Петдесетница
„А когато дойде… Духът на истината, ще Ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе… “
(Иоан 16:13)
Днес, възлюбени, прославяме живоначалната единосъщна Троица и възпоменаваме слизането на Нейното Трето Лице, Светият Дух над Божията Майка и Христовите апостоли, събрани в Йерусалимската горница. Днес възпоменаваме начало, което няма край, защото чрез Своето нетварно действие или благодат Светият Дух пребъдва неотлъчно в небесно-земната Христова Църква. А тя, по думите на свети апостол Павел, е тайнствено тяло на Спасителя, чиято Глава е Сам Той (Еф. 4:11-15, 22-32). Членове на това тяло са Пречистата Богородица, светите безплътни Сили, христоликите души на отминалите във вечността човеци, както и тези от тях, които крачат по земния си път, познали са Истината и се борят да пребъдват в нея.
Светият Дух е „Дух на истината“. Той „упътва на всяка истина“, изречена от Богочовека Христос: „а Утешителят, Духът Свети, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи всичко и ще Ви напомни всичко, що съм ви говорил“ (Иоан 14:26). Следователно Светият Дух упътва към истината, учи на това, което е изрекъл въплътеният Бог Слово, Който е „пътят, и истината и животът“ (Иоан 14:6). Сама Истината, упътва, води към Истината. Как да разбираме това? Безкрайната и всесъвършена Истина е Сам Триединият Бог, тя е неотделима от Неговата същност. Светият Дух не говори истината от „Себе Си“, но от пълнотата на единосъщната Троица. Това можем да кажем и за другите две Лица на Триединия Бог – за Бог Син и за Бог Отец. Но същевременно всяко едно от Лицата на неразделимата Троица говори истината и „от Себе Си“, защото всяко едно от Тях е Носител на истината. И така, една и съща истина ни благовести Христос Бог в Своето Евангелие, една и съща истина възвестява Светият Дух по свойствен за Него начин, една и съща е истината, към която ни призовава Бог Отец в Лицето на Своя Син (срв. Иоан 6:65).
Христовата Църква е „стълб и крепило на истината“ (1 Тим. 3:15) защото е тяло на Христос – въплътения Бог Истина и защото в нея пребъдва чрез Своята благодат Третото Лице на Триединия Бог – Духът на Истината. В Църквата ние можем да познаем истината – не като повествование, не като система от понятия, не като отвлечена теория, а като опит, като живот с нея и в нея. За жалост малцина са днес тези, които гладуват и жадуват за истината, желаят до я познаят опитно, да пребъдат в нея и в този живот, и в бъдещия. Не са ли тия думи тежки за слушане? Да, тежки са, ако животът ни в Църквата се свежда до привична религиозност, която се задоволява с по-често или с по-рядко присъствие в храма. Тежки за слушане са тези думи, ако възприемаме християнския живот като набор от „религиозни задължения“, сякаш те са нещо външно по отношение на усета ни за живот и живеене. Едва ли ще имаме потребност да чуем тези думи, ако нашето християнство се свежда до набор от понятия, споен с изживявания, които ни доставят „спокойствие“, своеобразно „зареждане“, „пречистване“, изобщо – психологически уют в рамките, непременно в рамките на светоусещане, на отношение към живота, което споделят огромното мнозинство от днешните хора.
Ние ще можем да познаем опитно Истината, ако искаме да чуем нейния глас, ако иѝ позволим да ни „упъти към всяка истина“ и тръгнем по този път.
Ще можем да познаем опитно Истината, ако почувстваме с цялото си същество, че всяка лъжа, малка и голяма, всяка самоизмама са наш смъртен враг, ако имаме доблестта да кажем заедно с героя на Достоевски: „Цял живот съм лъгал. Дори когато съм говорил истината. Защото никога не съм говорил заради истината, а само заради себе си… Най-трудното в живота е да живееш и да не лъжеш… и … да не вярваш на собствените си лъжи“.
Ние ще можем да заживеем в Истината, ако осъзнаем каква рана нанасяме върху тялото на Църквата, върху душата на всеки един човек и върху собствената си душа, когато живеем чрез тъмния двойник в себе си – самовлюбеното наше „аз“. Ако ние не се разтъждествим от този двойник, ако безпроблемно го отъждествяваме със сърцевината на своята личност, то не създаваме ли ние тъмен двойник и на самата Църква, за която хората съдят по нашето поведение, по живота ни?
Да не бъде това с нас! Триединият Бог да ни научи да гладуваме и да жадуваме за Неговото слово, за Неговата истина, за Духа на истината. Да просвети очите на ума ни, да очисти сърцето от полепналите по тях лъжи и самоизмами. Да се смили над нас, да ни пробуди, да ни призове, да освети, да ни спаси православно познаваният в Троица Бог – Отец, Син и Дух Свети, на Когото подобава слава, чест, поклонение и благодарност сега и всякога, и в безкрайността на бъдещия век. Амин!
† Триадицкий митрополит Фотий
Петдесетница, 2017 г.