РОЖДЕСТВЕНСКО СЛОВО
„Какво да правим ние с теб, човеко?
Ти не си търсил Бога, когато Той е бил във висините.
Но дори когато Господ слиза при теб
и говори с теб посредством плътта, ти все едно не Го приемаш“.
св. Василий Велики
Възлюбени в Богомладенеца Христос братя и сестри,
чеда на Светата Православна Църква!
П редвечният Син Божи, Второто Лице на Триединия Бог, се роди от пречиста Девица, за да стане наш Спасител, да ни дари Себе Си, та като Го приемем, да станем Негови по-малки братя и сестри, Негови приятели и чеда на Небесния Отец. Този е смисълът на рождественското благовестие, изречено от Ангела към витлеемските пастири: „…ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука 2:10-11).
Странно, думи познати на милиони, но чути със сърце от малцина. Думи на Този, Който слезе при нас и ни говорѝ с устата Си, а ето, въпреки това ние не Го приемаме. На Него не Му е нужна полувяра, не Му е потребна обрѐдна почит. Той иска да Го пуснем в сърцата си, за да ни дари Себе Си. А ще Го пуснем, ако отворим за Него дверите на сърцето си – не колебливо, а разтворени широко, докрай. Но как да стане това? Особено днес, когато душите ни са така затлачени от наносите на този свят, които ние възприемаме като жизнена среда, обичайно „живеене“ и „съобразяване с реалността“. Ще може ли през тези наноси да стигне до умовете и сърцата ни призивът на св. Йоан Златоуст: „Влюби се в [божествената] любов, защото чрез нея ти получи спасение и осиновяване?“
Да се влюбим в божествената любов? Но това означава да разлюбим света с неговите похоти, да разлюбим греха в нас, с който сме свикнали, който едновременно ни услажда и мъчи.
Ако се влюбим в божествената любов, ще разлюбим себелюбието си, ще ни стане противно стаилото се в нас себепоклонство, ще повехне сладостното желание за охолство, покой, безметежно добруване всред благата на този свят.
Ако се влюбим в божествената любов, ще вкусим от сладостта на себераздаването, на саможертвата като път към Възлюбилия ни, като път към ближните ни, като единствения истински път и към самите себе си.
Но навярно е трудно да възприемем и тези слова. Защото е трудна раздялата със стария наш човек. Да се влюбим в божествената любов означава всеотдайно да се устремим към нея, без да обръщаме внимание на всички основателни наглед уговорки на този стар човек, който желае да остане завинаги господар на сърцата ни. Той докрай ще се опитва да ни мами, че влюбването в Божията любов, че любовта към Богочовека, ще отнеме свободата ни. Но истинска свобода ние ще вкусим само когато почувстваме как от нас се свличат оковите на отчуждението спрямо Бога, спрямо самите нас и спрямо всички останали човеци. Тогава ще познаем с цялото си същество, че свободата, истината и любовта са неразделно триединство в своята богочовешка пълнота. И ще разберем колко горчиво се заблуждават не само тия, които дръзко отхвърлят думите на въплътеното Слово, но и тези, които ги четат, слушат ги, изговарят ги, но не ги допускат в сърцата си, не приемат Този, Който слиза при нас.
А как Той слезе при нас? Да чуем проникновените слова на свети Григорий Паламà: „Седящият на Херувими като Бог… е положен на земята като Младенец. … Полагащият на всичко предел и Неограниченият от нищо се вмества в набързо направени ясли … Владеещият неизчерпаеми съкровища драговолно се обрича на такава бедност, че за Него не се намира място в людско жилище… и …още от майчината Си утроба се причислява към робите – Той, Който по природа е Господар на целия свят“. „Днес – според църковното благовестие – Този, Който облича небето с облаци, се повива с пелени; в ясли ляга Този, пред Когото трепет обзема Херувимите; в пещера се побира Този, Който изпълва всичко” (Миней, 22 декември, канон на Повечерието, песен пета, втори тропар). На Него, Непостижимия и в непристъпното Му величие, и в неизразимото Му смирение, на въплътения Бог Слово, нашия Господ Иисус Христос, заедно с безначалния Негов Отец и с Пресветия Благ и Животворящ Дух, единосъщна и неразделима Троица, подобава благодарение и слава, чест и поклонение сега, и всякога, и във вечни векове. Амин!
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
† Триадицкий митрополит Фотий