни да виждаме в ближния си не съперник, а съратник. Отваря очите ни, за да прозрем, че всяка лъжа, малка и голяма, всяка измама са наш смъртен враг. Разкрива ни красотата на доверието, което няма нужда от предпазливост и самозащита, изградени от страх, мнителност, фалш и говорене, което прикрива мислите ни.
Ето го познанието, ето го опита, ето го живота, които сме призвани да придобиваме в Църквата. Но ако ние живеем по начин, противоположен на описания, ако живеем преди всичко чрез тъмния двойник в нас – самовлюбеното наше „аз“ и при това почти нямаме съзнание за това? Тогава какво? Пребъдваме ли в ние в Истината? Или за нас тя е само идеологическа позиция, при това нерядко криворазбрана? Или пък сме заслепени от самозаблудата, че сме на дело църковни, без да сме такива по същество? Единствено Духът на истината може със силата на покаянието да порази този наш двойник, чрез който, уви, ние можем да създадем тъмен двойник и на самата Църква, за която хората съдят по нашето поведение, по живота ни.
Дано да не бъде така с нас! Зависи от нас самите – от всеки поотделно и от всички ни заедно. Да молим Триединия Бог да ни изпрати глад и жажда за Неговото слово, за Неговата истина, да разтвори душите ни за Духа на истината. Да просвети очите на ума ни, да очисти сърцето ни от полепналите по тях лъжи и самоизмами, да ни изведе от изолатора на нашето нарцистично „аз“, за да познаем и обикнем ближния си в Христос и Христос в своя ближен. Да се смили над нас, да ни пробуди, да ни призове, да освети, да ни спаси православно познаваният в Троица Бог – Отец, Син и Дух Свети, Извора на истината, на Когото подобава слава, чест, поклонение и благодарност сега и всякога, и в безкрайността на бъдещия век. Амин!
† Триадицкий митрополит Фотий