Българска Православна Старостилна Църква

ПАСХАЛНО СЛОВО


„Ти – Животът от гроба възсия, Христе Боже“
Из тропара на Неделя втора след Пасха

Възлюбени във възкръсналия наш Спасител братя и сестри, чеда на Светата Православна Църква!

В ъзсиялият от гроба Живот, още преди да потъпка със смъртта Си смъртта, бе казал на Своите ученици: „Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие“ (Иоан 10:10). „В изобилие” – според свети Григорий Паламà – означава вечност и пълнота на благата. И свети апостол и евангелист Йоан Богослов благовести: „…Бог ни е дарувал живот вечен; и тоя живот е в Неговия Син” (1 Иоан 5:11). Бог ни дарява вечния живот така, както ни дарява и временния. Човекът не избира раждането си, а само начина на живот след него; той също така не избира вечността на живота, а само начина на живота във вечността. Възсиялият от гроба Живот откри пред човека пътя към вечния живот като пълнота на общуването със Самия Него, като пълнота на вечни блага.

Възкръсналият Богочовек дарява на човека вечен живот, но този дар невинаги се приема с готовност. За да стане този дар начин на живота ни във вечността, не е достатъчно да бъдем полуформални християни. Как ще се умножи в нас залогът на този дар, как ще стане наше лично достояние, ако не посветим себе си на Бога? А това може да сторим само ако Го обикнем. Да Го обичаме – това означава да Му служим, да приеме Неговата воля като наша собствена, Неговите святи желания и святи цели като наши желания и цели.

Животът – Христос Бог възсия от гроба, но пълнотата на нашия живот в Него все още предстои. Жива и устойчива ли е вярата ни в това? Или тя линее, защото сме превити доземи от тежестта на живота, живян тук и сега? Напояваният от благодатта свободен и последователен избор да посветим себе си на Бога започва да преобразява отношението ни към живота и смъртта. Животът с Христос и в Христос започва в нас сред царството на преходността, сред безкрайния низ от раждания и умирания, от появявания и изчезвания, от идващи и отлитащи мигове. Постепенно ни издига над този безспирен поток, започва да ни лекува от страха пред лицето на телесната смърт. В сърцата ни прорастват първите кълнове на духовното разбиране, че от край смъртта се превръща в начало, защото възсиялият от гроба Живот я принуди да стане родителка на вечния живот. Как? „Който е приел Кръщение и пази силата му в живот според заповедите – пише св. Максим Изповедник – вкусва смърт не като необходимо следствие от греха и поради греха, а за осъждане на греха. Така смъртта по тайнствен начин изпраща [такъв човек] в божествен и безкраен живот“. Ето как от проклятие за човешкия род смъртта става за чедата на Богочовека врата към възкресението и живота. За тия, които умират в Христос, смъртта е раждане за нов живот, завръщане в дома на Отца, в който Христовият човек, новият човек ще влезе радостно в пълнотата на своята обновена природа след възкресението на мъртвите. Неслучайно древните християни са празнували смъртта на мъчениците като раждане за нов живот във вечността. Възкресението не идва след смъртта, а чрез смъртта. Защото тъкмо чрез смъртта Си, чрез единствената в историята на човечеството живоносна смърт Христос Бог победи смъртта, съкруши дявола със собственото му оръжие, а чрез възкресението Си дарява на човека вечен живот. Дарява Му Самия Себе Си като Живот, възсиял от гроба, възсиял, за да просвети блуждаещите в долината на смъртната сянка, възсиял, за да оживотвори всички, които Го приемат и обикнат, възсиял за да пребъдва със Своите живи люде и до гроба, и подир гроба, и сега, и всякога, и в безкрайността на бъдещия век. Амин!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! ВОИСТИННУ ВОСКРЕСЕ!

† Триадицкий митрополит Фотий,
Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква


inform@bulgarian-orthodox-church.org