Българска Православна Старостилна Църква

СЛОВО ЗА ВЕЛИКИ ПЕТЪК


„Сега е съд над тоя свят” (Иоан 12:31)

Т ези думи, възлюбени, Богочовекът Христос изрича пред Своите дванадесет ученици малко преди да принесе Сам Себе Си в жертва за живота на света. Какъв е този съд над света в името на неговия живот?

С отпадането си от Бога, с отдаването си на греха, с обичта си към греха човекът избира за княз на този свят вожда на падналите ангели, безумно влюбения в омразата си към Бога Деница. Синът на Отца, второто Лице на Триединия Бог се въплъти и дойде в света, за да възстанови властта Си над този свят. Как? Със Своето всемогъщество, с безпределната Си сила като Творец на всичко видимо и невидимо? Не. Дойде да стори това със Своето смирено служение, с проповедта Си, чрез жертвата на Кръста и с Възкресението Си. На днешния ден заслепените и самозаслепяващи се от греха човеци поискаха да прогонят завинаги от този свят кроткия Месия, Сина на живия Бог. Бяха доволни, че Го предадоха на смърт, че чуждоземният управител на тяхната поробена родина изпълни неистовото им желание: „Премахни Тогова… разпни Го, разпни!“ (Лука 23:18, 20). А ето че тъкмо от Христовия Кръст е извършен съдът над този свят. Бог Слово мълчи, князът на този свят тържествува, подвластните му човеци убиват омразния му Съперник. Творецът мълчи, но творението вика: слънцето помръква, камъните се разпукват, гробници на умрели праведници се отварят. А и някои човеци се връщат от Голгота в Йерусалим, като се бият в гърдите в знак на разкаяние (Лука 23:48). Ето ги първите добри кълнове от извършвания съд. Извършван „сега“ – и в оня съдбовен ден преди повече от две хиляди години, и днес и през всички дни до свършека на времената. Това е съд, който решава и отсъжда за кого и с кого е всеки един човек – с прогонения княз на този свят или с Бога. Изборът е в нашите ръце.

Ние виждаме, че огромно мнозинство човеци избират развенчания княз на този свят, искат той да господства над тях, отново той да бъде всесилен владетел на света. Те може и да не вярват в него. Достатъчно е да приемат неговия дар. А той е пред очите на всекиго – пълна свобода и безчет наслади в обятията на греха. Със сладостни миражи Деница омайва подвластните си до мига, в който изтекат земните им дни и те се събудят от избраната несвяст – ужасени и безответни пред съда над този свят.

А тези, които откликнат на Божия зов, изберат Царя на мира, като повярват в Неговото Благовестие, вложат го в сърцето си и заживеят според него, получават дара на истинския Владетел над този свят – вечния живот. Усвояват плода на Неговата богочовешка саможертва чрез своето себеотрицание, обличат се в Неговото смирение, изпълват се с Неговата кротост, прерязват корените на гордостта, впила жилото си в човешкото самосъзнание, преобразяват силата на гнева в острие, насочено единствено срещу греха. Всички те, истинните Христови следовници, Неговите по-малки братя и сестри, осиновени от небесния Отец, са неувяхващият плод от съда над този свят.

Сега е съд над този свят. Светът поиска да прокуди Своя Творец, осъди Го на мъчителна смърт и Го издигна на Кръста. Но Той ще се издигне още по-високо, несравнимо по-високо: Той ще възкръсне и ще възнесе човешката природа върху престола на единосъщната Троица, за да приобщи с непристъпната Божия слава всички, които се отрекоха от себе си, взеха кръста си, последваха Го, изкачиха се на своята голгота, за да преминат от нея към неумиращия живот в Царството на Отец, Син и Дух Свети, неразделима Троица, Триедин Бог, на Когото подобава слава, чест и поклонение сега и всякога и в безкрайността на бъдещия век. Амин!

† Триадицкий митрополит Фотий
Велики Петък, 2018 г.


inform@bulgarian-orthodox-church.org